Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

За пъстърва по река Джетина - Продължение

oт Акулата

... Рибата беше захапала странично нимфата. Мухата е вързана на дванайсти номер кука, от перо от опашката на фазан, като за крака и опашка съм използвал власинки от пера от патица, а за утежнение, 3 mm. глава.

Рибата, макар и не голяма, беше както повечето, които хванахме, с добре изразена окраска. След като Левката и напрви няколко снимки, я пуснах обратно в реката.

Това, което ми направи силно впечатление беше начинът, по който хората там си бяха устроили нещата. начинът, по който се пазеше реката не го бях виждал до сега в България.
Реката се охраняваше от двама рибочувари, които са назначени на работа към местното дружество, и я обикалят всеки ден, всеки ден, с автомобил, единият сутринта, другият следобяд.
Случило се веднъж да заловят един риболовец със стръв, с хванати риби, който бил отседнал в града и "уж случайно", според неговите думи бил отишал на реката и започнал да лови на стръв, извинявайки се, че "не познавал регламента й". Бил арестуван от местната полиция по сигнал на рибочуварите и му била наложена глоба в особено голям размер, която трябвало да плати, за да откупи свободата си.
Дневната такса за риболов, който плащат местните жители, когато ходят в четирите разрешени дни за риболов през седмицата е 5 евро, а този който платихме ние, като чужденци - 20. От реката, до колкото разбрах от Младжо, за година, от такси, риболовното дружество събирало около 25 хиляди евро, като голяма част от парите отивали за зарибяване, за заплати и т.н.
Това за мен беше един нагледен пример, който показва как може да се развива риболова и да се използват, и пазят природните дадености.

Джетина е река, която прилича на много български реки. Тогава се размечтах... Кога ли в България ще стане така, че да ходиш на риба и да ловиш, а не само да ходиш. И веднага си отговорих, като ми изплуваха в съзнанието грозните картини на родната ни действителност - надвишени количества в пъти, на дневен улов с въдица, отделно бомби, мрежи, хлорна вар, ток и всякакви безумни методи за изваждане на рибата за един ден, за жалост слабоконтролирани от органите за контрол. Тъжното е, че на фона на всички риболовци в България, малко са хората, които като отидат на риба си задава въпроса: Тия риби от къде идват? Дали да спра с улова, или да надърпам още неколко кила, че утре може и да няма? Да ги пусна ли обратно, за да ги хване и друг риболовец след мен...

*Според Законът за рибарството и аквакултурите, глава трета, раздел три - любителски риболов, чл 22:
(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) След еднодневен риболовен излет риболовците могат да запазват за себе си до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 8 бройки, или до 3 кг от всички останали видове риби, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло.

Всеки има право да определи съдбата на уловените от него риби ... Ето eдна идея предложена от Лии Улф, споделена от много мухари по цял свят ... тук

Снимки: Лъчо Минев, Левент Моллов и Радо Акулата.

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.