Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Владо Гетов
Тръгнахме от София по тъмно една кола ентусиасти – бате Стефко (Левака), Радо (Акулата), Митко (Чепето) и аз. Със смях и вицове бързо разкарахме тежестта в клепачите и неусетно наближихме Панега. Пристигнахме на реката в 5.30ч., след кратко приготвяне на такъмите се разделихме и всеки тръгна да дири риболовното си щастие и късмет. Скоро разбрах, че трябва да походя доста, за да си намеря добро място, тъй като на реката вече се забелязваше човешко присъствие. Хванах пътеките и в бърз ход проходих някой и друг километър преди да почна да се оглеждам за места.
Провирането през непристъпните гъсталаци е неделима част от риболова по реката, по това време на годината, та се промъквах като смок между храсталаците. Накрая успях да стигна до самата река и скоро видях подходящо място под мен. Влязох във водата и заметнах мухите- ловях на система от 2 нимфи. Мятах или над мен и возех надолу, като накрая ги задържах за да изплуват, или ги пусках по течението и после бавно ги придърпвах. Използвах пупи на ручейник на номера 8 и 6. Макар, че по принцип пупите се правят по-леки, аз утежних добре своите, та да не браздят повърхността когато ги прибирам полека в бързеите към мен , а и да мога да ги използвам и като тежки нимфи, които да потъват и бързо да достигат дъното. Пускането по течението с последващо прибиране на мухите дава доста предимства - позволява облавяне на дълъг участък, задържане както и неколкократно прибиране и отпускане в подозрителните места. Недостатъкът е, че рибата няма възможност да налапа добре стръвта и не винаги се закача добре.
Още с второто замятане шнура потегли и след засечката усетих тежестта на рибата. Когато влезе в течението усилието върху линията се увеличи и скоро американката с един последен скок се откачи от куката. Почти не ругах. При едно от следващите замятания и придърпване в най-силното течение усетих здрав удар и засякох - пръчката се сгъна и на 10-12 метра от мен се появи една доста добра риба реших да я прибера бързешката- влакното ми беше 0.22мм. и не се притеснявах от късане. Въпреки насилствените ми опити да я докарам до мен, тя не се даваше. Рибата беше силна, силно беше и течението. На 2 метра от мен се откачи и тя!! Е, сега вече ругах малко повече!!! Причината беше ясна – ловях с куки без контри. Тази работа все леко да ме вади от дзен състоянието в което се намирах и адреналина от риболова взе да се насочва в нездрава посока- седнах да изпуша една цигара и да се поуспокоя.Продължих риболова като успешно хванах и изпуснах още 3 риби- все американки. Дойде време да се върнем в “базовият лагер”, вървях по реката нагоре и на едно място, където плиткият бързей минаваше през праг и се образуваше издълбано място успях да хвана още една риба, която се откачи, но за късмет в ръката ми.
Събрахме се около 10ч. и обсъдихме положението- Радо беше хванал 7-8 риби на неговите нови нимфи на ручейници и един стример Wooly Bugger от заешка козина, който беше направил, като бе опитал водене на стримера по течението - тактика, споделена му от един американец - Греам Оуен, което му донесе няколко уловени риби. Левака също не се оплакваше... Като казах оплакване, Чепето се появи вир-вода мокър- много здраво се “оплакваше”. Намерил една “златна жила”- хванал 7 риби за 20 мин. Той мятал на лъскави нимфи (с няколко лентички lureflash), които водеше близо до подмоли, като тази тактика също се оказа печеливша. За нещастие закачил нимфите си на отсрещно дърво. Влязъл да ги вземе, но течението го подхванало и съборило във водата, гащеризонът му се напълнил с вода и станал Мистър 100 кила..., като по чудо успял да излезе, и да се спаси. Преместихме се няколко километра по-долу и се забодох в реката за втори опит. Не чаках дълго и една добра риба вече скачаше пред мен, но и тя се откачи. До момента резултатът беше 6:1 за рибите. В това тежко състояние успях да потисна желанието да захвърля всичко и да запия бири в близкото кръчме. И пак цигари. Влязох в реката и продължих, реших че всичко е за добро и хубавото в този излет тепърва ми предстои- и не се излъгах. Малко след като влязох засякох следващото потегляне на шнура и скоро рибата позираше пред обектива.
Каръкът си бе отишъл и повече нямах откачени риби, че успях и да изравня резултата... Рибите (всичките американки) хванах основно в бързеите, като няколко пъти ми се случи първо да “удари” т.е. да се убоде и на следващия или по-следващ път да атакува пак, и да се закачи. Направи ми впечатление, че американките са започнали да изграждат инстинкти и да се хранят. Макар, че не видях вземания на мухи от повърхността- опитите ми да излъжа някоя на суха муха не дадоха резултат. Другият интересен за мен факт бе, че нямаше уловени балканки, нито от мен нито от Чепето и Левака, само Радо беше хванал две макар, че на тези места друг път съм хващал. Може би, повечето на брой рибарникови риби са успели да ги изместят от обичайните им местообитания. Е, разбира се нищо не е в състояние да измести “бабите”- едрите балканки- даже последните излети на колеги показват, че не каните гости ги принуждават да са агресивни и ревниво да пазят територията си... Реката “даваше” добре и имаше възможност да се изявя като папарак - издебнах на няколко пъти Чепето, и Радо в гръб и им направих няколко снимки.
Без да чакам много успях да заснема Митака с някои от уловените от него риби. Останахме до здрач, като последния час прекарахме в приказки на по бира и приятно предъвкване на спомените от вълнуващите моменти на този прекрасен риболов. Фантазията се развихри и започнахме да си представяме какво ли им е на колегите в държавите с запазено рибно богатство, но млъкни сърце...
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.