Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Уилиям ‘Д-р Бил’ Ханеман
В първоначалната ми статия от тази серия, обясних и показах употребата на двуизмерна диаграма, свързваща ЕКП (Ефективен Клас на Пръчка) и ЪА (Ъгъл на Акция) за да се характеризира мухарска пръчка. Тези числа даваха първия обективен и относителен способ за сравняване на акции и мощ на пръчки. Подразбираше се, че за две пръчки с еднаква дължина и тегло, колкото по-близки са ЕКП и ЪА, толкова по-еднакво ще се усещат пръчките.
Признах също така, че комбинацията ЕКП / ЪА описва само единична статична ситуация. Това доведе до втората ми статия, която представи схемата на ГИО (Графика на Индекса на Огъване). Тя е по същество диаграма от ЕКП / ЪА стойности, измерени (в различни точки) по дължината на пръчката.
Въпреки че схемата на ГИО е по-сложна, тя описва характеристиките на огъване на пръчката до много по-голяма степен. Човек може освен това, ако желае, да направи триизмерна диаграма свързваща ЕКП, ЪА и теглото на пръчката.
При това положение, бе приемливо да се твърди, че ако дължината, теглото, ЕКП, ЪА и схемата на ГИО на две пръчки са сходни, те би трябвало и да се усещат доста сходно. Обаче, има някои пръчки, които са много близки по горните характеристики и въпреки това се усещат значително различно.
Тази разлика може да се отдаде на допълнителен фактор, наречен честота. Той добавя още едно, шесто измерение към характеризирането на пръчки и е предмет на настоящата статия.
Dr. William Hanneman
Честота и Други
В предишни броеве на списанието ‘RodMaker’, аз представих своята Система на Монетите като прост практически метод за обективно определяне на присъщата мощ или сила на всяка мухарска пръчка. Този подход елиминира много от догадките свързани със съчетаването на мухарка с подходящия шнур за дистанцията на която човек иска да замята. Приема се, разбира се, че дистанцията на която човек може да заметне шнур се определя на първо място от уменията на въдичаря. Като се абстрахираме от действията на въдичаря, простото замятане е резултат от действието на пръчката като въртящ се лост, който да увеличи скоростта на върха (на пръчката), който тегли мухарския шнур след себе си. Като последствие на това ускорение и на инертността на пръчката и шнура, пръчката се огъва, като при това в нея се натрупва енергия. Когато се извърши ‘спирането’, пръчката започва да се изправя и да освобождава натрупаната енергия.
По време на този динамичен процес на изправяне, скоростта на върха на пръчката започва от нула (момента, когато е напълно натоварена) и достига максимална стойност в точката, в която пръчката достигне първоначалното си ‘право’ положение. След това той се забавя и шнура, сега движещ се по-бързо от върха, образува торбата и замятането тръгва към целта си. Шнура не може да се движи по-бързо от върха. (При използване на тяга ситуацията е различна.)
‘Скоростта на спирането’ (т.е. колко бързо въдичаря може да намали скоростта на пръчката) и скоростта на върха на пръчката са критичните фактори за това колко далече може да заметне шнура човек. От друга страна, от гледището на това как се ‘усеща’ една пръчка, най-важният фактор е колко бързо пръчката реагира на действията на мятащия с нея.
Всеки който някога е сравнявал пръчка (не въдичарски прът) направена от бор (хим. ел.) или графит със бамбукова или върбова вейка с еднакви дължина и мощ, разбира, че скоростта на реакция е главно функция на материала, от който е направена пръчката.
Скорост на Реакция
Скоростта на реакция е присъщо свойство на мухарската пръчка – независимо от мятащия с нея, но зависимо от всеки друг елемент на пръчката и шнура. То е динамично свойство на пръчката и може да бъде определено само чрез динамичен анализ.
В момента в който човек вземе в ръка мухарска пръчка, процеса на динамичния анализ започва. Самото й вземане в ръка ще я раздвижи. Върхът ще започне да се люлее напред – назад или нагоре – надолу. Ако човек започне ритмично да прилага сила към ръкохватката, дъгата на осцилиращото движение може да бъде увеличена почти до всякаква степен. Това е същината на празното замятане с пръчка. Чрез нашата интерпретация на това как пръчката реагира на действията на въдичаря се определя ‘усещането’ й.
