Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Изгряването на мухата “Klinkhamer Special” - Първа Част

от Hans Van Klinken


Първият модел Klinkhamer вързан с крила от козина от опашка на теле

1984 беше много специална година за мен, основно заради един отличен сезон със мухите ми за липан и заради създаването на един от най-добрите модели мухи парашут, които някога съм измислял. При моето пристигане на моя любим риболовен лагер в Норвегия, един приятел риболовец, който се беше насладил на значителен успех, ми каза да използвам големи мухи и да ги използвам доколкото мога по-дълбоко в повърхностния филм. Принципно, той ползваше намокрени сухи мухи, за да ги вмъкне в повърхностния филм. “Red Tag”, на куки ном. 8, с дълго рамо, вършеха добра работа. Както и да е, аз исках нещо ново, нещо напълно различно. Отне ми два дни да мисля преди да ми мине една малка идея през главата. Беше една голяма ларва на ручейник, без обвивката му, намерена в стомаха на един липан, която ми даде идеята. Създадох парашут на голям номер кука за ручейник, марка Partridge. Вързах тялото на мухата, започвайки го възможно най-близо до върха на куката и направих малко повече навивки от обикновено, при връзването на хекъла. Това го направих за да съм сигурен, че парашута е достатъчно силен, за да задържи тази голяма муха да плува. Намазах парашута и крилата със смазка и я пусках в чинията си, пълна с вода, няколко пъти. Тя продължи да стои на повърхността, въпреки старанието ми да я потопя. Въпреки голямата кука, която използвах, тя се държеше перфектно на хекъла си. Цялата кука беше под вода, но заради извитата и форма, тя стоеше доста по дълбоко, в сравнение с всички мухи парашут, които бях направил преди това. Формата беше различна, и когато я гледах, мухата сякаш плуваше като айсберг. В онзи момент, аз не разбирах напълно какво съм създал.

Първите ми опити бяха удивителни. Опитах модела в един силен бързей на р. Glomma River, точно пред палатката ни. Не ловях толкова риба, колкото опитвах как стои мухата в бурния поток. Това беше едно място от реката където всеки ловеше , но се хващаха малко риби, заради високото атмосферно налягане. Малко след като започнах опитите с мухата в бързея, мухата беше взета толкова агресивно, че едва намирам думи, за да ви го обясня. Първата риба, която хванах се самозасече. Почти нищо не направих, защото бях доста учуден, за да засека рибата. Няколко хвърляния след това хванах втора риба, дори хванах след това и трета риба, от същото място.

Обратно в палатката, започнах веднага да правя няколко копия на мухата. Направих по-добре тялото, като го направих по-фино и здраво, и го заострих така, че да стане едно добре изглеждащо коремче. Вързах мухата с тънък торакс от дъбинг от “polypropilen”. Няколко седмици след това, открих, че торакс от власинки на перо от паун, е не само по-ефективен, носейки ми повече риби, но и придава по-добър външен вид на мухата. Заради предпочитанията ми към материала “Poly dubbing” в американския цвят “Light Tan”(“light” от английски - “светъл”, а “tan”, “жълтокафяв”) нарекох мухата “L.T. Caddis”. Причината беше проста: Идеята беше вдъхновена от ларва на ручейник, и този модел се представяше относително добре по време на люпенето на ручейниците във моите любими скандинавски води.

След първият ми сезон с L.T. Caddis бях абсолютно убеден, че муха парашут стояща дълбоко в повърхностния филм, в комбинация с силно извитата кука, предпазва от несполучливи засичания, повече от всеки друг дизайн на муха. Силата на засичане на изкривената кука беше просто невероятна, но по-важно беше това, че малки риби не се подмамваха от тази огромна муха. Също заключих, че повечето риби бяха хванати за горната устна, което със сигурност се отразяваше върху малкото риби които успяваха да се откачат по време на изваждането им. L.T. Caddis се оказа най-добрия модел муха за пъстървите от вида “Corregone” (вид езерна пъстърва). “Corregone” имат много малка уста с нежни устни и наистина харесват формата на този модел муха. С нормална суха муа можех да извадя 3 от 10 закачени риби, но L.T. Caddis значително повиши успеха ми. Цвета на тялото на мухата може да бъде много важен в някои моменти. Един ден рибата може да взима само мухи с жълто тяло, а на следващия ден може да няма значение в какъв цвят муха и предлагате. При такива условия, хващам по някоя риба на муха с бяло и черно тяло в един и същи вир.


Ефектът на айсберга

Не бях единственият, който беше осветлен от идеята да връзва мухи парашути, стоящи дълбоко в повърхностния филм. Неизвестния за мен по онова време, Tomas Olsen, известен шведски връзвач на мухи, беше създал подобен модел през 1983 г. С техника на топене на крилата, той беше създал подобен модел без крила, а в САЩ, Roy Richardson създаде подобна муха без да знае нашите. Mike Monroe (също от САЩ) беше вързал подобна муха четири години преди нашите, през време, в което ние почти нищо не знаехме за връзването на мухи в САЩ. Той беше нарекъл своята муха “Paratilt”. Mike написа статия за дизайна на своята муха, която бе издадена през лятото на 1979 г. така, че вероятно той е най-първият от всички нас, докато не излезе нова информация за това. Следователно открих, че всички други връзвачи на мухи заслужават да бъдат наричани автори на своите мухи, както аз на моята Klinkhamer Special или L.T. Caddis

Следва...

(Превод от английски език: Радослав Кискинов - Акулата)

Статията беше любезно предоставена от Hans van Klinken, за когото може да научите повече, ако посетите личната му страница www.ffinternet.com

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.