Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Един мухарски живот - Първа Част

от Гари ЛаФонтен

Не става въпрос само за McGinty (модел, който трудно ще намерите във всеки съвременен магазин за мухи), но за всички имитации на пчели и оси, мокри и сухи мухи, новаторски модели. Много от тези модели, вързани със синтетични материали, са много добри ловци на пъстърва. Сухи модели като Harrison Steeves Bumble Bee и Andy Burk Yellow Jacket, заедно с моята муха, са трайни и с добри плавателни качества, и аз винаги ще ловя със суха/ мокра муха в комбинация с McGinty.

Тайнствена? Защо една McGinty винаги работи добре след кратка следобедна буря? Защо, обикновено през другото време е отвратителна муха? McGinty е ярък модел, с тяло от редуващи се жълт и черен чинил, опашка от сиви власинки от паче перо, смесени с червени, с крила от черни пуешки пера с бели връхчета, и с кафява хекъл, но работи в точния момент на един пъстървов поток.

Струващата три цента мокра муха McGinty беше моделът, който изваждах често от кутийката си, въпреки че никога нямах дори удар през всичките ми дни на риболов по Mill Brook. Това беше причината заради която бях застанал там, на реката, с тениска покрита с кръв и с синя подутина на дясното си око. Кратката буря спря, но водата се стичаше по кленовите листа, мокреше ме и правеше тениската ми да залепне с кръвта. Помислих си да я сваля и да я изпера на реката, но тогава се вдигна една риба във вира над мен.

Не хвърлях много добре и никога не бях хванал риба на мухарката си. Това беше моя точно двадесет и осми ден по потока Mill Brook, най-близкия поток до дома ми. Това беше за мен едно лято с много часове, с придошли води и мухарка, инструмент толкова странен за едно девет годишно момче, което кой да научи как да го ползва. Всичко което имах, бяха книги и статии от списания. И малко евтини японски мухи, които ги продаваха в кръгли пластмасови кутийки с капачета, които се вдигаха и се въртяха, при избиране на отделното отделение.

За да стигнеш до Mill Brook в далечния край на Windsor трябва да хванеш с едно прехвърляне, два автобуса, които превозваха пътниците по целия път до края на Hartford. Седях си там на спирката на автобуса, зад гърба ми беше старата фабрика Fullеr Brush срещу мен от другата страна на улицата паркът Kenney Park. Беше оживена зона, група строители павираха улицата, група момчета излежаващи се около пейката, жени от фабриката, които се подреждаха пред портала. Докато чаках да дойде автобуса, извадих кръглата кутийка с японски мокри мухи, селекция, която винаги съдържа модели, като Royal Coachmen, Black Gnat, Scarlet Ibis, и McGinty. Целият набор от една дузина мухи струваше 25 цента, и по потока Mill Brook аз ги губех най-вече по клоните на дърветата над мен. Напоследък, въпреки, че не закачах толкова клони при хвърлянето назад, и освен двете мухи, който скъсах от пъстърви, мокрите японски мухи се разплитаха от само себе си след няколко часа с моя шибащ като камшик кастинг.

Дълго преди да се науча как да връзвам мухи, аз се научих как да ги поправям. Майка ми показа как да използвам нейния лак за нокти, как да лакирам главите на мухите и по този начин да заздравявам възела. Седейки си там на пейката на спирката, забелязах, че конеца на главата на мухата McGinty се беше отвързал, затова си извадих шишенцето с лака за нокти, “Страст Роза”. Едно от момчетата седящи до пейката, каза на приятелчетата му, “Хей, вижте малката фея с лака за нокти.”

Не знаех кое да скрия първо, McGinty или лака “Страст Роза”. Там имаше четири момчета, по-големи и по-едри от мен. Нямаше наистина голяма полза от това да се обяснявам, седейки на пейката и държейки в ръце шишенце с лак за нокти “Страст Роза”. Изправих се, усмихнах се на момчето, което им говореше и му казах, “Здрасти, казвам се Sally Ann,” и го ударих с юмрук.

Какво да кажеш, когато държиш в ръка една муха McGinty и шишенце с лак за нокти “Страст Роза? Юмрука си беше силен и когато той се наведе напред, бликна кръв от носа му и изцапя цялата ми тениска. Люлеенето му беше диво, същевременно той беше по-силен и едър от мен, така че юмрукът, който ми стовари над дясното око, ме отблъсна към пейката. Изправих се и го изчакай да пристъпи пак. Два хубави юмрука в корема и той беше на земята.

До един момент нищо особено не се случи, приятелите на момчето на земята се засуетиха около него и хората от спирката се обърнаха да наблюдават. Групата работници, ремонтиращи пътя оставиха инструментите си, и пресякоха обезопасителната бариера. Едно от момчетата, които стояха до падналото момче му помогна да се изправи.

Друго извика, “Хванете го”, но тогава един от работниците се приближи към него и с голямата си черна ръка, с която помислих, че ще го сграбчи за врата, но всъщност го сграбчи за врата, главата и раменете едновременно, и го вдигна във въздуха.

“Всъщност”, каза чернокожият мъж, “Мисля, че един мъж изглежда добре, с лакирани нокти, а ти?”

Ритащото във въздуха момче изписка, “Да, господине, ”, след което чернокожия мъж го захвърли настрани, все едно, че захвърля боклук.

