Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Мухарски риболов по дупките до р. Стряма при с. Р. Конаре

oт Акулата

Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един излет за кефал по дупките до р. Стряма близо до с. Ръждаво Конаре.

Часът беше малко преди седем сутринта, когато в колата бяхме отново аз и Павлин, настървени като гладни хищници жадуващи да докоснем рибешка люспа, след относително слабото представяне на предишните няколко излета по Марица и Стряма около Пловдив. Единствената мисъл, която замести кафето, която ни събуди още рано заранта беше, че беше вече крайно време да се отчетем подобаващо... Малко са миговете в живота, в които човек се замисля колко хубав е той и един такъв беше онзи, в който бяхме посрещнати от изгрева на нетърпеливото слънце. Това е удоволствие, нещо много красиво, което е трудно да бъде описано с думи...

Слизайки от колата пред нас се откри огромната водна шир, с излизаща от нея гъста пара, сякаш водоемът дишаше тежко в очакване на новият ден. Тези така наречени дупки, са места близо до реката, от които някога са изваждали пясък и, за които в момента се носят всякакви предания и легенди за огромни кефали и щуки бродещи около обраслите им с тръстика брегове.. С Павлин решихме да проверим дали те са верни.

Преградени със земни маси, двата огромни вира имаха единствено връзка един с друг с тръби, през които влизаше водата от единия в другия, а къде отиваше от другия, това така и не разбрах... Доверявайки се изцяло на инстинктите си, е разбира се и на информацията от Павлин, който и други пъти е идвал преди това, решихме да опитаме полегатия и плитък бряг, който на места беше трудно проходим заради огромните тръстики, и който се надявахме да е приютил някой и друг възрастен кефал, готвещ се за хвърляне на хайвера си. Решихме да се разделим, той пое по-обраслия участък от брега, заради това, че имаше гащеризон, а аз се промъкнах в по-лесно достъпната зона. В продължение на минути стоях неподвижно до брега, приклекнал и се взирах в повърхността с надеждата да забележа някое издайно обръщане на близо към което да упражня двойната си тяга. След като в продължение на пет десет минути не забелязах никаква активност на повърхността, реших да я предизвикам с силни подавания на любимия ми за такива моменти имитации на торен бръмбар, като се стараех под формата на ветрило да облавям всеки метър, като започна от брега и така постепенно увеличавайки дистанцията да покрия периметъра пред мен. Докато измятах мухата тренирайки далечното замятане, в ляво от мен се обърна риба, която направи доста голям кръг, предхождан от силна вълна. В този момент усетих как ми настръхват космите по ръцете, сякаш хиляди мравки си направиха магистрала по гърба ми. Една вълна, един кръг бяха в състояние да ми донесат инфаркт... Обърнах се в посока кръгчето и заех поза като по учебник, развих шнура почти до края от макарата, и започнах да се прицелвам като постепенно забавях амплитудата м/у всеки две замятания.

На последното замятане насочих мухата към периферията на кръга, който все още не се беше разнесъл. Всичко това стана за около десет секунди от показването на рибата. Мухата падна със звучното "пльок"... Почти не дишах...Стоях с трепереща ръка, чакаща да засече предстоящото кълване. Бях сигурен, че рибата ще се покаже за моята муха. И този път интуицията ми не ме излъга. Мухата изчезна, засякох и усетих слаба съпротива. Изпсувах...

Беше малко, горе долу около педя кефалче. Снимах го и го пуснах да предаде на бабите и дядовците си, че ги чакам.

Последваха минути на спокойствие, през които никаква риба не се показа, заради което се отегчих и реших да сменя мястото с друго

Отидох на мястото, където се втича водата от горния вир и забелязах познати кръгове на повърхността на водата там. Уклея беше излязъл на закуска. Махнах бръмбара, сложих една мушица и започнах да се забавлявам. Хванах четири, пет и ги пуснах обратно.

Дочаках Павлин, който дойде след около час и ме посрещна с думите: "Скъса ми след три минутна борба..." Освен огромния, който беше изтървал, беше уловил и пуснал един кефал около педя и един около 700 гр., но точно преди да го снимаме го изтървахме заради грешка на оператора, ехехее, т.е. моя, забавих се и той си замина безславно...

Потеглихме обратно към Пловдив, всеки със спомена за приятните си мигове от риболова.

Поздрави на всички, решили да опитат късмета си по дупките с мушички!

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.