Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Гари ЛаФонтен
Как се хранят пъстървите с ларви и нимфи?
Има само три начина, за щастие, по които пъстървата се храни в течението на течаща река.
Тя изравя нимфи от дъното на реката, събира нимфи, носени свободно от течението или засмуква насекоми точно от повърхностния слой.
Динамиката на методите за хранене остават едни и същи, независимо от това дали плячката е майски мухи, стоунфлайс, ручейници или малки мушици.
Ровейки из дъното с уста, пъстървите извършват засмукващо действие.
Пъстървата стои наклонена към дъното с уста забита в камъни или растителност.
Докато засмуква, пъстървата си разширява хрилете, придърпвайки заедно с водата и насекоми, след което връща водата, прецеждайки я.
Ровейки, обикновено изтръгва нимфи от камъните или ги яде заедно с части от растителността.
Анатомията на пъстървата като цяло не е пригодена за ровене. Хранейки се потози начин, пъстървата разбутва дъното с намиращите се по него нимфи и бързо се спуска надолу по течението, където застава в очакване на отломките. Тази тактика и помага да се храни с опашката надолу и главата нагоре.
Събирайки нимфи по този начин от течението, довлечени естествено или изровени от дъното, пъстървата се чувства удобно в спокойната вода, повдигайки си носа нагоре. Така тя се движи нагоре надолу по течението, докато събира храната, която и идва насреща.
Този начин на хранене често трае часове, докато има нимфи, които се носят по течението. Повечето от движенията на пъстървата са от едната до другата страна на потока, по-рядко нагоре потечението, освен ако не заеме нова позиция. Понякога, когато пъстървата се втурва надолу по течението, за да преследва някоя нимфа, това става не защото внезапно си е сменила мнението, а просто защото насекомото е паднало в полезрението й.
Това, което регулира целия цикъл на пъстървовята река, е излюпването на насекомите. През късната пролет и ранната есен, когато повечето излюпвания стават през деня, пъстървата започва да се храни активно няколко часа преди да започне процеса на излюпването на насекомите и продължава до като свърши процеса. След това се настанява в приятно течение, където смила храната.
Дори и по време на излюпването, нимфите и пупите на насекомите са по-предпочитани, отколкото възрастните мухи. За майските мухи, пъстървата изяжда четири нимфи за една възрастна майска муха. За ручейниците съотношението не е точно определимо, но въпреки това малко възрастни се поглъщат. Причината за това е, че майските мухи плуват по повърхността на водата, докато чакат да им изсъхнат крилата, а крилата на ручейниците са почти оформени, при което веднага след показването им на повърхността те изсъхват и насекомото излита веднага.
Храненето на пъстървата с имърджъри(ларви, изплуващи към повърхността, точно преди да се излюпят), отскубвайки от повърхносстт насекомоо, което се бори за да излезе от нимфовата си обвивка,зависи от скоростта не течението. В бавнотечащи потоци, пъстървата се държи на няколко сантиметра под повърхността и поема насекомите съвсем нежно, но при бързи потоци тя преплува целия път от дъното до повърхността. Начинът на поемане на храната е един и същ и в двата случая, но обръщането надолу след като е хваната храната е определящо за количеството на образуванит гънки на повърхностния филм на течението.
Къде се хранят пъстървите с ларви и нимфи?
Има становище, което се повтаря често: "Пъстървата се храни както на повърхността, така и от дъното на реката; средния слой на течението е лишено от насекоми и риби."
Тази фраза е писана толкова много пъти, под една или друга форма, че е станала вече клише. Като много клишета, и това е не само много опростено, но и грешно. Не са само две нивата на хранене от водното течение.
Всъщност има четири отделни нива, в които насекомите са концентрирани достатъчно, че да предизвикат голяма активност за хранене при пъстървите. Всяко едно от тези нива е капан за насекомите, поне за толкова кратко време, че то да бъде достатъчно да предизвика вниманието в пъстървите.