Когато човек държи хоризонтално мухарска пръчка и внимателно я мърда насам-натам, така че да избегне вкарването на вторично хармонично движение, четири важни неща може да бъдат отбелязани
(1) Размера на дъгата (т.е. величината) на осцилацията може да бъде променена по желание чрез контролиране на приложената сила.
(2) За един пълен цикъл на осцилация, позицията на върха ще се мени от нула (хоризонтална) до положителен максимум и обратно назад към нула преди да продължи към отрицателен минимум и отново да се завърне към нулевата отправна линия.
(3) Скоростта на върха на пръчката ще бъде нула когато върха е в точките на максимално и минимално отклонение (т.е. максимално по абсолютна стойност отклонение в двете посоки). Това са точките в които върха сменя посоката си на движение. Обратно, скоростта на върха достига максимум в момента, в който отклонението е нулево.
(4) Независимо от скоростта на върха в който и да е момент, или размера на дъгата, върха на пръчката винаги ще извършва един и същ брой осцилации за един и същ период от време. Този брой е удобно да се измерва в брой цикъла за секунда, и стойността обикновено се нарича резонантна честота или просто честота на пръчката. Той е обективна числена мярка на скоростта на реакция на пръчката.
Относно Резонантната Честота
Следващите цитати са от коментари в сайта rodbuilding.org през Декември 2003.
Mark Viahakis, ‘Може ли резонантната честота на мухарска пръчка да бъде измерена (лесно)? И ако да, какво би ми показала тя?’
Emory Harry, ‘По моя преценка резонантната честота е най-важната характеристика на пръчка. Всички други характеристики на пръчката ще се изразят чрез резонантна честота, твърдост, модул на еластичност, акция, мощ, тегло и т.н...’
Sing-Choong Foo, ‘... Какво правите с числото? ... Тази стойност на честотата всъщност не ви казва много за работата на пръчката. ...’
Christian Brink, ‘Според труда на Dr. Spolek от 1993 ‘Работа на Мухарската Пръчка’ естествената честота на пръчката е директно свързана с генерираната от пръчката скорост на шнура. ...Но аз изолзвам честота само за да извлека сравнително измерване, а не нещо сложно като модул на еластичност или предсказана скорост на шнура.’
Tom Kirkman, ‘... скоростта на шнура генерирана от пръчката зависи от въдичаря, който замята с нея. Някои пръчки могат да генерират по-високи скорости на шнура въз основа на присъщите им свойства, но няма определена гарантирана скорост за която и да е определена пръчка.’
Christian Brink, ‘...Което прави естествената честота на пръчка полезна за нас само като мярка за възможната й работа, а не като предвиждане на скоростта на шнура...’
Tom Kirkman, ‘...Опитах се да подчертая, че за да е полезно нещо подобно, то трябва да се преобразува към някакъв вид проста сравнителна скала. Като знаем дължина, тегло, класификация на мощ (ЕКП) и акция (ЪА), имаме повечето от парчетата на пъзела. Обаче го има и това, което аз наричам ефективност или което други биха описали като усещане. Нямаме относителна скала за измерване на това – трябва да вземете въпросната бланка или бланки в ръка и да използвате човешкото си чувство за допир за да добиете това последно късче информация. Би било от полза ако не се налагаше да правите това. ... Точно в тази насока би била най-полезна една скала на резонантната честота. Тя би запълнила последното парче от пъзела, но отново, тя трябва да бъде ограничена или трансформирана по някакъв начин до проста сравнителна скала, за да получи широк прием и разбиране. И разбира се, трябва да убедите производителите да я възприемат. Това би била най-трудната част.’
И накрая, Mike McGuire, ‘ ...основната физична концепция на която се позоваваме тук е пружинно-тегловия осцилатор (махало) ... ако увеличаваме тежестта и пружинната константа пропорционално, честотата не се променя. Затова една пръчка 10-ти клас е забележимо по-твърда и по-тежка от една пръчка 5-ти клас със същата дължина, и все пак те може да имат еднаква честота и следователно да изискват махове с приблизително еднакво темпо за да се мята с тях. Това е възможно най-близкото до обективно измерване на усещането на пръчка. Вече измерваме пружинна константа под формата на измерването на Монетите ЕКП, което е по същество пружинната константа, мащабирана относно дължината на пръчката. Комбинирайте това с резонантната честота и вече знаете доста за пръчката. ...Измерването на Монетите прави по същество ограничение на изследването до това какво прави върха под статично натоварване, а колкото и гурута на кастинга да питаме, ще ни кажат, че важното е как върха се движи.’
