Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
...Шнурът тръгна срещу течението и след секунда огромната кафява риба подскочи над водата в целият си блясък, "пър-р-р-р-р, пляс-с-с-с"... Имах чуството, че съм на театър, на специално място в ложите, седях на моста и се любувах на страхотното представление, което Лъчо ни изнасяше. Вальо и Иван стояха над него, на първите редове, притаили дъх в очакване да видят отново главният герой на сцената.
"Тцззззззззззз, тцзззззззззз, тцззззззззз" от време на време пулсът на "Сърцето на Ари" разцепваше тишината. Авансът на макарата тракаше като швейцарски часовник под тласъците на рибата. Всички бяхме толкова захласнати в нея и сгънатата на кълбо въдица, че сякъш бяхме онемяли. На няколко пъти рибата се опита да слезе от сцената, но Лъчо умело я връщаше, шоуто още не трябваше да завърши.
- Подай му твоя кеп, че моя е в колата - подвикнах на Вальо, който стоешe над него и внимателно следеше нещата от близо. Целият момент беше изключитлено вълнуващ, просто съвършен. Рибата като цяло си плуваше на където пожелае, ту забиеше глава в течението и стоеше като закована за дъното, ту поемеше нагоре като параход, ту се отпуснеше с фалшиво настроение, сякъш се е предала. Лъчо просто следваше нейните прищявки, държейки линията изпъната и аванса готов за работа. След няколко минути гледане от моста реших да се присъединя към зрителите на първия ред и поисках фотоапарата, който Лъчо ми подаде, изваждайки го от вътрешният си джоб на елека.
- Леко само, не шляпай много, да не я подлашиш и да избяга - ми говореше Лъчо, докато нагазвах под него, за да си намеря удобна позиция за снимане.
- Спокойно, ти само си гледай рибата, аз ще си снимам тука - го успокоявах аз.
Застанах под него започнах да го снимам с рибата, докато я водеше в течението. И преди го бях наблюдавал как вади риби, но толкова напрегнат не го бях виждал до сега. Самият аз не по малко се притеснявах. "Дано не скъса, дано издържи повода, дано не се откачи, дано не се забие в клоните отсреща" и още много мисли ми минаваха през главата докато наблюдавах шоуто.
Веднъж се опита да я приближи към кепа, но явно не беше още готова, рибата се заби в течението и отново се чу "Сърцето на Ари". След около близо десет минути борба, Лъчо успя да я приближи до кепа. Той от своя страна беше доста малък за нейният размер, но Лъчо успя някак си да го подложи под нея, при което тя се сви на геврек и потъна в мрежата. В този момент всеки от нас издаде неизтов звук на радост. Рибата беше победена...
След като Лъчо извади рибата на брега му направихме няколко снимки с Вальо и Иван. Поздравих го за улова и слязохме във водата отново, за да завършим представлението...
Беше се малко поуморила от държенето на сушата и беше започнала да изсветлява, но след като я подържа за няколко минути в реката, докато я снимам за последно, посъбра сили и беше готова да си ходи.
И тогава Лъчо пусна рибата ... Направи жест от негова страна към всички останали риболовци - позволи им да изпитат неговото щастие.
За финал направих и няколко снимки на мухата му - фазанова нимфа, вързана на 12 номер кука с 3 mm. златна глава, рибната с медна тел. От напъването, куката беше започнала да се поизправя.
Риболова си завършихме на хан Табакови. Хванахме по още някоя друга балканка, но след всичко, което преживяхме там, на "Моста на големите", сякъш ни беше едно такова, безразлично...
Снимки: Радо Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.