Материали за връзване на изкуствени мухи

от Акулата

В следващите редове ще се опитам накратко да ви опиша основните материали, които се използват в изработването на изкуствените мухи.

Куки

Куката е основната и най-важна част от всяка муха. Голямо е разнообразието от мухарски куки, които се предлагат в търговската мрежа. Преди да започна с разглеждането на видовете куки, според това за какви мухи се използват, би било додбре да се обясни анатомията на мухарската кука, отделните части на куката. За целта, ще използвам снимка на един от основните производители на мухарски куки, норвежката фирма Mustad.

- Eye - ухо ( у нас е прието да се ползва думата "ухо" въпреки, че в буквален превод се превежда като "око"). Това е рингчето в предната част на куката, където се връзва типета (края на повода). Ухото може да бъде направено под различен ъгъл - нагоре, надолу или право. То може да варира както в големина, така и по форма.
- Shank - рамо на куката, т.е. правата част на куката считано от ухото до началото на извивката. То може да варира в дължина - по-дълго, по-късо или стандартно. Също така може да бъде право или закривено, в зависимост от вида на тялото на мухата, която ще се връзва на куката.
- Bend - извивка на куката. Започва от края на рамото и продължава до върха на кукаката. Според това за какви мухи се използват, куките са изработени с различни извивки.
- Bait/throat - гърловина, разстояние от върха на куката до края на нейната извивка. Това е важна част от куката, защото именно тя остава забита в рибата и е в пряка зависимост със силата на държане на рибата. На теория, колкото е по-голяма гърловината, толкова по-дълбоко влиза куката и съответно по-голяма сила на задържане има дадената кука.
- Barb - контра. Това е издатината във върха, която е насочена назад и която се задържа в месото на устата на рибата. Контрите варират във височина и дължина, което в повечето случаи се ограничава от производителите, за да нанася по-малко вреда на рибата. Все по-популярни са куките без контра, които нанасят най-малко поражения по рибите.
- Point - връх. Най-острата част на куката, която прониква в рибата. Най-добрите върхове на куки са тънки и издължени, също така здрави. Това от повечето производители на съвременни мухарски куки се постига чрез процес на химическо заточване.
- Gape - разстоянието от върха на куката до рамото й, за по кратко - отвор. Това е важен елемент в процеса на забиване на куката в устата на рибата. Колкото е по-голям отвора, толкова по-навътре в устата ще се намира върха на куката, гарантирайки по-голям шанс на забиване.
- Total Length - цялостна дължина на куката от началото на ухото до най-издадената част на извивката.

- Куки за сухи мухи (първата снимка) - това най често са прави куки със стандартна дебелина и дължина. За някои специфични модели мухи, са направени куки с по-дълго рамо от нормалното, като това се отбелязва с знака "X" и число.
- Куки за мокри мухи/нимфи (втората снимка) - най-често куките за мокри мухи се ползват и за нимфи и от повечето производители те се дават в една категория. Те най-често са със стандартна дължина, малко по-дебели и тежки са от тези за сухи мухи, което логично, като се има предвид, че мухите направени от тях трябва да потъват.
- Куки за стримери (третата снимка) - обикновено куките за стримери са с по-издължено рамо от стандартните куки.
- Куки за гамаруси, чешки нимфи и др. (четвъртата снимка)- това са куки с плавно извито рамо, благодарение на което мухите направени на тях, приличат на истинските наскоми, които имитират. Както при нормалните куки за риболов, така и при избора на големина на мухарските куки, трябва да се изхожда от това, че с увеличаване на числото за размера на куката, реално големината на куката намялава.

