Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Генетичен хекъл

от Ross Purnell

Науката даде на модерния риболовец графитен прът от високомодулен карбон, дишащи ботуши, карбонови куки по-здрави и остри от когато и да било. Но като че най-драматичния принос на науката е в муховръза, където селективното отглеждане на кокошки произведе супер пиле с пера подходящи за различни типове мухи. Днес могат да се купят скалпове от пилета подходящи за “bass bugs” или соленоводни мухи, генетично създадени скалпове специално за сухи мухи, дори пера специално произведени за направата на телата на майска муха. Тези пера са чудо в материалите за муховръз, генетично модифицирани, селектирани в продължение на поколения, тези пера са сбъднатата мечта на хората, които са връзвали преди години. Tom Whiting от Whiting Farms е безпорно на чело на тази революция.

Кратка история на модерното перо

Най-важната генетична работа в началото на развитието на перото в USA, била свършена от Harry Darbee, който произвеждал най-качествените пера за времето си. въпреки че имало и други които експериментирали с отглеждането на кокошки за пера, неговите усилия през 40-те – 50-те години положили основите на комерсиалните пера, които използваме днес. Darbee селектирал стоката си основно по цвят, но тъй като бил производител на мухи, той взимал в предвид дължината и твърдостта на перото. Darbee започнал с петлите “Thomsan Barred Rock” и ги кръстосал с “Old English Game”, “Blue Andalusians” и др. Darbee използвал подход с широк обсег за неговата програма, като кръстосал дозина различно украсени кокошки с един единствен петел с украска “dun” за да получи цветове като “blue dun”, “bronze dun”, “rusty dun”, “honey dun” и др.

Harry Darbee

Darbee бил известен с щедростта си и изпращал яйца на различни ентусиасти в USA. Един който получил яйца от Darbee бил Andy Miner, който получил яйца и от Chip Stanffer.Чрез внимателно наблюдение,експерименти и най-щателно водене на записки при размножаването, Miner отбелязал значителен напредък, въпреки че той не продавал перата си. Неговите скалпове, които Darbee наричал най-хубавите в света изобилствали от цветове а качеството на перата било невиждано до тогава.

Както Darbee, така и Miner бил доста щедър по отношение на яйцата си. Той дал яйца на Carey Quarles от “Colorado Quality Hackles” (по-късно купена от Keough Hackle през 1990), Robert Wetzel от “Bob's Hackle Farm”, Charlie Collins от “Collins Hackle Farm” и Ted Hebert. Buck Metz от “Metz Hackle” също получил подарък 144 яйца от Andy Miner през 1972г. Приноса на Metz към генетичното перо донася огромни дивиденти, както на неговата компания, така и на хората занимаващи се с изработване на мухи. Той бил първият голям производител на комерсиални пера, и първия който посреща търсенето на качествени пера. Преди Metz много хора който се занимават с направа на мухи искали по-екзотични цветове, като “ginger”, “badger”, но поради случайното развъждане тези цветове били изключително ограничени. Metz бил първия, който изчиства своите цветови линий, така че можел да произведе предсказуеми количества от желан цвят и да посрешне търсенето. Metz също развил и стоката си и неговите пера бързо придобили репутацията на относително безмъхести. От тези 144 яйца Metz създал ферма, която все още произвежда по около 100000 пилета годишно. Преди Whiting Farms, Metz бил най-големия производител на генетични пера в света.

Ted Hebert от “Hebert Hackle” също взел птици от Miner през 1973 година. Hebert бил заинетересован най-много от отглеждането на петли с цвят “blue dun”, и неговите операций довели до създаването на много необикновени и желани цветове, като “chocolate dun” и “badger fleck”.Hebert е вероятно единствената порода от онова време с качествени перата и изобилие от цветове, които използваме до днес. Повечето генетични пера, които използваме днес са в резултат на работата на Andy Miner, докато Miner работел за развиване на ненговата стока, почти по същото време в Pacific Northwest, Henry Hoffman следвал независимо подобна програма на подбор. Hoffman бил погълнат от любовта си към мухарския риболов и връзването на мухи и за щастие израснал в птицевъдна ферма, където научил основите на селектирането при отглеждането на домашни птици. Hoffman бил разочарован от липсата на комерсиални Grizzly скалпове и през 1965 година купил два петела от породата “Barred Plymouth Rock” от човек който отглежда птици за изложби. Вместо да използва тези прекрасни птици за връзване на мухи, Hoffman решава да започне своя собствена програма за развъждане на птици, базирана на собствените му високи изисквания за качествени пера. През първите 9 години Hoffman отглеждал само Grizzly петли и се концентрирал върху създаването на висококачествен saddle скалп за сухи мухи. Той връзвал мухи с перата от собствените си петли, и тези с най-добрите пера използвал за бащи на следващото си поколение. Неговата стриктна техника на подбор произвела най-желания saddle скалп за времето си. През средата на 80-тте години Hoffman отбелязал огромен напредък в скалповете за сухи мухи, но въпреки това решил да продаде бизнеса си, но на някой който би продължил и развил неговата програма на подбор. През 1989 година Hoffman сключва сделка с доктор Tom Whiting, който точно бил завършил аспирантурата си по генетика на домашни птици в университета в Арканзас и му изпратил 23000 яйца.