Повърхностният слой на течението, еластичният слой на течението, наричен менискус, образува две от нивата на хранене в течението-повърхностно и подповърхностно. Повърхностният слой, областта на сухите мухи, приютява насекоми, които или кацат или излитат от него. Подповърхностното ниво на течението също съдържа насекоми, обикновено имърджъри, излизащи от обвивката си, създавайки един своеобразен покрив на потока, за изплуващите пупи и нимфи. Всяко едно от тези нива на течението образува моментна среда, в която се събират насекоми.
Колко важна може да бъде малката разлика м/у върха и дъното на менискуса на течението за всеки риболовец? Да можем да разпознаем разликата м/у излюпване на възрастна муха на повърхността и разпукване на обвивката на пупата и нимфата в подповърхностния слой, е една доста важна задача. Няма нищо по-разочароващо от това, да се подава суха муха на хранеща се пъстърва, която абсолютно я игнорира; докато, по същото време, точно подбрана пупа или плуваща нифа би могла да излъже пъстървата.
Странно, но същата закономерност в обратния случай не е точно вярна. Когато пъстървите се издигат за да хванат възрастните насекоми, подходящата суха муха е най-добрата имитация, но с мокра муха стояща в повърхностния филм, може да се хване някоя пъстърва. Причината за това е, че доста от плуващите мухи потъват във менискусът и образуват втора концентртация от насекоми.
Има още две нива на хранене, които също са важни за течението, доста различни едно от друго, създадени от течащ поток върху неравно дъно. Потокът в реките не е постоянен, поради триенето между водното течение и дъното на реката. Дори и в "U"образен канал, скоростта на течението по стените и дъното е бавно, като към центъра и повърхността на канала се засилва. Когато водното течение се разбива в скали и ги заобикаля, повличайки водовъртежи, се получават водни ями, възгланици, във вдлъбнатини на дъното на реката. Тези буферни зони в бързеите, представляват продуктивни зони,
Като се разбива речния поток в скали и ги заобикаля, повличайки със себе си образувани водовъртежи, се образуват водни ями, възглавници на речното дъно. Буферите м/у бързеите в течението, представляват първоначалната продуктивна зона, в която се заражда 80 % от живота в реката. Те също така осигуряват рая за пъстървите, където те могат да се хранят в бързия поток без да се уморяват.
Тази тиха вода на дъното, убежище на популацията на насекомите, въпреки всичко, не е първичната хранителна зона на пъстървите. Тя е важно ниво от течението, ако пъстървата е заровила муцуна и рови в дъното и камъните за насекоми, но ровенето не е лесен начин за събиране на храна за рибиата. Всеки естествен защитен механизъм, който притежават насекомите: защитна окраска, недостижимост и подвижност, работят срещу усилията на пъстървата за хранене.
Най-важният за насекомите геоложки слой от реката, добре познат за ентомолозите, е нивото намиращо се от няколко сантиметра до няколко дециметра над речното дъно. Тази зона е един "Интерфейс", границата между два потока с различна сила, това се образува, когато потока от главното течение срещне потока при дъното. Когато водовъртежите, получени от разбиване на течението от насрещни скали, се сблъскат с по-бързия горен поток, между тях се образува среден слой, буфер. Зоната "Интерфейс" държи в себе си насекоми, неволно отскубнати от повърхността на камъни по дъното. Тези насекоми попаднали в потока са напълно неуязвими, са лишени от възможността да се скрият. Потокът изпълнява ролята на конвеърна лента, носеща храната на пъстървите.
тези хранителни нива са най-важните в потока за римухарите, ловящи на нимфа, заради количеството от време за хранен, което пъстървата прекарва там.
В изказвание като "Пъстървата се храни само от повърхността и дъното" се губят 70 % от хранителната активност на пъстървите. Един мухар не трябва да игнорира тези две зони, които изобилстват с насекоми, служещи за храна на пъстървите. В този случай, пред всеки мухар, залагащ на риболова на нимфа, остават два важни въпроса: с какви нимфи да прилъже пъстървата и на каква дълбочина да я търси.
Очаквайте трета част на "Динамика на риболова на нимфа"
(Превод от английски: Радослав Кискинов - Акулата)
Първоначално сататията е публикувана в сайта www.thebookmailer.com
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.