Конци

На пазара се среща голямо разнообразието от марки и видове конци, използвани при връзването на мухи. Добрите конци са гъвкавите, здрави конци, които добре полягат при навиване и не надебеляват излишно тялото на мухата. По своята структура биват монофилни (еднонишкови) и многонишкови. Според материала от който са изработени, биват копринени, ленени, вълнени, найлонови и др. Огромно е също така и цветовото им разнообразие. Няй-често използвани цветове конци са черният, сивият и кафявият. Но доста от светлите модели мухи изискват по-светли цветове конци като бял и бежав.
Всеки, който връзва мухи сам избира конеца за връзване съобразно големината на мухата. Denier е измервателна единица за размер на конците в текстилната индустрия. За да се измери, колко дениер е един конец, се взима 9000 m. от него и се мери теглото му. Ако теглото му е 70 gr., значи конеца е с размер 70 Denier. Колкото е по-голямо числото, толкова е по-дебел и здрав конецът. По дебелина, от най-дебели до най-тънкия освен по дениера, един конец може да бъде оразмерен и с номер: 1/0; 2/0; 3/0,..., 17/0. За големи мухи, като стримерите, се използват по здрави конци, нампример 2/0 (140 denier), като стандартен конец се мухи от #10 до #16 се ползва конец с дебелина 6/0 (70 denier). За по-малки мухи се изпозлват конци от 10/0 до 17/0.

Скалп на петел - пера за Хекъл

Хекъл идва от англиската дума "Hackle", което в буквален превод значи: дългите пера на шията на петел. Освен това, думата хекъл се използва и като "венче" на мухата, разпереното перо около куката, служещо за крака на мухата. Най-често за хекъл (венче) на сухи мухи се изпозват пера от скалпа на петел, тъй като те имат много малка гъстота на подреждане на власинките на едно перо, заради което поемат по-малко вода. Кокошите пера имат по-голяма гъстота на власинките на едно перо, по-меки са и поемат по-лесно вода. Обикновено те се изпозват при направа на хекъла на мокри мухи и нимфи. Ако погледнем едно перо срещу слънцето, ясно може да забележим гъстотата на разположение на отделните власинки. Скалповете на петел се различават основно от мястото от където са взети - от врата или от гърба на птицата. Перата от врата са по-малки от към главата и стават по-големи, със слизане по гърба. Заради малката си дължина на власинките, те се използват при изработване на венчето на сухи мухи, с малки и средни размери. Перата от гърба на петела са с по-дълги власинки и се изпозват за изработване на по-големи сухи и мокри мухи, и стримери. В цветово отношение варират в доста големи граници. Много често, за да правим точно опредлен цвят мухи, прибягваме до боядисване на скалповете в желан от няс цвят.

Микропореста гъба

Микропорестата гъба е основен материал в изработката на най-различни видове сухи мухи, както за кефал така и за пъстърва в България. Поради хилядите микроскопични мехурчета въздух в нея, тя има способността да се задържа на повърхността на водата. Тя служи за изработване телата на най-различни по цвят и големина имитации на: бръмбари, оси, скакалци, мравки, гъсеници и др.

В търговската мрежа може да се намери гъба в най-различни форми (блокчета, листя, цилиндри и др.) и цветове: черно, жълто, зелено, сиво, кафяво, червено, розово и др. Освен от специализираните магазини за мухарски материали, микропорестата гъба може да се набави и като материал от предметите в бита - като материал за подметките на домашни чешли (джапанки, от където и повечето бръмбари, направени от този материал носят името - "джапанки"), като стелки за баня, като изолация в хидро- и топлотехниката и т.н.

Козина от животни (сърна, елен, лос, теле)

Козината от сърна (първата снимка)е широко разпространен материал за изработване на най-различни видове сухи мухи и стримери. Благодарение на кухите косми на сърната, мухите направени от този материал плуват много добре. Козината от сърна е обикновено сиво-кафява на цвят със кафяво-бежави връхчета. Характеристиките на отделните козини се различават в зависимост от това къде (географски погледнато) и през кой сезон от годината е убито животното. Също така, варират в зависимост от коя част на животното са взети парчетата.
Козината от гърба на сърната е обикновено тънка и здрава, а тази от страните е дебела и мека. При използване на козина от сърна за изработка на опашки и крила на майски мухи е добре да се изпозват косми от гърба на сърната, а за изработване телата на ручейници и др. мухи, косми от страните на сърната.
Козината от лос (втората снимка) е светлобежава и по някога кафява. Това най-добрия избор за направата на известните модели ручейници "Elk hair caddis".

