Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Иво Балинов
В слънчвевата сутрин на 28 Септември с Дан, с когото членуваме заедно в местния клуб по риболов на муха, потегляме от Оттава към Порт Хоуп. Чакат ни три часа път, около осем часа риболов и отново три часа обратнo. Причината да изминем такова разстояние за еднодневен излет носи впечатляващото име кралска сьомга, или още шинук , както по-често я наричат тук.
Шинукът е най-големият вид сьомга, нерядко достигаст внушителното тегло от 20 кг. и дължина около метър, като в по-редки случаи са регистрирани и екземпляри над 40 кг.
Естественият ареал на кралската сьомга - тихоокенаското крайбрежие на Северна Америка – е на около четири хиляди километра на запад от Лeйк Онтарио (едно от Великите Езера), един от притоците на което е нашата цел. Пренесни тук преди около век, кралските сьомги са се адаптирали чудесно, не на последно място поради липсата на китове убийци и тюлени - естествените им врагове по тихоокеанското крайбрежие. В добавка към естественото възпроизводство, популацията им се поддържа и чрез ежегодно зарибяване. В резулат днес някои от местните реки съперничат на тихоокеанските по количество риба и съответно качество на риболова.
С понижаването на температурите и покачването на нивото на водата след началото на есенните дъждове, всяка година през Семтември мнoгoбройни пасажи шинук се качват по притоците на Лейк Онтарио за да се размножават. Гледката на десетките масивни сьомги порещи плитките води е нещо, което всеки риболовец си заслужава да види поне веднъж през живота си. Нашата цел е река Ганараска при град Порт Хоуп, известна с големия брой сьомги навлизащи тук всяка есен. Гани, както жалено я наричат местните риболовци, е може е една от най-популярните сьомгови и стийлхед (мигрираща дъгова пъстърва) реки в провинция Онтарио. През последните години популярността и привлича все по-големи тълпи риболовци. В резултат условията за риболов са се влошили чувствително, но както се оказа и така Ганараска си заслужава да бъде посетена.
Трите часа път минават неусетно в разговори за риболов и в 10 часа сме на реката, която заварваме леко замътена от дъждовете през изминалата седмица. От предишния си излет съм установил, че тук мътната вода не пречи особено на риболова, а дъждът и последващото повишение на нивото на водата дават зелена светлина на чакащите при устието на реката сьомги да започнат своя път нагоре по течението. Спираме при един от по-известните вирове, където вече има няколко риболовци. Планът ни е да започем тук и да се спуснем надолу по течението, където очакваме да има по-малко хора. След десетина минути подготовка риболовът започва. Йзползвам мухарка 9 клас с дължина 2,70 м. Избрал съм изключитено прост монтаж –повод 1.80 см завършващ с 50 см типпет 0.21, като на около 35 см (разстоянието се променя в зависимост от дълбочината и скоростта на течението) от мухата съм прикрепил две меки олова размер BB. Понеже тук реката е плитка (40 – 120 см) и тясна и спокойно мога да се приближа максимално до всяко място, решавам да не изпозлвам индикатор, а просто да следвам движението на мухата по течението с изпънат повод, усещайки дирекно в ръката си почукването на оловата по дъното. Ганараска е изключително удобна са подобен риболов река – сравнително плитка, с корито изградено от типичните за тази част на Канада широки терасовидно разположени плочи, като не липсват и по-големи камъни, създаващи удобни места за рибите. Закачките по сравнително равното дъно са редки, а и дълбочината ми позволява да нагазя навсякъде и да освободя мухата си. Няколко минути след началото на риболова забелязвам и първата сьомга – движеща се нагоре по течението с опашна перка наполовина над водата. Рибата спира точно срещу мен близо до срещуположния бряг. Първите ми замятания остават без резултат, след което, верятно обезпокоен, шинукът се премества в най-дълбоката част на вира. Замятам отново, усещам как оловата спират движението си по дъното, засичам и борбата започва. Въпреки че плитката вода и липсата на пространство не позволяват на рибата да покаже всичко на което е способна, борбата с нея си остава сериозно предизвикателство.
Следван плътно от мен, шинукът слиза надолу до края на вира, където обезкуражен от прекалено малката дълбочина променя посоката, връща се до началото на вира и се изкачва по намиращият се там праг в по-горния вир. Тук рибата на няколко пъти развива шнур от макарата ми и като че ли се успокоява. Дан решава че е време да помогне и да сложи край на борбата хващайки рибата за основата на опашката но шинукът намира още енергия и отново слиза в долния вир, където след още 5 минути борба успявам да го изкарам в една плитчина. Тук той ляга на една страна и се предава. Най-после имам време да го разгледам внимателно - той всъщност е тя - около 7 килограмова женска в добро състояние, с която се снимам преди да я пусна обратно за да завърши това, за което е изминала дългия път до реката.
