Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет за пъстърва по река Струма, който направихме с Лъчо Минев на 07.09.2008 г.
След като излезе от язовир Пчелина (Лобош), река Струма преминава през Земенския пролом. Придвижването по нея става предимно с влак. Коритото на реката е покрито с големи остри скали и е много трудно проходимо.
Допълнително затруднение при риболова на муха в тази част на реката оказват и обраслите й брегове с широколистни гори и дребни храсти, чиито клони стоят като чадър над бреговете на реката.
Вземайки предвид това, всяка хваната риба на муха е голямо предизвикателство, на което ние с Лъчо не можахме да устоим.
Утринта беше прохладна. Тревите бяха покрити със свежи капки роса, чисти като момини сълзи. Дълбоко из недрата на величествния каньон, славната река проправяще пътя си, кълчейки снага из урви и дерета, предлагайки ни гледки, коя от коя по-дивни и спиращи дъха.
Повърхността на реката беше все още в сянката на високите скали. На места, успели някакси да се прокраднат, слънчеви лъчи игриво се потапяха в реката, оставяйки блещукащи следи по водачите на мухарките ни.
На първото място, от което започнахме - един средно дълбок, тесен вир, Лъчо застана в грната му част и започна да замята на заешка нимфа с индикатор и утежнение по линията. На първото минаване хвана една пъстърва. Малко под него, в разлива на вира, бях застанах и аз, привлечен от няколко вдигащи се на повърхността риби. Започнах да хвърлям на суха муха, имитация на еднодневка, с крилца от CDC. Една дребна балканка се вдигна по мухата, но не я вземе. Малко след това и един пръскач се опита да я хапне също безуспешно.
Като цяло, в течението на реката, пъстървите стояха зад големите камъни и се вдигаха до повърхността да взимат мухи, отличавайки се от пръскачите с по-големите кръговете, които оставяха след себе си.
Водата беше сравнително бистра, а дъното покрито на места с водорасли, които й придаваха леко зеленикав цвят. Маловодите в което се намираше реката беше до известна степен предимство, което предлагаше по-голяма възможност за предвижване. Но пък от друга страна, самото джапане правеше рибите по-предпазливи и подозрителни и трудно можеше да се прилъже някоя от тях на по-близка дистанция в бавните и гладки участъци.
До обяд, докато водата не се огря от слънцето имах пет, шест вдигания на дребни балканки и пръскачи, но не успях да извадя нито една риба.
Следобяда температури бяха доста високи, слънцето напичаше силно. Пътеката на места се отделяше от реката и минаваше сред изсъхнали поляни, след което отново се връщаше в джунглата от мочурища, гъсти храсталаци и коприви. Обикаляйки по реката се спрях за по-дълго време на едно място, където тя беше силно разчупена. Имаше както дълбоки участъци, така и плитки силно разлети бързеи, с доста камъни между тях, които оставяха в течението диря след себе си. Започнах да замятам на муха от микропореста гъба, имитация на мравка с крилца, като се стараех да я цопвам силно във водата. Пъстървите реагираха на това като кленове. Рязко се изстрелваха към мухата и я захапваха без никакво колебание. Ако се случеше мухата да падне по далеч, в течението, рибата я подгонваше по течението и я стигаше с атрактивно изпляскване. За целия следобед успях да хвана десетина риби, които не бяха големи, но бяха много красиви балканки, с оранжеви кореми и силно изразени червени точки.
На свечеряване, въпреки, че често се виждаха риби, да взимат мухи на повърхността, риболовът на суха муха не беше много резултатен. Рибите бяха доста предпазливи и не скачаха по мухата на първо минаване. Трябва ще по няколко пъти да извозвам през мястото, играейки си да сменям муха след муха, докато се вдигне някоя риба. Като цяло на CDC мухи, вързани на по-малките размери куки, като 16, 18, рибите реагираха по-спокойно.
Преди да си тръгнем, реших да превържа на нимфа, пупа на ручйник, с индикатор без утежнение и да опитам един разлят участък от реката, осеян с огромни камъни. На един от тях поседнах, така, да си почина малко и започнах рутинно да излавям мястото пред мен. Точно отпред, реката правеше бавен вир, а отсреща, под надвисналите клони на дърветата минаваше в не много широк бързей. Седях и си мислех, седях и си мислех, ехе-хее, от един момент нататък само си седях... И така, мислех, мислех, и накрая го измислих, хих... Реших да утежня линията с една сачма, лека, такава, 0.5 гр. Бях позиционирал индикатора на един метър над мухата. С така направения такъм минавах високо над дъното. Умишлено не слагах по-голямо утежнение, защото щом закачеше дъното, нимфата моментално се покриваше със слой водорасли. Първоначално не закачах в дъното, но не закачах и риби. Реших да повдигна малко дълбочината. Нагазил "до Подуяне", ехе-хе, загледан в индикатора, който всеки път минаваше по различни пътечки, си мислех за отминалия ден, за приятните гледки, за интересните участъци от реката, за рибите... И точно докато си мислех за рибите - ела да видиш ти, съвпадение. На едно от минаванията индикаторът изчезна. Последва рязка засечка от моя страна. "Ииибрее, ороооо..." - възклинках, почти с учудване, бях закачил риба бе. Започнах да я вадя и усетих, че е малко по-голяма от хванатите до момента. До като я водех към мене, помолих Лъчо, който беше поседнал наблизо и също си мислеше, да дойде и да й направи няколко снимки.
Първоначално си помислих, че е американка, защото се блесна в течението.
Но като я приближих към мен установих, че е "ке-фал", както казват колегите по Пазарджик.
Преди да го откача от нимфата и да го върна обратно във водата му направихме няколко снимки.
На тръгване, в бързината хванахме по още една пъстърва с Лъчо, той на суха муха, аз отново на нимфа.
Отново не бяха големи риби.
И тях ги върнахме там от където ги бяхме уловили, където те принадлежаха, във водите на славната река ...
По информация на Изпълнителна Агенция по Рибарство и Аквакултури от 16.06.2008 г. , "...в изпълнение на Национална зарибителна програма и с цел поддържане и увеличаване на рибните ресурси във водните обекти на територията на област Кюстендил на 10.06.2008 г. ТЗ \"РАК\" - Кюстендил извърши зарибяване на следните реки: Бистрица, Елешница, Драговищица, Рилска, Отовица, Горица, Струма, Джерман и др. Общо бяха пуснати 76000 бр. речни пъстърви в добро жизнено състояние. В зарибяването участваха служители от Риболовен надзор, членове на ЛРД, горски служители и др..."
До известна степен, от нас зависи, какъв процент от тях ще пораснат.
Желая ви успех!
Снимки: Лъчо Минев
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.