Dr. Whiting отглеждал пилета от 10 годишна възраст и имал значителен опит в търговията, Hoffman се съгласил да е консултант на Whiting за период от 5 години. Dr. Whiting избрал западно Колорадо за място където да създаде нивата си ферма и през пролетта на 1989 година излюпил 5000 пиленца от яйцата на Hoffman. Първата година била истинска карастрофа за Dr. Whiting. На следващата година той преместил фермата си в една бивша ферма за отглеждане на норки в Делта Колорадо, където имал възможност да отглежда огромен брой малки животни в индивидуални клетки. В Делта/Колорадо той имал възможността да се преодолее началните трудности и да се концентрира върху развиване на размножителната техника на Hoffman. Неговата основна цел тогава била да увеличи броя на перата и потенциалната дължина на “saddle” скалпа. По това време и двете били ограничени от големината на птиците. Стоката която развъждал Hoffman била миниетюрна, с малка кожа и къси крака. За да достигне така мечтания скалп Whiting знаел, че му трябват птици с по-голям потенциал за пера и по дълги крака, така че перата от “saddle” скалпа да не се влачат по земята.

Стоката на Hoffman страдала от инбридинг (биол: близкородствено кръстосване на домашни животни), и Whiting вкарал малко външна кръв за да размеси гените и да получи разнообразие. За няколко поколения Dr. Whiting създал по-големи птици с повече пера и с по-дълги крака. В същото време той успял видимо да подобри качеството на перата. Скоро станал известен със своите супер дълги и симетрични “saddle” пера, перфектни за сухи мухи, както и с многообразието от големини които могат да се връзват с неговите скалпове.

Продуктите на Whiting Farms днес

Фермите на Whiting произвеждат повече от 125000 скалпа годишно, фермите са разположени на 4 места и са се превърнали в най-доминиращата марка на пазара. Всяка голяма компания производител на мухи използва пера на Whiting. Въпреки че скалповете на Whiting са по-скъпи от тези на конкурентите им, много от комерсиялните призводители на мухи вярват, че техните са по-икономични защото получаваш повече използваеми пера от скалп и по-качествени мухи. Днешните “saddle” скалпове на Whiting са толкова дълги, качеството на перата е толкова по-високо от това, което е било познато до преди 5 години, че компанията му решава да смени старата система за качество #1-#3 с олимпийска система за качество – злато, сребро, бронз. Днещните скалпове на Whiting са с толкова високо качество, че качество бронз е по добро от #1 качество на Hoffman от преди няколко години. Неговите петли се развиват толкова бързо, че само една година след въвеждането на олимпийската система за качество, той въвежда и качество “платина”. Скалповете с качество “платина” идват от такива петли, за който останалите производители биха дали всичко да притежават. Harry Darbee и Henry Hoffman са мислели, че е невъзможно да отгледаш такива птици.

Продуктовите линий на Whiting Farms

Прес 1997 година, Whiting Farms купуват фермите на Ted Hebert, Dr. Whiting чувствал че стоката на Hebert има повече потенциял за развитие от тази на Hoffman и ще постигне огромно генетично развитие през следващите години. Whiting пази тази генетична линия чиста и я продава като “Hebert-Miner Dry Fly Hackle”. Докато “Whiting Dry Fly Hackle” е пройзлязла от генетичната линия на Hoffman, този продукт свързва Whiting с генетичната линия Catskill на Darbee и Miner. “Whiting Dry Fly Hackle” съществува във фантастични разновидности на естествени цветове и е високо уважавана от хората, които връзват а и от колекционери. Dr. Whiting прилага своята техника за селектиране за да произведе скалпове подходящи за връзване на соленоводни мухи, мухи за костур и стримери. Тези пера са тотално различни от тези за сухите мухи, но стратегията за подбор и генетика е същата.

Другите играчи

Докато Dr. Whiting прави най-драматичния напредък в генетичния скалп за сухи мухи, има доста други компаний, които произвеждат генетични скалпове на атрактвни цени, които покриват повечето нужди. Както казва един от конкурентите на Whiting – “Whiting прави най-добрите скалпове на света, но не са два пъти по-добри от моите, а моите са на половин цена”. Повечето производите твърдят, че техните скалпове са най-икономични, ако се изчислят на база стойност на муха, но тъй като това е много субективно и е повлияно от този който прави мухата, тази статия няма да обсъжда тези твърдения.

Metz: Bucky Metz продава своята ферма на “Umpiqua Feather Merchants” през 1995 и Rick Dailey натоварен със задачата да развива стоката на Metz. Тъй като Hoffman и Whiting били напреднали доста със своя “saddle” Dailey имал да догонва. Преди десет години да “saddle скалп за сухи мухи” звучало като оксиморон за Metz, но сега Dailey произвежда “saddle” скалпове с микро власинки подходящи за връзване на сухи мухи с размери 14-16. Dailey също постигнал и огромен напредък в развитието на вратния скалп, като успял много да увеличи, както броя на перата, така и дължината им. Неговите скалпове вече имат и много повече пера подходящи за по-малки мухи от преди. Днес на неговите скалпове могат да се намерят пера за връзване на номера 26 и 32.

Keough: През 1991 Bill Keough копува стоката на “Colorado Quality Hackle”, която била благопрятно свързана с линията на Andy Miner/Darbee. Първото с което се захваща Keough е да развие селекцията от естествени цветове. Днес той притежава 14 от естествените цветове на Abdy Miner. През последните 20 години той страхотно развива качеството на своите скалпове и популярността му значително се повишава сред хората, които търсят по-евтини скалпове. Много твърдят че неговите скапове са на-добра цена за скалп.

Статията е взета от сайта www.flyfisherman.com

(Превод от английски език: Ради Палазов)

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.