Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

За пъстърви по р. Искър

oт Акулата

Привет на всички, ловящи с мушички,

Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет за пъстърви, който направихме заедно с Киро на 15 Май 2011г. на р. Искър.

Рано сутринта, както се казва, "по първи петли" се отправихме към горното течение на реката в района около с. Говедарци. Река Черни Искър, единият от ръкавите на р. Искър, беше в типичното си пролетно пълноводие. Бистри и студени потоци снежна вода се спускаха от планината и формираха буйния й поток.

На някои места, стволове на стари борове бяха преградили коритото на реката, затруднявайки по този начин свободното преминаване по нея.

Напразно упорствахме с тежки нимфи да прилъжем някоя пъстърва. Местата, които успяхме да обходим не бяха благосклонни към нас, заради което решихме да потърсим интригата някъде по-надолу по реката.

След Самоков, наклонът на реката става доста по-полегат и течението се забавя. На едно от местата, на които решихме да половим, успях да прилъжа и първата за деня пъстърва.

Рибата ми взе на един вариант на Ручейника на Акулата още на първото подаване. След три, четири минути борба се предададе в ръцете ми.

Беше балканска пъстърва около 35 см., с много на брой черни точки по тялото. Определено ми се стори доста рядка като окраска.

Следа като Киро й направи достатъчно снимки, я пуснах обратно на свобода.

До този ден Киро не беше ловил пъстърва на нимфа и за него той беше много важен. Нюхът му на риболовец бързо си пролича и скоро след като сменихме мястото, му се отвори въможност да усети й той тръпката. Моментът беше доста комичен. Докато аз изпробвах неговата въдица, опитвайки се да му направя такъма подходящ за тези места, той подмяташе с мойта. На първото място, на което опита, дойде и резултатът - една чудесна балканка около 25 см.

Рибата се хвана на Ручейника на Акулата, вързан на 8 номер кука с 4 mm. златна глава.

- Трябва си въдица ловачка - шгуваше се той, докато подмяташе с мойта пръчка.
- Така, така - отвърнах му аз...

На следващите места, успях, както казват ловджиите, да "прострелям неговото оръжие", хващайки на нимфа една балканка с неговата въдица, преди да му я върна. След това продължих да си ловя с моята. В рамките на две три минути хванах още една балканка и едно кефалче около педя. Прекрасно!

Стана време за обяд. След като похапнахме на бързо по един сандвич, реших да опитам и на суха муха. Харесах си един широк и плитък бързей, на който да изпробвам един ручейник от козина от сърна. Докато си подмятах, успях да фиксирам една риба, която се вдигна на повърхността по муха. Моята беше с внушителни размери, бях я вързал на 8-ми номер кука. Приличаше повече на огромна пеперуда отколкото на ручейник и определено беше доста лесна за следене във водата, заради което я бях предпочел пред останалите ми мухи в кутията. Както след това се оказа, рибата също я оцени. На първото извозване над нея се показа с цялото си тяло и я прибра. Засякох мигновено и след кратка борба я извадих. Оказа се един много добре охранен сивен...

Киро се беше отпуснал в колата и си почиваше, когато му казах за поредната хваната риба. Това му беше достатъчна мотивация да стане и отново да нагази в реката. След като беше се вече разписал на нимфа, реши да опита да хване пъстърва и на стример.

- Ела бързо, държа една доста хубава риба на въдицата, дано не ми избяга... - бяха думите му по телефона.
- Добре, леко само, не я бързай - му казах аз в отговор и се оптравих към него.

Когато стигнах, той вече я беше изморил и придърпал близо до брега. Беше му ударила в най-дълбокото място на участъка, на който беше застанал.

Направих му няколко снимки, след което я пусна обратно във водата. Беше горе долу колкото моята на дължина, но видимо по-широка.

В момента в който отвори ръце, рибата потегли бавно към дъното на реката.

Преди да хване рибата, Киро претърпял лек инцидент в един бързей - подхлъзнал се и поседнал във водата до кръста. Въпреки това, продължи с риболова докрай. Беше някъде към 19 часа, когато решихме да се отправим обратно към къщи, заредени предимно с положителни емоции от отминалия риболовен излет.

Снимки: Кирил Стаменков и Радо Акулата

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2011 Радослав Кискинов. Всички права запазени.