Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Гари ЛаФонтен
Хари се усмихна самодоволно, “ Ето защо, и това е тайната на целия риболов с нимфа”, и тогава Хари добави тежест на линията, щипвайки една разцепена сачма на дванадесет инча (около 30 см.) над мухата. “Тайната”, каза Хари, “е да свалиш мухата до дъното. Преди да добавим тежестта нашата муха се носеше в средния слой на течението, което не помага за нимфовия риболов в дълбоки води.”
Сега с добавената тежест на лидера, Хари започна да лови сериозно. Той излавяше потока, хвърляйки нимфата 20 фута нагоре по течението и издигаше пръта високо, когато мухата идваше към него. На третото хвърляне той хвана една чудесна балканска пъстърва на Hare's Ear, а Томас развълнуван го попита: “Как разбираш кога да засечеш?”.
Хари му подаде пръчката и го накара да заметне. Той каза на Томас, “Започни да наблюдаваш края на шнура. А сега, когато мухата започне да се приближава към теб, започни да наблюдаваш след края на шнура. Проследи продължението на лидера във водата. Наблюдавай го за всяко извиване или движение. И засечи, когато забележиш нещо странно или необичайно.”
“Като какво?”, попита Томас.
“Ти просто трябва да изградиш усет към нормалното движение на шнура. Това идва с практиката.”, отвърна Хари.
Те се преместиха нагоре по потока следобеда. Всеки път Хари можеше да вземе пръчката и да хване пъстърва. Най-накрая, Томас хвана своята първа пъстърва на нимфа в един голям вир, едно от моите любими места, което наричахме, Swimming Pool. Аз го наблюдавах от толкова близо, че имах чувството, че аз я хващам онази риба. Трепваш всеки път, когато Хари извикваше, “Защо не засече?” Изиграх заедно с него една пъстърва, която най-накрая той засече.
На следващия ден, когато помагах на Хари да подготви мястото където заседаваше клуба за поредната среща, той ми каза: “Знаех, че ни следиш вчера. Надявам се, че си научил много.”
"Научих тайната на целия нимфов риболов.”
Онази нощ, на срещата на клуба, когато тези, които връзваха мухи седнаха, ги помолих специално най-добрите от тях, да вържат няколко модела нимфи от книгата “Пъстърва” на Рей Бергман. Те вързаха нимфите на Рей Бергман # 1, 2, 5 и 6 специално за мен. Тези модели, заедно с няколко нимфи Hare's Ear, бяха моя начален арсенал, с който да започна да изучавам риболова с нимфа.
Моделите нимфи на Р.Б. бяха прости модели в различни цветове, вързани от вълна, ламе, и пера от патица. Нимфата # 6 , с тяло на вълна в тъмно маслинено зелен цвят, рибната с златно ламе, и опашка от пера от токачка в тъмно зелено маслинено, и крака като хекъл от пера от патица, приличаше на много от водните насекоми в Mill Brook, и тя бързо стана моята любима муха.
Не защото хванах много пъстърви с нея. Аз рядко хващах много пъстърви правейки каквото и да е с моите методи. Но първите ми три пъстърви хванати на нимфа бяха на Р.Б. нимфа #6. за нещастие, както през първите ми самостоятелни опити да хвана пъстърва на нимфа, и тези три пъстърви хванах със сляп късмет, а не с умения. Все още не бях сигурен какво да гледам, когато мухата ми се връщаше към мен. Но както и да е, започвах по добре да водя шнура и да управлявам по добре корема. Простия факт, че успявах да задържа мухата по-близо до дъното, означаваше, че имах повече удари.
Имаше един вир, където никой освен мен не ловеше. Наричаше се Blow Down Pool, защото имаше голямо дърво по дължина в него. Друго по-малко дърво лежеше във водата напряко на голямото. С тези кръстосани дървета, покриващи водата, единствения начин да ловиш в дупката е да се покатериш по по-голямото дърво и да застанеш на мястото където дърветата свърваха. Това беше нещо, което едно дете може да направи, а не грациозен, достоен възрастен човек. Което за мен беше чудесно. Целия вир беше мой.
Хванах няколко хубави пъстърви от вира, използвайки моите класически умения, но първия ден в който достигнах до риболова с нимфа, забелязах цял куп нови възможности. Можех наистина да потопя муха дълбоко в тъмните води под онова голямо паднало дърво, просто стоейки на дънера и мятайки нагоре. И така и направих.
Нещо странно се случи. Стоях толкова високо, че можех да забележа шнура си ясно във водата, и дори можех да видя лидера си под повърхността. Да забележа движения стана изведнъж доста лесно. Когато лидера и шнура спряха, беше очевидно да засека и сигурно да хвана пъстърва. Тази пъстърва не беше случайна. Ключът беше, да се издигна по на високо – риболова с нимфа беше толкова невъзможен за едно момче тийнейджър, което вместо това, стоеше до кръста в потока при всяко замятане. Фактът, че шнурът беше тъмен и невъзможно да бъде следен на повърхността не го правеше много лесен начинът на риболов.