От предходното, можем спокойно да заключим, че познаването на резонантната честота би могло да бъде особено полезно за характеризиране на мухарска пръчка. Обаче, човек първо трябва да може да я измери и да я свърже с това как въдичаря замята и какво усеща въдичаря. Нека сега се запознаем по-отблизо с честотата.
Честота на Мухарска Пръчка
Тази тема бе наскоро засегната в една информативна статия от E. Harry и J. Hurt в брой първи (том 7) на списание ‘RodMaker’. Горещо препоръчвам да прочетете цялата статия. В следващия параграф съм парафразирал някои от моментите пряко свързани с предмета на настоящата статия.
Всяка бланка и/или пръчка има своя резонантна или естествена честота, с която тя вибрира или осцилира, ако бъде възбудена. Тази честота оказва силен ефект върху това как пръчката ще се усеща и работи. Тъй като скоростта на върха и честотата са директно свързани, честотата е също и индикация за това каква трябва да бъде константата на времето за замах (при мятане) за да се възползваме от потенциала на пръчката. По-висока честота ще изисква по-бързи махове, а по-ниска честота ще изисква по-бавни махове.
Важно е да помним, че всички присъщи свойства на една пръчка или бланка (т.е. профил, материал на изработка, мощ (ЕКП), дължина, тегло, акция (ЪА), компоненти (водачи, макародържач...) и т.н.) оказват директно влияние върху тази честота.
Най-очевидните фактори, влияещи на честотата (Ч), са твърдостта (Т или ЕКП), дължината и теглото/масата (М). Човек може да напише качественото уравнение Ч=Т/М което показва – при положение че всички други неща, например дължината, са еднакви – че честотата директно отразява отношението на твърдостта към теглото. Това понякога се нарича ‘ефективност’ и е причината, поради която от по-високо модулните графити, с техните по-ниско тегло и по-голяма твърдост, се правят пръчки, които имат по-високи честоти. По-тежките бамбукови пръчки имат по-ниски честоти.
Предходното подсилва заключението, че познаването на естествената честота на една мухарска пръчка би било извънредно полезно за характеризирането й – но действително ли е така?
Коя Честота Трябва да Определим
Добре е да се стремим да измерваме присъщите честоти на пръчки или бланки и да използваме тези стойности като индикатор за сравнителното темпо, нужно за комфортен кастинг. Обаче, ако приемем че човек може да направи измерванията и да определи честотите на две пръчки, това знание би ли било от полза?
Бланки: Проучвания показват, че естествените честоти на бланки за мухарски пръчки варират от около 120 до 600 цикъла в минута (ц/м). Няма обаче доказателства, които да подкрепят идеята, че познаването на честотата на една бланка ще позволи на човек прецизно да предскаже свойствата на завършената пръчка.
И докато един родбилдър може да определи честотите на две бланки, честотите и на двете ще намаляват с добавянето на всеки водач, намотка или заливка при изработването на пръчките.
При финалния анализ може да се окаже че от първоначално по-бързо реагиращата (с по-висока честота) бланка е направена по-бавно реагираща пръчка. Dr. G. Spolek показва, че започвайки от две бланки с по същество еднакви честоти (216 ц/м), добавянето на различни водачи и компоненти намалява честотата на едната от завършените пръчки да 209 ц/м, а на другата до 181 ц/м.
Завършени Пръчки: Предходното логично повдига следния въпрос. Трябва ли човек да пренебрегва честотата на бланката и да измерва честотата на завършената пръчка. Отговора на този въпрос е или Да или Не – зависи от вашата ситуация.
Познаването на честотата на завършената пръчка би било полезно за тези, които разбират значението на това число. За нещастие, няма лесен начин за измерването й без използването на сравнително сложна апаратура. Следователно тази стойност би трябвало да се предоставя от производителите на пръчки, а понастоящем те нямат стимул да го правят.
Производителите изглежда вярват че типичния въдичар може да разбере достатъчно за усещането на пръчка за да направи избора си, просто като поклати няколко пръчки, които са в наличност при местния търговец на дребно.
Такъв подход обаче е незадоволителен за съвестния родбилдър. Той, имайки достъп до голям брой бланки, знае че познаването на честотата на всяка от тях би му помогнало да направи пръчка, която по-точно да отговаря на предварително изявените желания дори и на най-взискателния клиент.