Козината от тялото на теле е бяла, но може да се боядисва в най-раизлични цветове. Тя е скъси, твърди и здрави косми. Тя се използва широко в изработката на крилата на мухите "Парашут" и на мухите "Royal Wullfs". Колкото по-прави и не къдрави са космите, толкова по-добре.

Козината от опашката на теле е бяла но може да бъде и в друг цветове. Тя с по-дълъг и по-къдрав косъм от козината на тялото и може да се изпозва за опашки и крила на стримери.

Козината от опашката на елен е много добра за опашки и крила на стримери.

Специални пера

Дивечови пера - патица, яребица, фазан.

Това са шарените пера от гърба и корема на дивечови птици. Имат най различни цветове и шарки. От тях се изработват опашки, крака, крила на сухи, мокри мухи, нимфи и стримери.

Пера от опашката на фазан и пуйка

Перата от опашката на фазан (първата снимка) са най-дългите пера от опашката на мъжкия фазан и са основния материал за връзване на различните модели нимфи "Pheasant tail". Отделните власинки на перата са твърди и дълги и на цвят наподобяват този на ларвите на майските мухи и каменарките (stoneflies) - от различни нюанси на кафяво до черно. Използват се при връзванео и на други модели нимфи. От тях се правят опашки, крака, гръб на мухите.
Перата от опашката на пуйката (втората снимка) са с кафеникавобежави райета. Те са с дебели и плътно разположени едно до друго ресни. Намират приложение в изработване опашката, краката и гърба на различни модели нимфи.

Пера от марабу, паун и щраус

Това са перата от африканската птица Марабу (първата снимка). Те са много меки и придават движение на мухата във водата. Ако се изпозлват като крила на муха, те се спластяват за секунда, но след това се разгръщат отново и това привлича рибата. Изпозват се успешно за някои модели нимфи на водно конче (Dragonfly nymphs) както и за мухите Wooly Buggers.
Пауновит пера (втората снимка) от опашката на пауна са с дълго стебло, с дълги реснички и край, завършващ с гъсто разположени реснички подредени под формата на ветрило, приличащо на око. Власинките са зеленикави на цвят и намират широко приложение във всички категории мухи - сухи, мокри, стримери. Модели мухи, на които телата им са изработени от паунови пера са Red Tag, Prince Nymph, Royall Wullf
Перата от щраус (третата снимка) са в сив цвят и доста наподобяват тези на марабуто. Те съшо така се боядисват в най-различни цветове. Като структура са с дълги и меки реснички, които се използват за оформяне телата на мъхести мухи, като гъсениците например. Използват се и за някои стримери и нимфи.

CDC пера

CDC - cul de canard (от френски) "cul"- отзад, на дъното, "canard" - патица. Това са перата намиращи се до мастните жлези на патиците. Необичайната структура на перото му осигурява плаваемост. Те са много меки и леки, но много жилави и здрави, така, че мухи вързани с този материал имат дълъг живот. Като материал, е високо аеродинамичен, докато презентирате мухата, CDC се слепва, но при падане на повърхността на водата се разперва като парашут. Това прави презентацията по лесна, а падането на мухата деликатно. CDC перата са високо хидродинамични, под водата, в бавни потоци, всяка власинка блещука като жива. Когато риба приема в устата си муха направена със CDC пера, по-лесно я одобрява и не я изплюва, заради това, че е доста мека и почти като жива тъкан. По принцип CDC перата са бели, черни или сиви, но могат да се боядисват и в различни цветове. От тези пера се правят крилата на много сухи мухи за пъстърва CDC comparadun, CDC mayfly parachute,CDC caddisfly. За първи път в 1990 г., французина Marc Petitjean започна да връзва с тях нимфи и имърджъри.

