Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет по река Искър около с. Говедарци, на който бях в компанията на моите приятели Иван Формата, Иван Пигов, Д-р Косьо Братанов и Веско.
С Формата и Пигов решихме да отидем с Фиестата на Формата – Бялата стрела, като предварително се бяхме разбрали и с Косьо и Веско, да се чакаме на изхода на София, за да направим един съвместен мухарски риболов.
Избрахме река Искър около с. Говедарци, защото след обилните валежи напоследък, имахме информация, че само тя, от реките наблизо, е останала бистра. Да, но след като стигнахме на уговореното място, разбрахме, че е огромна и прекрасното настроение, в което се намирахме след срещата ни се помрачи за миг. Казвам за миг, защото въпреки пълноводието на реката, даващо предпоставки за труден риболов с муха и шнур, на бързо сформирания лагер сбор от петима ни, си разменихме полезни идеи за това, как да подходим в ситуацията.
Стъкмяването на такъмите ни за предстоящия риболов мина под мотото “Човек се учи докато е жив” и по традиция, показахме личните си колекции с изкуствени мухи, които бързо започнаха да “прелитат” от кутия на кутия, докато не получи всеки от нас муха от колегите си, каквато нямаше. Именно в това се състои и ползата на тези общи мухарски риболовни излети, защото обмяната на опит, като мухи и тактики на риболов, благоприятства за усъвършенстването на всеки един от нас, и едновременно с това за повдигане на нивото на мухарския риболов в България.
Настроението отново беше приповдигнато и пред любопитните очи на стадо крави, всеки от нас си избра място на реката, които в този момент не бяха в изобилие.
След първоначалната ни разходка по реката и изпробването на няколко места, които се оказаха неперспективни, се случи да се срещнем с Пигов и Формата на едно място, което от пръв поглед си личеше, че държеше риба. Мястото беше дълго около десет метра. Зад един паднал боров клон, реката бавно миеше големи гладки камъни, зад които беше идеално място за отдих на някоя гладна и изморена от бурния поток пъстърва.
От личния ми опит по пъстървовите реки до сега знам, че когато нивото е огромно, пъстървата избира местата от реката с най-бавно движение – зад огромни камъни, паднали дървета, разливи и др.
Решихме, че поради студената снежна вода и това, че не се виждаха каквито и да е люпещи се насекоми наоколо, риболова със суха муха, ще се окаже по-неподходящ и затова направо преминахме на нимфи. Гласувах пълно доверие на най-новите си изобретения, ручейници - утежнение с олово и златни глави, на големи номера куки. Застанах в началото на мястото и започнах да подавам и водя по системата “Чешка нимфа” два ручейника, вързани един след друг на разстояние около 60 см.
На третото замятане и водене на линията със скорост равна на тази на течението, усетих удар на един метър под мен и засякох рибата. Любимата ми мухарка, моята вярна слугиня в онзи момент, заигра щастлива туист, но радостта и на двама ни трая няколко секунди, в които пъстървата излезе на повърхността направи един кръг, откачи се и си замина безславно. Това изключително много ме амбицира и след като проверих върховете на куките и се убедих, че всичко е наред изпаднах в онова състояние, познато на всеки страстен муха. Концентрирах се максимално, и подадох с премерено движение нимфите отново по същия маршрут. Докато те се движеха свободно по течението и дясната ми ръка почти трепереше в очакване на следващата засечка, съзнанието ми беше изцяло и единствено заето от момента, в който засичам и усещам приятното чувство на вибрираща тежест в края на линията.
Не чаках дълго... На едно от поредните минавания на нимфите зад един от големите камъни на дъното, усетих отново удар, този път по- силно и отсечено от предишния и след като засякох, една красива балканка вече танцуваше наляво и надясно дирижирана от мухарката ми.
След като Формата ми помогна да я снимаме и увековечим, я откачих внимателно от нимфата, която тя беше така жадно захапала и я освободих обратно във водата, за което получих одобрението и поздравленията на моите двама приятели.
Опитах още няколко минути след това, в които имах само леки удари, но нямах късмета да засека риба. Моите приятели Формата и Пигов се оплакаха от същото.
Разбрахме се да сменим мястото и да опитаме нагоре по течението. Изминахме един километър от реката и след като не открихме и едно място на което да опитаме, се върнахме обратно, където заварихме Косьо и Веско на мястото, на което бяхме първоначално
Косьо беше доказал класата си, като беше хванал от същото място една балканка на суха муха и една беше изтървал. След като накрая мястото беше оползотворено, решихме да отидем доста по-нагоре, където се оказа, че течението е по-слабо. Минахме над един от притоците на реката, който, с огромния си дебит, беше основния виновник за високото ниво на реката надолу.
На новите места решихме да се пръснем по реката и да покрием по голям периметър. Аз тръгнах надолу, Косьо и Веско останаха да ловят там, а Пигов и Формата отидоха нагоре по реката.
Спускайки се по реката, преминах може би около два километра, от които успях да изловя към десет места, приличащи си много по това, че бяха зад храсти, в подмоли на отсечени брегове или по-бавни участъци зад камъни. Имах късмета да уловя още шест пъстърви и въпреки това, че две от тях бяха мерни, ги върнах всичките във водата, с надеждата, че някой ден ще ги срещна пак, но пораснали, като по-достойни противници.
Към края на дена, след като се събрахме отново всички на мястото, от където се бяхме разделили с моите приятели, разбрах че Формата, който въпреки, че до тогава не беше опитвал риболова с нимфа на пъстърва, беше проявил изключителен усет.
Разчитайки изцяло на теоретичната подготовка, беше се представил похвално добре, като беше уловил три пъстърви. Човека прости си ги ловеше...
След като отдадохме дължимото внимание на вечерята в едно от крайпътните заведения, където всеки от нас сподели своите впечатления от изминатия риболовен излет, се качихме отново по колите и последвахме лъкатушещата снага на пълноводната и величествена река.
На слука на всички, решили да опитат късмета си по р. Искър с мушички!
П.С. На следващия ден повторихме риболова там, (последните три снимки са от втория риболов), но в друг състав Иван Формата, Д-р Мишо и аз, при което Формата доказа, че първите три пъстърви, които хвана през първия ден, не са били случайни. На втория ден хвана още три...
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.