Мухарски Комплекти: както бе споменато по-горе, преди да използва някоя мухарска пръчка, човек трябва да й сложи шнур. И докато всяка пръчка има измерима присъща честота, поставянето на шнур създава нова комбинация, която има много по-ниска честота, т.е. по-дълго време на реакция.
Затова, ако купувача все пак не е доволен, търговеца на дребно може да играе играта на нагласяване на чувството за усет на наличните пръчки като променя теглото на шнура.
Знаем че по-твърдите пръчки имат по-високи честоти и знаем също така, че производителите сега предлагат ‘по-тежки’ шнурове, които да ‘омекотят акцията’ на тези по-твърди пръчки.
С този подход на проби и грешки, търговеца на дребно в мухарския магазин може да промени усещането почти на всяка пръчка достатъчно за да я продаде в момента. Обаче такова нагласяване може да е с цената на това, купувача да разбере много по-късно, при различни обстоятелства, че пръчката отказва да работи както се очаква.
Практическият проблем, пред който е изправен поръчковия родбилдър, е че той трябва да действа обратно на мухарския магазин. Вместо да предложи набор от завършени пръчки, от които клиента да избере, той трябва да е способен да направи пръчка, която, снабдена с ‘правилния’ шнур, отговаря на скоростта на реакция или усещането, които клиента желае.
За да изпълни успешно тази задача, родбилдъра трябва да разполага със някакъв способ чрез който клиента да може адекватно да изрази желанията си на билдъра и билдъра да може обективно да покаже впоследствие, че тези желания са изпълнени.
Това ни довежда до темата за ‘усета’.
Околичествяване/измерване на Усета
Представете си че сте дочули следния разговор в работилницата на някой родбилдър.
Джо: ‘Ей, Чарли, трябват ми две нови пръчки. Едната с ЧМ 100 а другата с 55. Можеш ли да ми помогнеш?’
Чарли: ‘Ами, мисля че ще мога да ти направя топа, обаче с бамбука не мога да ти помогна.’
И ако се чудите на какъв език говорят, те всъщност обсъждаха усета.
Лорд Келвин е казал ‘Ако не можете да измерите, да изразите познанието си в цифри, то е слабо и в незадоволителн вид.’ Джо и Чарли просто използват числа да изразят усета, и се разбират прекрасно.
Родбилдърите на мухарски пръчки имат нужда от някакъв способ за описване на усета на една мухарка в не чисто субективни термини, които да могат да бъдат разбрани от всички. За тази цел, в настоящата статия, предлагам нов език или речник на усета, който включва обективни дефиниции на познатите термини използвани за изразяване на усета. Съгласен съм, разбира се, че думите сами по себе си са недостатъчни за описване на усета. Те обаче служат да изградят нужната основа за обективна числена скала на усет.
Отдавна е прието, че има ясна връзка между усета на една мухарска пръчка и честотата с която тя вибрира. Следователно, всякакво количествено измерване на усета трябва да включва понятието за честота.
Как се Усеща Това?
Да предположим че ви подам една мухарска пръчка и ви питам, ‘Как се усеща това?’ За да можете да ми дадете смислен отговор, трябва да зададете въпроса, ‘Сравнено с какво?’
Възприятието ви за усет трябва винаги да има обект за сравнение. Горещо или студено, тежко или леко, грапаво или гладко, твърдо или меко, по-добре или по-зле – всичките са относителни термини – безсмислени без отправна точка. Колкото по-добре можете обективно да опишете отправната си точка, толкова по-съдържателна ще бъде оценката ви за усета.
Когато си купувате обувки, често ви питат, ‘Как усещате това?’ Добрият продавач не ви подава обувки да пробвате, без първо да е определил отправната точка, на която ще се базира решението ви, например материал на изработка (плат, кожа, гума), стил (за балет, тенис, работни боти), или прикрепване (връзки, катарами, лепенки).
Това са все неща, за които имате субективни усещания. Те ще определят какво, в този определен момент, ще представлява удобната обувка. Чак след това продавача ще ви предложи да пробвате обувки. Сега вече главната грижа е дали обувките са точния размер.
Така е и когато отидете в местния мухарски магазин да купувате нова мухарка. Ако не сте отишли просто да убивате времето си или за безплатно забавление като поклащате пръчките там, ще уточните материала на изработка (бамбук, фибростъкло, графит), дължината, класа, цвета, водачите, ръкохватката, макародържача, акцията и други детайли за които имате усет. След това, когато продавача ви подаде пръчка и ви попита как я усещате, той цели да установи дали твърдостта и честотата на тази пръчка са съвместими с настоящия ви ритъм на кастинг или с този, който бихте желали да развиете.
