Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на впечатленията ми от риболова на костур, затвърдени по време на летният отпуск, в края на август, 2007 г. на яз. Широка Поляна.
Един от най-красивите язовири в България, Широка Поляна е величествено място, което всеки риболовец трябва да посети поне веднъж през живота си. Още щом стъпите на брега на един от многобройните малки заливи, обградени отвсякъде с иглолистна гора, чистият въздух и кристалните води на това райско място ви откъсват от отруденото ежедневие, пречистват съзнанието ви и ви потапят в една неземна нирвана.
Сякъш времето е спряло и всичко около вас тече в естествения си ритъм, подтикван от някаква неземна сила, сетивата ви се изострят и долявят величественият глас на Валя Балканска:
"Излел е Дельо хайдутин
хайдутин ен кесаджие..."
Бреговете на язовира са песъчливи и изключително равни на повечето места, но не липсват и стръмните скални участъци, които са укритие на един от най-големите хищници сред рибните видове - костурът.
На Широка Поляна, костърът е една от най-разпространените видове, като повечето риби, които се ловят са сравнително малки, в порядъка на 15 до 22 см. Много от риболовците го ловят на естествена стръв, но далеч по-голямо удоволствие е да го усетите на края на мухарската линия.
Няколкото дни в края на август бях в компанията на един приятел от Пазарджик, Иван Котрабаков, с когото обикаляхме язовира в търсене на добри места за риболов с изкуствена муха и шнур. И тъй като кефала не кълвеше много по-това време, се ориентирах към целенасочен риболов на костур.
За целта използвах потъващи щнурове където дълбочината беше в порядъка на 2-3 метра. А за по- плитките заливи, където привечер костура идваше да се храни близо до брега, използвах интермедиатен шнур или плуващ шнур. Прътът беше 6 клас 2,7 m.
Риболов в различни дълбочини
При риболова в по-дълбоки места използвах потъващ шнур тип 2. Той ми вършеше добра работа и сваляше примамката до дъното за по-кратко време. За плитките места ползвах интермедиатен шнур и плуващ шнур. Интермедиатният шнур е шнурът с най-бавна скорост на потъване. Поради факта, че се води на дълбочина от около 70 sm. до 1 m., беше много подходящ за плитките заливи. За такива места ползвах често и плуващ ракетовиден шнур с вързан към него дълъг лидер, до 3 m. с дебелина 0,20 mm.
И в двата случая, за дълбоки и плитки места, риболова се изразяваше в замятане, колкото може по-надалеч, изчакване шнура, /репсективно лидера при плуващ шнур/ да потъне близо до дъното и придърпването му обратно с кратки паузи. Докато ловях с потъващ шнур използвах "stripping basket", този своеобразен кош, в който се събира издърпания шнур.
От мухите, любима ми бе, пиявицата, която като модел Wooly Bugger, е доста добра за риболов на хищници - пъстърва, костур, кефал. Резките подръпвания и отпускания, караха мухата да изглежда като жива във водата, благодарение на дългото снопче заешка козина за опашка. Използвах също и една друга муха, която е имитация на малка рибка.
Мухата съм я вързал по образец на малка рибка "pseudorasbora parva" или по-известна у нас като "кубинка", която е една от най-ползваната жива стръв за костур. Може да я видите вързана поетапно в рубриката "Муха на месеца"
Костурът кълвеше с приближаването на брега, когато шнура беше достигнал най-близо до дъното. Не бяха редки и случаите да вземе, точно когато започвах да обирам. Така се получаваше в повечето случаи, когато ловях в плитки заливи до метър, метър и половина. Тогава слагах и плуващ шнур с дълъг лидер. Докато шнура стоше на повърхността, лидера потъваше под тежестта на стримера, и когато достигнеше до дъното, след като започнех да придърпвам, следваше удар. Много често беше слаб. В повечето случаи се усещаше едно задържане на повода, като от закачка. И чак когато засичах и рибата се убождаше се разбираше, че се е хванала. По време на риболова, изчаквах докато мухата стигнеше близо до дъното, като за целта отброявах времето на потъване на шнура. След като заметнех, започвах да броя до 20 например и след това започвах да придърпвам шнура. Ако не усещах, че съм закачил дъното, или някакъв удaр от риба, на всяко следващото замятане увеличавах времето на изчакване, респективно броенето, през десет. Докато се стигнеше момента, в който усещах, че закачам дъното. Тогава съкръщавах съвсем малко времето на потъване при следващото замятане. Веднъж като хванех дълбочината, при всяко хвърляне изчаквах да потъне за същото време и удърите, ако имаше риби наоколо, не закъсняваха.
Най-приятно беше, като се случеше да улуча ято риби, което ставаше обикновено преди залез слънце, когато вятърът попритихваше, рибата идваше близо до брега и кълвеше на по-малка дълбочина. Тогава презамятанията бяха по-чести и приятните емоции също.
Успех на всички, ловящи костури на мушички!
П.С. Много От риболовните ми излети през 2007 г. посветих на риболов с потъващи шнурове на костур. Имах възможността да посетя няколко язовира, сред които Голям Беглик, Искър, Лобош, Огняново и др., но като че ли риболова на костур в края на лятото на язовир Широка Поляна ми достави най-голямо удоволствие.
Снимки: Радо Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2007 Радослав Кискинов. Всички права запазени.