Първото подобие на менгеме, което измислих беше от стойка на нощна лампа, със залепен за нея пергел.
В него поставях един от онези моливи с широк диаметър графит, на които в челюстите, вместо графит успявах някак си да закрепям куката.
Тогава поради липсата на совалка можех да връзвам само бръмбари и оси на големи номера куки.
По-късно след като закупих необходимия набор от инструменти за връзване на мухи можех да започна и с по-фини мухи, вързани на по-малки куки.
Набора от инструменти, които всеки начинаещ вържимухичковец трябва да притежава трябва да бъде добър, но не непременно скъп. В началото всеки има нужда от няколко основни инструмента, а по-късно може да добави към тях и други от необходимост или просто по желание.
Необходимо е като за начало едно добро менгеме, което съвсем не означава, че то трябва да струва скъпо. В специализираните риболовни магазини има много менгемета, които са подходящи за целта и които всеки може да си позволи. Едно добро менгеме трябва да бъде със въртеливи или стационарни челюсти за стягане на куката и основа, с която да се прихване към маса. Под стационарни челюсти имам предвид такива, които като захванат куката в едно положение, тя не се върти около оста си до нейното откачане. Менгеме с втория тип челюсти (въртящи се) се използва за по-големи и сложни мухи съставени от много материали или по принцип от хора занимаващи се с връзване на мухи с търговска цел. Освен стационарните менгемета, тези които се защипват за масата има и други, които за основа е използвана някаква платформа, дървена или от метал. Лично моето предпочитание е към последния тип менгемета, но от опит мога да гарантирам, че със стационарно менгеме е по-лесно да се започне като начинаещ.
Совалката е връзката между макарата с конец и куката.
Тя обикновено е съставена от тръбичка метална или пластмасова и щипка за прихващане на макарата с конец.
С помощта на совалката можем да омотаваме конеца равномерно върху куката.
В търговската мрежа се срещат доста видове совалки, аз лично предпочитам тези със здрава спойка м/у тръбичката и щипката.
Защото обикновено там им е слабото място и се чупят при експлоатация.
Една част от совалките са с дълга тръбичка, а друга с къса.
Първите се използват обикновено при изработката на мухи върху по-големи размери куки, каквито са например стримерите.
За повечето мухи се използват совалки с по-къса тръбичка.
Това е друг също важен елемент от инструментите за правене на мухи.
Тя са направени така, че да задържа перото докато го увиваме около куката при изработване на венчето на мухата.
Щипката се изработва от стоманена тел така, че да защипва перото и в отпуснато състояние стои затворена.
Има големи и малки щипки, по същия начин, за изработване на големи и малки мухи.
Ножиците взимат голямо участие в изработката на една муха.
Почти всяка операция е свързана със отрязване на нещо, било то пера, козина, конец и т.н.
За тази цел се използват два чифта ножици- едни по-големи и едни по-малки.
С помощта на първите можем да режем лентички от микро-пореста гъба, олово и др.
Малките се използват за оформяне крайния вид на мухите, за рязане на конеца и др.
Шилото е нищо друго освен една игла с малка дръжка от дърво или пластмаса.
Неговата функция като инструмент за връзване на мухи се състои в нанасянето на капка лепило (лак за нокти) върху завършващия възел на мухата.
Устройството за възли се използва за направата на завършващия възел на мухата.
Той много често се заменя от долната част на разглобена химикалка при направата на възела на малки размери мухи.
Но при връзването на големи мухи като стримери и нимфи, то е незаменимо.
То се използва при нанасянето на така наречения дъбинг ( от английската дума "dub", кoято на български се превежда като, намазвам, приготвям изкуствена муха )
в/у конеца при изработване на тялото на много мухи.
То представлява дръжка с две малки куки, които се захващат за предварително направена примка на конеца, в която е поставен дъбинга.
С помощта на това устройство конеца се усуква и от така получената, ако мога да я нарека прежда, се прави тялото на мухата.