Приемаме, че усета на една мухарска пръчка зависи от многото горепосочени фактори. И докато всеки от тези фактори поотделно може да бъде обективно измерен или определен, ‘неопределимия комбиниран ефект’ от всички тези взаимодействащи си фактори създава това, което наричаме усет на тази пръчка. Въпреки всичко, можем мигновено да определим дали този ‘усет’ е повече или по-малко приятен от усета на друга пръчка.
Помнете, че е наложително човек да прави разлика между присъщият усет на самата пръчка, и резултатният усет, който се дължи на поставянето на макара. Пръчка, която се усеща с тежък връх с една макара, може да се усеща с тежест изтеглена назад с друга макара.
Усет на Мухарска Пръчка
Субективното понятие за усет може да бъде изразено чрез термини, отнасящи се до това, което аз наричам присъщи усети на познати предмети. Скалата за Присъщи Усети на Мухарски Пръчки на Ханеман е обобщена в първата колона на Таблица A. Тя се разпростира от ‘като макарон’ до ‘като (дървена) дръжка на метла’. Когато сравнява относителните усети на две пръчки, човек може лесно да каже че едната се усеща повече като макарон отколкото другата, или че втората се усеща повече като дръжка на метла.
Дори без използване на обективни числени стойности или точни дефиниции на физическите граници на различните категории, всеки имащ поне малка представа от мухарски пръчки може лесно да вземе група пръчки и да ги оцени относително една спрямо друга въз основа на усет. Това е така, защото усета е главно функция на дължината и мощта на всяка пръчка. Тези са и главните фактори определящи честотата й. Акцията на пръчката също влияе на това което субективно можем да усетим. Този фактор се описва чрез определянето на ЪА.
И ако този подход е достатъчен за прости сравнителни цели, той ни казва много малко за това колко близо или далеч са две пръчки една от друга или от крайните точки на скалата. Това може да бъде направено само с използване на числени стойности и на обективна сравнителна числена скала.
За да постигнем това, трябва да въведем нов термин (и скала), наречен ЧМ (Честота на Монетите). Скалата на ЧМ е представена във втората колона на Таблица A. Тя предоставя необходимата обективна връзка между честота и усет.
Сега, връщайки се към дочутия разговор, когато Джо пита дали може да бъде направена пръчка с ЧМ 100, Чарли веднага разбира, че Джо иска много, много бързо реагираща пръчка, направена от най-новия ‘космически’ материал. Споменаването на пръчка с ЧМ 55 показва типична средностатистическа бамбукова пръчка. Забележка: Важно е човек да не бърка времето за реакция на пръчката с акцията на пръчката. Времето за реакция на пръчката е функция на честотата, с която пръчката осцилира. Това е съвсем различно от акцията на пръчката, която е функция на това къде първо се огъва пръчката. Възможно е да се направят пръчки с бързи акции и дълги времена за реакция, и обратно. Числената стойност на ЧМ ще се променя в пряка зависимост от скоростта на реакция, независимо от акцията.
Човек трябва да разбере, че докато материала от който са конструирани пръчките дава по-общи отправни точки (групи) (главно резултат от твърдост/тегло), то дизайна (особено дължината, акцията и теглото) е отговорен за вариациите вътре във всяка група. Затова, както може да се очаква, има припокриване на числените стойности. Разграничаването на групите може в общия случай да бъде правено на външен вид и тегло (например бамбук/фибростъкло).
Трябва да се подчертае и помни, че индивидуалните стойности на ЧМ не са нито хубави нито лоши. Те са просто обективни относителни числа. Тяхната практическа стойност се крие в описването на ЧМ на която и да е пръчка – или сравняване на стойностите на ЧМ на две или повече пръчки.
ЧМ, И Какво От Това?
Докато горните параграфи може би са били интересни за четене и са предоставили предмет за размисъл на тези, искрено заинтересовани от характеризирането на работата на мухарки, аз съм сигурен че проницателните читатели сега си задават въпроси като, ‘Какво представлява физически ЧМ?’ и ‘Как може човек да направи и използва измервания на ЧМ?’ С тези въпроси ще се занимаем сега.
ЧМ – Честота на Монетите
В Системата на Монетите, представих уникален, прост и лесен за изпълнение метод за характеризиране на мухарски пръчки. Тя бе основана на серия обективни статични измервания свързани с присъщата мощ или ЕКП (ефективен клас на пръчка) и акцията на пръчката.