Метални глави (мъниста)

Измислена още преди векове металната глава изпълнява основна роля, като утежнение, във връзването на нимфи и други подповърхностни мухи. В днешно време все по-често се използва и като атрактивен елемент към тялото на мухата (стъклени мъниста). В миналото са били използвани главно медни метални глави. На днешно време много използвани са златните месингови и волфрамови глави популяризирани от австриецът Роман Мозер, чийто продукти се наложиха в цял свят. Според него за първи път преди около 100 г. в северна Италия, рибари от Бергамо и Бреша ловили риба по техните алпийски реки с мухи с такива глави. Златните метални глави се превърнаха във важна част от тялото на много водове нимфи, а също и стримери. Едно от основните им свойства, след утежнители на мухите е, че златните метални глави имитират въздушните мухурчета, които ларвите на водните насекоми (особено пупата на ручейника) задържат в телата си по време на издигането (emerge) си до повърхността.
Мънистата от своя страна се използват освен за тяло на мухи, имитации на ручейници, но и за очи на стримери за пъстърва, костур и кефал.

Дъбинг

Дъбинг идва от английската дума "dub", кoято на български се превежда като, намазвам, приготвям изкуствена муха. Традиционно, за дъбинг се приема всеки материал, който може да бъде залепен за конеца, усукан около него и след това, усукан около куката, образувайки тялото на мухата. Той може да бъде синтетичен или естествен материал, или комбинация от двете. Също така може да бъде от различни цветове, което му придава истински вид. Косми от козината на заек, лисица, коза, катерица и др. образуват чудесен дъбинг. Някои синтетични материи, като изкуствената вълна (Антрон) могат да бъдат използвани за дъбинг в комбинация с естествени, което го прави още по-атрактивен за рибите. Дъбингът от естествени материали като заешката козина е много добър за изработване телата на на-различни видове сухи мухи и нимфи.

Рибинг

Рибингът е отново от английското "ribbing", което буквално се превежда като плетка, нещо което е усукано.
Рибинга основно служи за сегментиране на телата на мухите, било то сухи, мокри, нимфи или стримери. В миналото са били използвани главно метални (медна тел) нишки, но в днешно време могат да се намерат и леки пластични, а също и копринени нишки, лентички в различни цветове, златни, сребърни, цветни.
Подходящ рибинг за изработката на чешки нимфи е кордата с различни диаметри.
За сегментиране телата на някои видове сухи мухи успешно се използва стебло от перо на птица, което поради факта, че е кухо, не затруднява плаваемостта на мухата. Също така се използва и медната тел като рибинг за допълнително утежняване на някои модели нимфи и стримери.

Утежнение - оловна тел

За утежнение на телата на нимфи стримери, освен вече описаните метални глави се ползва и оловна тел, която се предлага под различна форма в търговската мрежа - на бобини, на ленти и т.н. Навита върху куката, под материалите за тяло, тя придава допълнителна тежест на мухите за случаите, когато е необходимо те да се водят близо до дъното.

Изкуствени материали за тяло - ченил, лентички за гръб

За изработка телата на някои модели сухи мухи, нимфи и стримери се използва т.нар. chenille (ченил). Той се предлага в различни диаметри и цветове. С него много лесно се иработват тела на бръмбари, пчели, както и стримери от модела Wolly Bugger.
Друг полезен материал за гръбчета на мухи са силиконовите лентички и такива предлагани като листове, от които се изрязват ивички с неоходимата широчина, съобразена с големината на мухата.

Синтетични лъскави материали

При изработка телата, крилата и опашките на някои модели мухи, като стримерите например, приложение намират различни синтетични нишки в блещукащи цветове, които придават блясък и живот на мухите.

Химия - лепила, вакси и др.

При завършване на всяка една изработена муха, без значение от вида й, в употреба влиза лепилото за завършващ възел. То спомага за здравината на завършващият възел и пречи на това мухата да се разпадне по време на риболова.
Освен лепило за възлите, като химия в материали за мухи се ползват и различни вакси, с които се маже конецът, преди да бъде усукан с дъбинг, за да може последния по-лесно и трайно да се задържи.

Снимки: Акулата

Главна страница

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2011 Радослав Кискинов. Всички права запазени.