Сигурно вече се питате каква муха е взела рибата. Отговорът е доста необичаен следвайки съвета на местен мухар изпозлвам обикновена жълта еднодневка, вързана на тежка кука за нимфа номер 8. Ако по време на миналия си излет тук не бях видял същия човек да закачи на такава муха риба, която безуспешно се бях опитвал да излъжа в продължение на над 30 мин, едва ли щях да се отнеса с особено доверие към съвета му. По това време на годината тук подобни насекоми няма, а още по важно е че след навлизането им в реката храносмилателната система на сьомгите закърнява и те престават да се хранят.
Причините по които рибите въобще атакуват изкуствени мухи не са напълно изяснени. Има най-различни теории по въпроса: остатъчен инстинкт, поради който сьомгите атакуват мухи наподобяващи това с което са се хранили; чувствителност към определени цветове; териториален инстинкт; конкуренция караща рибите да атакуват хайвера на събратята си а съотвено и мухи наподобяващи хайверени зърна; чиста агресия и прочее. За мен най-вероятната причина е, че мухата която използвам наподобява донякъде жълтеникавите хайверени зърна на кралските сьомги. В момента обаче най-важно е, че след безуспешнят си предишен излет, когато от три поредни удара не успявам да закача нито една риба понеже не успявам да се настроя достатъчно бързо към по-мощната засечка необходима заради твърдата уста на шинука, най-после улавям първата сьомга в живота си. Бих останал напълно доволен ако риболовът приключи в този момент, но денят едва започва и аз продължавам по-спокоен и концентриран със съзнанието че и дори да не уловя повече риби, този риболов ще си остане голям успех за мен.
Следващите няколко часа се движим надолу по-течението, където има значително по-малко хора. Намирам няколко шинука, които не проявят никакъв интерес към мухите ми, като междувремменно неочакван гост на въдицата ми са десетина малки пъстървички (поколението на големите мигриращи дъгови пъстърви които са били тук през пролетта), които внимателно пускам обратно. Междувременно Дан има две късания, едното от които от над 10 кг. шинук! Към пет часа следобед достигаме най-популярната част на реката и изплашени от тълпите риболовци поемаме обратно срещу течението. Около час по-късно буквално ни застигат група сьомги, които спират в плитчината в края на удобен за риболов вир. Успявам да преброя пет риби, четири от които изплашени след първите няколко замятания, се преместват в по-дълбоката част на вира. На буквано 5 метра от мен остава скромен по размер шинук, който не се притеснява от присъствието ми, но и не проявява особен интерес към мухата ми. Спомням си съвета на Джон Хаф, известен риболовен водач със значителен опит, (неколкоратен капитан на националния отбор на Канада по риболов с муха), на когото бях се обадил няколко дни преди излета: “В повечето случаи сьомгите не гонят мухи и за да ги накараш да вземат трябва да поднесеш мухата в непосредствена близост до устата им”. Това и правя и след няколко хвърляния мухата ми се озовава в устата на рибата без някакво видимо движение от нейна страна. След сравнително кратка борба изваждам и пускам обратно около 4 килограмова женска. Предполагам, че някои от читателите вече се съмняват дали въобще рибата е взела или просто съм я “закосил” за устата. В този момент същият въпрос се върти и в моята глава, но по време на мнoгoбройните си излети през останалата част на сезона имам шанс да опитам да излъжа над тридесет риби и се убеждавам, че когато шинукът не проява интерес към мухата, последната може да попадне навсякъде по тялото му, но не и в устата (между впрочем, местната риболовната етика изисква при такива неволни закачки да опитате да откачите мухата или просто да скъсате повода).
Тази риба като че ли отключва “апетита” не събратята си и в следващите двайсетина минути успявам да извадя от същият вир още две риби, този път около 6 килограмови. Предоволен от успеха си, вече съм се запътил към колата, когато минавам покрай друг шинук, който взима от първо замятане. В същото време чувам радостните викове на Дан – закачил е риба на около 30-тина метра по надолу по-течението и ме вика да го заснема преди да я пусне. След известно време, с много усилия, а явно и късмет, успявам да накарам моят шинук да тръгне надолу по течението, спирам при Дан, които в радостта си въобще не разбира, че и аз водя риба (за късмет моят шинук решава да спре във същия вир), заснемам го (с една ръка) и около двадесетина метра по-надолу моята риба се предава. С това риболовът приключва
Успешният ден ни оставя с впечатлението, че кралската сьомга не е толкова труден противник, колкото сме очаквали, но по-късно през сезона ни предстои да се убедим в обратното
Снимки: Иво Балинов
Следва втора част...
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.