По-нататъшното характеризиране на мухарки, отнасящо се до това, което най-общо се нарича усет, изисква въвеждането на динамично изпитание (измерване), което отразява свойствата на пръчката в движение. Определянето на Честотата на Монетите (ЧМ), описано в тази статия предлага такова динамично измерване.
В исторически план, въдичарите са показвали голям интерес към определянето на честотата, с която една мухарка осцилира и са се опитвали да свържат тази честота с това как се усеща тази мухарка. Обаче без работна дефиниция на термина ‘усет’ и обективен метод за съотнасяне на честотата към усета, всички предишни опити са били обречени на неуспех.
Тази статия предлага нов подход към проблема. Тя съдържа нова относителна числена скала за честотата, както и нова относителна субективна скала за усета, и ги съотнася по полезен начин. Представени са детайлите за експерименталното определяне на стойностите на честотата.
Важен аспект на този нов подход е наблюдението, че усета или честотата на пръчката сама по себе си, е само част от проблема на въдичаря. Един нов термин, който съм нарекъл ‘мухарският комплект’ включва и пръчката, и шнура. Честотата на този ‘комплект’, който определя усета, се измерва с този подход, и се нарича ЧМ (Честота на Монетите).
Честота и Усет
Най-общо се приема, че усета на една мухарска пръчка може да бъде формулиран до голяма степен чрез определяне на статичните й свойства (дължина, тегло, акция, и присъща мощ) заедно с определяне на честотата с която пръчката осцилира. Докато измерването на първите четири фактора е сравнително просто, задачата ми е да разработя използваема скала, свързваща честота и усет.
За да се постигне това, три неща трябва да бъдат направени:
(1) Да се разработи относителна субективна скала за усет.
(2) Да се разработи относителна числена скала за честота.
(3) Да се свържат двете скали в използваема релация.
Разбиране на ЧМ
Определянето на честотата на една бланка или завършена пръчка с използване на проста и нескъпа апаратура досега се оказва невъзможно. Това се дължи на високите честоти (от 100 до 600 цикъла в минута), които те показват. Освен това, ако характеризирането на бланки или ‘голи’ пръчки може да покаже интересни данни, те са от много малка полза.
Това повдига въпроса, ‘Би ли могло да има по-плодотворен подход?’
Всички знаем, че ако човек смята да мята шнур и да лови риби, трябва първо да сложи шнур на пръчката. Малко по-нагоре написах, ‘И докато всяка пръчка има измерима присъща честота, поставянето на шнур създава нова комбинация, която има много по-ниска честота, т.е. по-дълго време на реакция.’
Тази нова по-ниска честота вече отразява времето за реакция на ‘мухарския комплект’ на човек, а не само на пръчката. Затова, по-смислено изглежда да се измерва честотата на тази комбинация от пръчка и шнур. С цел простота и леснина, теглото на шнура се симулира с използване на тежест, прикачена към върховия водач на пръчката.
За да се разграничат резултатите от този нов подход от работата и резултатите на предишни изследователи, бе потърсен нов термин – ‘ЧМ’ (Честота на Монетите).
За щастие, добавеното тегло на шнура има ефекта на забавяне на честотата на комбинацията до стойност, която в болшинството случаи може лесно да бъде измерена. Отношението между честота и добавено тегло е схематично илюстрирано на Фиг. 1 по-долу.
Важно е да помним че, както е показано на Фиг. 1, простото добавяне на тегло към върха намалява измерваната честота. Това означава че човек може да постигне всякаква стойност на честотата като контролира приложеното тегло.
Затова първата стъпка към разработването на моя метод налагаше да се реши колко тежест да се добави към бланката.
Тъй като това допълнително тегло служи да симулира тежестта на шнура, който ще бъде използван с пръчката, логично бе да се свърже теглото с присъщата мощ или сила на пръчката.
На езика на ‘средностатистическия’ мухар, това което се опитвам да кажа е, че ако човек анализира пръчка ‘6-ти клас’, допълнителното тегло трябва да е равно на теглото на шнур 6-ти клас по AFTMA.
Обаче, родбилдърите са наясно, че понеже понятието ‘пръчка 6-ти клас’ никога не е било дефинирано, практически няма такова нещо като пръчка 6-ти клас. Затова пръчка, която един производител нарича пръчка ‘6-ти клас’, може да е еквивалентна на пръчка ‘5-ти клас’ на друг производител, или пръчка ‘7-ми клас’ на трети. Освен това, не всички шнурове 6-ти клас тежат еднакво.
