Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

За пъстървата с любов

от Владимир Гетов

Едва ли има по-интересен и вълнуващ риболов от риболова на пъстърва със суха муха, поне за мен няма.

Когато видиш как носените от течението на реката току-що излюпени майски мухи изчезват след плясък на едно и също място, инстинктивно приклякаш, слагаш изкуствена муха, замяташ и затаяваш дъх в очакване да разбереш дали твоята имитация ще заблуди рибата. Колкото повече приближава мястото, където се вдига пъстървата, толкова по-силно усещаш пулса в слепоочията си. Успехите или неуспехите те провокират да разбереш причината за тях. Залива те водопад от въпроси - Защо (не) хареса моята муха? Къде бъркам? Кое кара мухите да се люпят точно сега? Какво провокира рибата?

Тези въпроси запалват любопитството ти и полагаш усилия да разбереш какво всъщност става в реката, да опознаеш биологията на рибата, и нейната храна. Така неусетно отношението към пъстървата се променя, тя вече не е онова което си хванал слагайки червея на куката си, без да се замислиш какво трябва да направиш, за да я надхитриш. Престанал си да мислиш какъв е баланса изразходван бензин срещу хваната риба за риболовният излет. Дори и да не хванеш нищо си доволен, защото все нещо си научил, все с нещо си обогатил опита си. Някак си се е изпарило желанието ти да занесеш риба в къщи, да я изкормиш, да я снимаш до някоя пластмасова бутилка в мивката, за да се похвалиш после пред приятели и да се чувстваш горд, че си нахранил семейството. Напротив - разбираш, че тя е един достоен противник в двубой, в който победата те кара да се чувстваш толкова щастлив и ти носи такова удоволствие, че една смърт в такъв момент не е нужна на никого, и само би развалила всичко. Нещо повече, щастието става пълно, когато я освободиш внимателно и я пуснеш на свобода след снимка за спомен. Така й даваш възможност да расте, да се размножава и да зарадва още някой както е зарадвала теб.

Идеята “Хвани - Пусни” (“Catch & Release”) не е нова. За неин създател, или поне за неин популяризатор, се приема Лий Улф (Lee Wulff). Напоследък, в България, тя среща все повече симпатизанти. С голяма радост мога да кажа, че познавам десетки риболовци на муха и шнур (а и не само), които пускат уловената риба, и техният брой се увеличава.

Макар мнозина да казват: “защо да я пускам, за да я хванат онези, с тока, бомбите и мрежите, ли!?”, смятам, че в идеята да пускаме рибата обратно във водата има смисъл. Ако задържим хванатата от нас риба, с идеята да не бъде уловена от бракониерите, със сигурност не и даваме абсолютно никакъв шанс да оцелее.

Колкото повече опознаваш рибата, толково повече я харесваш. Постепенно осъзнаваш, че ти и рибата сте едно неделимо цяло и без нея ти няма да си риболовец. След това идва идва и последният етап от твоята метаморфоза. Когато осмислиш всичко това следващата крачка идва от само себе си - ти и хора, мислещи като теб, обединявате усилия, събирате средства, харесвате си река и й подарявате хиляди малки пъстърви.

След като направиш това си тръгваш от там в пълно блаженство, в хармония която те единява с природата и те прави неделима част от нея. Това изживяване те променя завинаги, то те облагородява и задължава... След това риболова за теб вече няма да е същият, няма да си същият и ти!

Опитайте!

П.С.През есента на 2005 г. заедно с приятелите ми от клуб “Стари Видри” и с помоща на събрани от симпатизанти средства пуснахме повече от 4500 малки балканки в няколко наши реки.

Снимки: Владимир Гетов

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.