Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Осата - кошмарът за всички беляци по р. Струма

от Акулата

Следващите редове ще бъдат посветени на един незабравим излет по р. Струма близо до Сандански и за отличните качества на осата, като изкуствена муха за беляк.

Действиоето се разви на 23 Октомври, Събота, на педесетина метра над въжения мост на р.Струма, свързващ с. Лебница с гр.Сандански.

В 10 часа сутринта се намирах на въпросното място оборудван ествествено, с безценната ми "бамбучка", любимата ми и единствена мухарка 5/6 клас и колекция от най-последния модел на реалистична оса, който бях решил да изпитам в реални условия. Времето беше приказно- тихо и облачно. Всички предпоставки за един добър риболов бяха на лице.

Като за това време на годината, водите на Струма бяха доста хладни и по-голямата част от беляците (така наричаме по Санданския край речния кефал) се бях прегрупирали на големи ята, радвайки се на последните топли дни на цинганското лято. Повечето от вас навярно знаят, че този период от годината е един от най-сладките за всеки мухар. Периодът в който, белякът жадно събира храна за предстоящата зима и, събран на големи пасажи, без капка подозрение, се превръща във виновник за незабравими риболовни преживявания. За негово голямо съжаления и естествено моя голяма радост, в такъв именно момент се намирах на това славно място от реката.

Започнах да следвам стриктно едно от правилата при риболов със суха муха, а именно с къси, близки подавания на мухата, да се стремя да изпробвам периметъра на няколко метра около мен. За тази цел се приближих максимално близко до едно храстче, което винаги ме е радвало с добра слука и започнах да подавам осата от няколко метра под храста постепенно нагоре. Това е друго основно правило при риболова на суха муха, сляпо прилагано от мен, изпробвайки такова място, да се старая да започна подаване на мухата от долния край на тихата зона зад храста нагоре в посока храста. Всеки от вас знае, че рибата в такъв момент е концентрирана в тази тиха зона и, ако се започне от началото и, непосредствено зад храста, при хващането на една риба може да се наплаши цялото ято.

След около десетина минути няколко мерни беляка вече усещаха задушаващата прегръдка на плетения ми, черен живарник.

Фактът, който ми стопли душицата в онзи момент, въпреки хладните води на славна Струма, които все още усещам по всички стави на долните си крайници, бе онзи, че ятото беляци, които сладко похапваха от моите оси в онзи момент, беше от доста добри екземпляри, около 24 до 30 см.След като в един определен момент започнах да усещам, или по-правилно ще бъде ако кажа, вече не усещах краката си, трябваше да изляза от реката и да опитам някое друго по-сухо местенце.

Мястото на което се спрях беше малко по-нагоре по реката от първото и се открояваше с двата острова в реката, които също помнят доста от славните ми подвизи. Именно тук съм прекарал много от следобедите на горещото лято.
Не знам как точно усещат рибите това, че съм дошъл на реката с нова апетитна колекция осички, но в онзи момент, сякаш стояха там зад острова и радостно ме посрещаха с кръгчета във водата. Разбира се не можех просто така да ги подмина, без да има предложа от менюто за деня.

След няколко подавания на мухата, поредния беляк усещаше чуждата сила, караща го да плува към брега. Тук обаче не липсваха маломерките, които разбира се връщах обратно.

След още около час риболов реших да приключа за дена. Като цяло резултатът беше доста добър.

След като ги извадих рибите на брега и ги прегледах, прецених, че и други от тях трябва да бъдат пуснати, за да порастнат и да станат по-достойни противници.

В заключение мога спокойно да заявя, базирайки се на опита ми до сега, че осата е една доста добра муха за беляк, както за лятото, така и за есента. Начинът на нейната изработка може да видите ...тук.

Поздрави на всики, ловящи с осички!

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.