За да избегнат горната неразрешима бъркотия, родбилдърите са възприели Системата на Монетите и вече обсъждат присъщата мощ на мухарски пръчки в термините на Ефективен Клас на Пръчка (ЕКП) и класовете на шнурове в термините на Ефективен Клас на Шнур (ЕКШ). Извличането на термина ЧМ (Честота на Монетите) вече е очевидно.
Дефиниране на ЧМ
ЧМ е дефинирана по-долу, с възможно най-малко думи.
ЧМ е фундаменталната честота, изразена в единицата цикли в минута, на мухарска пръчка, към върховия водач на която е прикрепена определена тежест (X). X се определя от ЕКП на пръчката в таблица B.
Определяне на ЧМ
Метода за определяне на ЧМ е описан накратко по-долу. След него са предложени някои разяснения и съвети.
1. Закрепете пръчката в хоризонтална позиция и определете нейния ЕКП съгласно Системата на Монетите.
2. Определете тежестта (X), която трябва да се добави, от горната таблица.
3. Прикрепете тежестта (X) към връхния водач на пръчката
4. Наклонете върха надолу и бързо го пуснете, за да започне да осцилира нагоре-надолу.
5. Използвайте хронометър, за да засечете времето в секунди, необходимо на върха да направи 20 пълни осцилации.
6. Изчислете ЧМ: ЧМ = 1200 / (брой секунди за 20 цикъла); например, ако 20 осцилации отнемат 16.46 секунди, то ЧМ = 1200 / 16.5 = 73 цикъла в минута (ц/м)
Забележка: Тази техника беше първоначално измислена и развита за пъстървови пръчки (ЕКП =< 6). С увеличаване на мощта на пръчката, честотата нараства и става по-трудно визуално да се броят осцилациите. Едно решение на този проблем е да поставим пръчката пред часовник с голяма секундна стрелка, да заснемем осцилирането на видео и после да го пуснем на забавен кадър.
Ако човек се опитва просто да сравни относителните скорости на реакция на две пръчки с подобни ЕКП, точната добавена тежест не е от значение, важното е да е еднаква и за двете пръчки. Използвайте достатъчно тежест за да намалите честотите дотолкова, че да могат да бъдат лесно измерени. Помнете, тези стойности няма да отговарят на стойностите на ЧМ.
Разяснения и съвети
Важно е ръкохватката на пръчката да бъде здраво закрепена. Всяка хлабина в закрепването ще намали стойността на ЧМ.
Стойността на X се извлича като цялата част на измерения ЕКП. Например, ако ЕКП на една пръчка е между 5.00 и 5.99, тогава X = 5 и прикрепеното тегло е равно на 140 грейна.
Тежестите трябва първо да се конструират, след това да се регулират до точната си стойност, и накрая да се прикрепят към връхния водач. Открих, че следния подход е прост и все пак задоволителен за тази цел.
Тежестта се състои главно (на база на физическо тегло) от обикновени риболовни тежести (за дънен риболов). Около една четвърт или по-малко от цялото тегло се състои от някакъв вид леплива лента или блокче, които залепват добре към метал. За сериозния изследовател, изготвянето на пълен комплект от стандартни тежести, покриващи интересуващия го диапазон, може да му спести доста време и усилия в перспектива.
Всяка тежест се регулира докато достигне точно желаната стойност чрез прибавяне или отнемане на малко от лепливата лента (блокче). За това е нужен някакъв вид устройство за претегляне, например като Анализатора на Шнурове на д-р Бил (виж Част Четвърта).
Тежестта може да се прикрепи здраво към върховия водач посредством лепливата лента. Важно е да се помни, че тази лента е неделима част от тежестта. Затова, когато сваляме тежестта от пръчката след като сме направили измерването, трябва да свалим всичката лента от пръчката и да я върнем на тежестта. В противен случай ще трябва отново да се регулира тежестта преди повторна употреба.
