Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Акулата
Представител на семейство шаранови, речният кефал е много красива риба
Отличителни белези:
Тялото му е издължено, цилиндрично, при трофейните екземпляри разширено в гръдната област. Младите риби имат по-различна окраска от възрастните. При тях цветът на гърба е по-тъмен, а страните са сребристи, докато при много едрите екземпляри гърбът е по-светъл, а страните са светлозлатисти. Най-общо цветът на кефала варира от кафяво-черно до маслено-зелено.
Коремът е бял а люспите по тялото са големи. Страничната линия е ниска и добре забележима. Цветът на гръбните перки е с оранжев оттенът, коремните и аналната са червено-оранжеви, я гръбната и опашната са тъмносиви, почти синкави. Масивната му глава завършва с голяма месеста уста, а в областта на глътката има т.нар. глътачни зъби. Според възрастта, годишния сезон и географския район, който обитава речният кефал, се забелязват и различия във външния му вид. Като най-очевидна се посочва разликата в цвета на перките в долната част на тялото и формата на главата.
Внякои водоеми, например "Антониванвци", се срещат златисти кефали със сиво-черен цвят на всички перки. Големите екземпляри приличат на "диви" дунавски шарани. В яз. Васил Коларов" кефалите са сребристи с яркочервени перки.
Максималните размери на тази риба в българия са: дължина 85 см. и тегло 5, 5-6 кг. У нас има широко разпространение - среща се в река Дунав и притоците й, в реките от Беломорския водозборен басейн, в много езера, баластиери и язовири. Рекордни екземпляри се ловят в реките Марица, Тунджа, Росица, Вит, Искър, Струма, Огоста. Едри кефали обитават и язовирите "Тича", Кърджали", "Антонивановзи", "Тополница", "Огняново", "Доспат" и др.
Кефалът предпочита бистрите и хладни, като наличието на кислород в тях не трябва да е по-малко от 5 куб.см на литър. В реките се придържа в средните и долни етчения, а в езерата - около устията на вливащите се в тях реки, местата около островите и стръмните скалисти брегове. Стените на язовирите са също любими обитания на тези риби. Кефалът предпочита песъчливо каменистите дъна, среща се и на места с дънен глинест грунт, но избягва тинести участъци.
Размножаване:
Половозрял става на 2-3 годишна възраст. Хайвера си хвърля от края на април до средата на юни при температура на водата около 10-15 градуса по Целзий. Характерно за размножителния период са миграциите на кефалите към устията на вливащите се в язовирите реки. Периодът, в който се предприемат тези миграции, е в пряка връзка със затоплянето на водата - в по-ниските водоеми (водите накоито се нагряват по-рано) това става в началото на май, но във високопланиснките язовири - значително по-късно.
Кефалът е плодовита риба. Броят на хайверните зърна варира според големината на самката от сто до двеста хиляди.
Речните кефали са всеядни риби и биват - хищници и вегетариянци, или - месоядни и тревопасни. Стадния принцип е в основата на развитието и храненето им. Дребните и средни по размер риби се хранят с ларви на насекоми, мухи, комари и други летящи насекоми, гасеници, червеи, пиявици. В сезона на узряване на плодовете предимно по-едрите риби с охота ги приямат като храна. Трофейните екземпляри са самотници - движат се и се хранят самостоятелно. Менюто им е съставено изключително от риба, раци, жаби, попови лъжички и това ги причислява към хищниците. Невероятният апетит на кефала го прави една от най-търсените от въдичарите риби.
Недоверчив, страхлив и подозрителен, той изисква този, който се опитва да го "надлъже", да прояви творчество и дискретност в действията си.
Кефалът се лови целогодишно, като всеки сезон има свойта специфика по отношение на примамката, техниката и начина на риболов.
През ранната пролет кефалът приближава бреговете, но се на малка височина над дъното, където се храни. При настъпване на същинската пролети развитието на летящите насекоми той обръща все-повече внимание на храната намираща се в горните водни слоеве. През лятото търси храна предимно по повърхността.
В такъв момент е добре да се опита риболов на суна и мокра муха.
В началото на есента се събира на големи ята в бързеите на реките. С настъпване на зимата тези огромни ята навлизат в дълбоките участъци на реките и водоемите.
В такъв момент е добре да се опита риболов на нимфа и стример. Есента е един от сезоните, в които съм имал, а и много друго колеги, възможността да уловим едри екземпляри.
През зимата се придържа към дъното на реките, към дънни ями и руслата на вливащи се в язовирите реки.
Горният материал е заимстван от книга на Стефан Минчев - Зандера, известен в българските риболовни среди като "Царят на клатушката" с някои малки допълнения от мен.
Още малко от мен за мухите за кефал...
Едни от най-добрите сухи мухи за кефал в България са "джапанките" - мухите от микропореста гума. През летния сезон много от насекомите, влизащи в дневното меню на кефала са близко прелитащи около водните басейни насекоми. От личната си кутия за мухи мога да ви препоръчам някои от тях: оси, бръмбари, мравки.
Доста голям успех в дадени периоди от годината съм имал със сухи мухи от пера и козина от сърна. Разбира се не може да не отбележа тук: майските мухи, ручейниците, водните кончета.
Едни от най-апетитните нимфи за кефала са тези на: майската муха, ручейника, и др.
Снимките на изкуствените мухи са от Мухите на Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2010 Радослав Кискинов. Всички права запазени.