Чернокожия мъж ми каза, докато се отдалечаваше, “ Това го направих, защото си приятел на Бени.”

“Какво мислите?”, казах аз. “Тези момчета побягнаха и не ви благодариха за това, че им спасихте живота. Късметлии са, че бяхте тук.”

Пъстървата се вдигна на петнадесет фута от мястото, на което бях застанал на брега на потока. Вързах McGinty, която беше на 12 ном кука, на лидера и направих презентация, която избегна клоните над мен и подадох мухата малко над рибата. Взе я със пляскане над водата, и не я пропуснах. Беше красива девет инчова дъгова пъстърва, която продължи да подскача, докато не я придърпам и уловя с кепа.

Същата тая риба, която със сигурност беше дива, хвърлящя хайвера си през ранната пролет нагоре по потока, стоеше във вира през цялото лято. Тя никога повече не взе McGinty, но се хвана на Black Gnat една вечер, преди здрачаване. Моите умения с мухарката ставаха все по-добри, и хванах още 8 пъстърви преди есента, но нито една от тях на McGinty. А аз използвах McGinty много пъти през онова лято.

Минаха четири години преди да хвана друга пъстърва на McGinty. До тогава носех голям набор от мокри мухи, които използвах успешно по езера и реки. Като изключа носталгията, когато не ми оставаше нищо друго, аз изваждах от кутийката McGinty и я ползвах често. Някои от любимите ми мокри мухи като Quill Gordon и Leadwing Coachman, хващаха по над тридесет пъстърви на сезон, но имах толкова малко вяра в McGinty, че обикновено след няколко минути напразно хвърляне с нея, я свалях от лидера.

Един следобед бях на река Battenkill River във Vermont. Големите балканки в реката бяха твърде трудни за мен – моите умения, като за тринадесет годишно момче бяха все още силни само на книга. Но според тях, тези големи балканки би трябвало да стоят в участъците с по- бурна вода. Играех си с двоен монтаж, опитвайки се да науча нов метод за мухарски риболов. Ловях с Leadwing Coachman, вързана горе и McGinty долу под нея, и проверявах потока последователно, като хвърлях напречно всеки път и пусках мухите да изминат целия път по течението надолу. На Leadwing Coachman се хванаха пъстърви, сивен след сивен, и дори няколко малки балканки, не по-големи от 10 инча ( 1 инч = 2, 54 см.), но много риби. На McGinty не се хвана нищо.

Горещия ден се промени, и след няколко гръмотевици, започна да вали. Изчаках да премине бурята, скрит под един стар покрит мост и тогава, докато се връщах обратно към селото, нагазих ботушите и започнах да ловя с двете мухи. Този път презентацията беше друга, използвах подаване на мухите нагоре, срещу течението, и ги оставях да се носят свободно по него (методът “upstream dead drift nymphing”). Това не беше метод, който знаех добре как става, просто го използвах. Тогава изведнъж, хванах пъстърва. Която не беше една от онези малки сивенчете. Борих я по течението и до брега, и видях първата си голяма балканка. Шестнадесет инчовата женска държеше McGinty на върха на устата си.

Продължих да ловя нагоре по реката, но за разлика от преди бурята, повечето от пъстървите след това ги хващах на McGinty вместо на Leadwing Coachman. За да проверя предпочитанията на рибата към тези две мухи, смених тактиката с напречно подаване на течението и надолу по него, но отново McGinty беше предпочитана повече от Leadwing Coachman. Подаването на мухите не беше като при тактиката нагоре срещу течението, но все пак pet към едно бяха ударите по имитацията на пчелата, отколкото за тъмната муха от перо от паун.

С подаване нагоре срещу течението, на McGinty хванах доста малки сивенчета, много средни и няколко големи балканки. Мократа муха, която не хващаше нищо, изведнъж се превърна в магическа муха, която превърна тринадесетгодишно момче в господар на Battenkill River за един следобед.

Разбира се, McGinty след това не хвана друга прилична пъстърва в река Battenkill River през лятната ни ваканция. Не валя силен дъжд повече за последните три седмици през нашия престой във Vermont.

Забавно е да гледаш реакцията на някоя пъстърва към потъналата, черно жълта муха през слънчеви дни. Пъстървата доближава мухата, плува надолу заедно с нея в потока, идва толкова близо, че ще я целуне с устни, но рядко я сграбчва здраво.

Различно се държи, когато е облачно времето. Удавената муха не е толкова ярка, и пъстървата я взима много уверено. Когато е облачно и вали, имитацията на пчела не е единствената точка в менюто на пъстървата. Под водата, преди и след лятна буря, пъстървата не се заглежда много по някоя жълто черна муха. Тогава рибата удря, напускайки мястото си в потока, сграбчвайки храната, преди някоя друга да я е изпреварила. Това не се случва по всички реки. Само там където наистина има пчели, които падат и биват отнесени от водата.

Следва втора част...

(Превод от английски: Радослав Кискинов - Акулата)

Първоначално сататията е публикувана в сайта www.thebookmailer.com

Забележка: Поетапните снимки на мухата McGinty са на Bob Ireton и са публикувани на страниците на сайта www.buckeyeflyfishers.com. Към тази статия на Гари ЛаФонтен те бяха добавени допълнително от преводача на статията, за да запознаят читетателя с върпосната муха.

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.