Промяна на Честотата
След като вече можем да измерим честотата, можем дори прецизно да определим промяната на честотата или времето за реакция на мухарски комплект, породена в резултат от промяна на класа на използвания шнур или промяна на дължината на извадения във въздуха шнур. Всички приемаме, че увеличаването на теглото (прикрепено) на върха на пръчката, ще намали скоростта й на реакция, и обратно, намаляването на теглото ще я увеличи. Това променя усета на пръчката и стои в основата на ‘смекчаването’ на пръчките с висока скорост на реакция. Същия ефект може да бъде постигнат с промяна на дължината на извадения във въздуха шнур при замятане. Пръчка, която се усеща прекалено корава с 20 фута изваден шнур, може да се усеща много добре с 50 фута изваден шнур.
Привеждайки горната идея до крайности, човек може да вземе почти всяка мухарска пръчка и, просто променяйки тежестта на извадения във въздуха шнур, да променя усета й от ‘дръжка на метла’ до ‘макарон’.
В по-практичен план, знаем че всяка пръчка може задоволително да мята с шнур, който е един клас по-тежък или по-лек от този, който пръчката е проектирана оптимално да мята. Знаем също, че смяната на шнура ще промени усещането на резултатния мухарски комплект. Въпросът, който искам да обсъдя сега, е каква промяна може да очаква човек? За целта трябва да представя два нови термина.
ЧМ + 1 и ЧМ – 1
Термините ЧМ плюс или минус едно са замислени да се използват при описването на ефектите върху честотата, дължими на поставянето на пръчката на шнур, който е един AFTMA клас по-тежък или по-лек от оптималния за пръчката. Термините ЧМ +1 и ЧМ – 1 се дефинират като ЧМ, установена с използване на добавена тежест равна на тежестта на 30 фута шнур съответно с един клас по-висок и с един клас по-нисък от този, определен от измерения ЕКП.
Например: За пръчка с измерен ЕКП 5.3, ЧМ се определя като се използва тежест 140 грейна, ЧМ + 1 се определя с тежест 160 грейна, а ЧМ – 1 се определя с тежест 120 грейна.
ЧМ и Избора на Мухарско Оборудване Познавайте любимата си ЧМ!
1. Ако един въдичар знае стойността на ЧМ, която поражда усета, който той желае, и знае ЧМ на определен мухарски комплект (пръчка + шнур), който обмисля да закупи, той може веднага да предвиди – без да докосва пръчката или шнура – степента, до която този комплект ще отговаря на желанията му що се отнася до усет.
2. Ако въдичаря освен това знае и стойностите на ЧМ + 1 и ЧМ – 1 на въпросната пръчка, той може с точност да предскаже дали би могъл задоволително да промени усета на пръчката според вкуса си, чрез слагането на по-висок или по-нисък клас шнур.
Скорост на Върха на Пръчка
Докато цялата енергия, необходима за изпълнението на замятането, идва от въдичаря, част от тази енергия мигновено се съхранява във натоварената (огъната) пръчка, и се освобождава в момента на ‘спирането’. Този процес допринася за тоталната скорост на върха и шнура. По същество можем да считаме това аналогично на добавяне на замятане тип ‘арбалет’ към скоростта на шнура, генерирана от неогъваща се пръчка и движението на ръката на въдичаря.
Количеството допълнителна скорост, която може да се прибави, е функция на това колко е била огъната (отклонена) пръчката и на скоростта, с която пръчката се изправя. Първото е субективно решение на въдичаря, което му позволява да изменя дължината на замятането според случая. Второто е функция на честотата на пръчката, присъщо свойство, което може да бъде измерено.
Ако желае, човек може да определи приблизително максималната скорост на върха, която се дължи на изправянето на пръчката, като използва следната формула:
Максимална скорост на върха = 8 D F фута в секунда, Където D – разстоянието на огъване (отклонение), а F е честотата (в цикли за секунда).
Долната таблица C показва максималната скорост на върха (във футове в секунда) като функция на ЧМ на пръчката и на разстоянието (във футове) на което върха е отклонен.
Обобщение
За първи път родбилдърите и мухарите разполагат с метод чрез който могат обективно да характеризират динамичното свойство усет, и да го изразят числено с недвусмислени термини.
Стойностите на ЧМ дават динамичното характеризиране, докато силата на пръчката (ЕКП) и ъгъла на акция (ЪА) дават статичното характеризиране. Заедно, те завършват Системата на Монетите. ДИО (Дефинирания Индекс на Огъване) вече може да бъде написан във формата ЕКП / ЪА / ЧМ. Той би трябвало да бъде надписван на всяка пръчка.
Край на поредицата.
Превод от английски език: Венцислав Андреев
Статията бе любезно предоставена от Tom Kirkman, редактор на списанието "RodMaker".
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.