Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет за американки, който направихме с Лъчо на 2 Март 2010 г. на арендования водоем до с. Стефаново, недалеч от Радомир.
Първоначално планът ни беше да проверим дали се се размърдали щуките, но по стечение на обстоятелствата насочихме вниманието си към американките, които са били пуснати в язовира малко преди той да замръзне.
С пристигането ни на язовира отчетохме кръгове от вдигащи се на повърхността пъстърви. Въпреки това, Лъчо сглоби такъм за щука, твърдо решен да опита да излъже някое крокодилче рано сутринта. Аз не можах да устоя на изкушаващите кръгове и бързо приготвих такъм за риболов на пъстърви - пръчка 6-ти клас, плуващ шнур, дълъг изтъняващ лидер и класическа, английска мокра муха.
Времето сутринта си беше доста студено и като цяло неприятно за риболов. Ситни капчици дъжд ромолеха по качулките ни и бавно се стичаха по телата ни. Имаше лек вятър, който допълнително засилваше чувството на студ. Заехме местата от към плитката страна на гьола и започнахме да замятаме. Малко след като стартирахме риболова, Лъчо изтърва една щука, която не успя да захапе добре примамката му. Аз все още нямах регистриран удър от пъстърва, докато обикалях крайбрежната ивица и замятах по всеки един кръг, който забележех на повърхността.
Пред вид на това, че бяха пуснати преди близо два месеца, американките не бяха скупчени на едно място, както се случва на повечето арендовани водоеми през зимата, а се бяха пръснали из целия гьол, демонстрирайки естественото поведение, характерно за вида си. Постоянно патрулираха и лакомо похапваха от излюпващите се към повърхността комарени ларви, показвайки се само с муцунката и гръбната перка.
След като направихме една дължина на плитката част, Лъчо не издържа на страшно изнервящите на моменти показващи се на повърхността риби и смени такъма си... С напредване на деня времето се влоши още повече, и дъжда и вятъра се поусилиха. Въпреки, че бях със зимно яке от непромокаема материя, в един момент ми стана доста студено и реших да вляза в колата, ей тъй на, колкото да се постопля.
Тъкмо се бях поунесъл, под звуците от китарата на Ерик Клептън, когато Лъчо почука на прозореца на колата, за да ми каже, че е хванал първата американка. Рибата беше около 300 грама. Беше я хванал на около двайсе метра от брега на стример Мишънъри.
Направих му няколко снимки и отново влязох в колата, да си доизслушам прекрасния акустичен концерт.
На завед, оптегнат на предната седалка, се наслаждавах на приятната музика и капчиците дъжд, които се стичаха по стъклата на колата, когато се почука за втори път на стъклото. Лъчо беше хванал втора американка.
- Давам ти две риби преднина - му казах аз, закачливо - след което, излизам и ги почвам.
- Добре - усмихна се той многозначително.
Малко след това излязох от колата, взех си мухарката и се опътих към брега, все пах бяхме на работа, а не да си почиваме. Застанах на около десетина метра от Лъчо и започнах да замятам. Бях се концентрирал върху риболова, когато чух плясъци идващи от страни, от мястото на Лъчо. Беше хванал трета риба и още я вадеше, когато се приближих към него, за да я фотографирам.
Пъстървата беше захапала стримера странично. Беше много красива - с маслено зелен гръб и ситни черни точици.
Лъчо ми предложи един от неговите стримери, но аз любезно му отказах, твърдо решен, че с мократа муха - Black Zulu, с която замятах, все пак ще успея да излъжа някоя риба. Зазпочнах настоятелно да замятам и методично да облавям мястото пред мен на ветрило, с далечни измахвания до края на шнура и бавно привлачване на мухата към мен, "на осморка". Не се минаха и няколко минути и търпението ми беше възнаградено...
Рибата ми взе почти след като бях заметнал, на около 25 метра от брега. Интересно ми стана как задържа леко линията, преди да я засека и забия куката в устите й. Последваха зрелищни подскоци, придърпвания на шнура наляво и надясно, все неща от сладката част на риболова, които бяха старателно заснети от Лъчо.
Беше се "зашила" много добре, на твърдата част на устата, отстрани. Направихме и няколко снимки за последно.
Малко след като хванах първата риба, имах късмета да уловя още една. Тъй като Лъчо беше доста далече от мен, реших да й направя няколко фотографии сам.
До края на деня имахме още няколко удъра на пъстърви, но тях не успяхме да ги извадим.
Попреуморени от постоянното измахване на дистанция и понамокрени от студения дъжд, в късният следобед решихме да приключим риболова.
На слука!
П.С. Всички уловени американки бяха снимани живи, но за съжаление тяхната съдба бе предадена в ръцете на безпощадни кулинарни майстори...
Снимки: Лъчо Минев и Радо Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2010 Радослав Кискинов. Всички права запазени.