От онзи момент, от хващане на пъстърва във вирът Blow Down Pool, знаех, че трябва да подбирам местата си за риболов с нимфа по-внимателно. Единственият начин при който за мен се получаваше, бе да ловя на места до брега, където можех да стоя от високо, и да имам по добра видимост за шнура във водата. Заставах зад дървета или храсти, и правех къси, внимателни замятания в добрите участъци от потока, и така хващах моите пъстърви на нимфа. Когато опитвах да нагазя и да ловя, всичко беше напълно различно. Успеха ми намаляваше значително. Стоях прекалено близо до водата за да наблюдавам добре края на линията си.
След двадесет и повече години всичко това щеше да се промени. Щях да стана по-висок и тази височина щеше да ми помогне значително. Мухарските прътове щяха да са по-дълги, позволявайки по-голям контрол при риболова с нимфа. Шнуровете щяха да се променят. Щяха да плуват доста по-добре, и щяха да се променят от тъмни цветове към по-светли и ярки. Но промяната на всичко това беше изобретяването на оранжеви флуоресцентни влакна, материал, който можеше да се използва за дебелия край на лидера. Този светло оранжев дебел край на лидера ми помогна да погледна във водата.
Има ужасно много моменти с модерното оборудване, когато не ти е необходимо да използваш индикатор. Често е по-добре да не използваш индикатор – мухарят може да познае кълването на гладка вода по-бързо без индикатор, защото може да погледне във водата под повърхността. Харесвам моето ранно обучение по потока Mill Brook, въпреки всички разочарования, когато не използвах индикатори.
Хари Рамзи накрая ме съжали, и както имаше навика, той най-накрая реши да усъвършенства моите груби усилия в риболова на нимфа. Той обичаше да демонстрира – и с това да показва недостатъците ми във всяка техника, на която ме обучаваше. Единственото място на което ми позволяваше да ловя (и да му покажа нещо) беше на Blow Down Pool, и там той дори си позволяваше да признае, че е впечатлен. Той го направи, когато аз извадих две риби от пет замятания.
По другите вирове и места от потока Хари работеше здраво през следващите няколко седмици да ме превърне в приличен риболовец на нимфа. Моя първи урок беше да контролирам корема на шнура. Ако дърпаш прекалено бързо, нарушаваш свободното водене на нимфите със скоростта на течението. Ако дърпаш твърде бавно, оставяш твърде много шнур на повърхността, и не можеш да направиш бързо засичане. Хари стоеше там, викайки, “ Твърде бързо, твърде бързо”, и когато започнех да прибирам линията по-бавно, то започваше.”Твърде бавно, твърде бавно.”Наистина имаше магическа средна скорост, и ми отне твърде много време за да я усетя. Трябва да имаш усещане с нимфата без да я движиш.
Вторият ми урок беше да сваля нимфата на дъното. Хари използваше много малки разцепени сачми и той добавяше или сваляше някои от тях от лидера постоянно. Всеки път когато променяше мястото на риболов, той сменяше тежестите по лидера. Той ми каза за правилото на “четворката”. То беше просто. Трябва да усетих мухата да се закача на дъното на едно от четири хвърляния. Ако тя не се закачи на едно от четири хвърляния, добавяш още тежести. Ако се закачи за дъното повече от веднъж на четири хвърляния, махаш тежести.
Веднъж щом научих урок едно и две, започнах да регистрирам повече удари. Тогава дойде урок ном 3 – да отгатна кога кълве рибата, да регистрирам удара. Хари ме накара да направя, така нареченото тестово замятане по продължение на потока. Трябваше да наблюдавам и запомня как се носи края на шнура ми на тестовото хвърляне( или тестовите хвърляния – понякога Хари ме накара да наблюдавам и запомня две до три хвърляния в потока). Когато Хари беше сигурен, че съм запомнил как се очаква да плува шнура, той ме накара да започна да следа за удари. Какво беше удар? Удар беше всяко различно движение, което направи шнура, от тестовото замятане. Всяко отклонение от нормалното движение, значеше, че нещо кара шнура да се движи различно. Резултатът беше много фалшиви удари – никаква риба, просто фалшиви удари – но изненадващо някои от най-неуловимите движения на линията бяха от закачени риби на края й. С практиката ставах по-добър и по добре разчитах движенията на плуващия шнур.
Последния урок беше номер 4 – да засичам рибата. Понякога, когато края на шнура направо подскачаше, удара беше наистина очевиден и да засечеш рибата беше просто нещо, но повечето удари бяха по-неуловими от тях. И на по-трудно уловими удари трябва да засичаш бързо. Хари Рамзи ме научи как да ускоря скоростта на засичането и прибирането на линията при засичане. Как? Просто. Добави допълнителна единична тяга (single haul) към линията по време на засичане. Всичко което трябваше да правя, за да засичам повече риби, беше да издърпвам рязко със свободната си ръка (лявата ми ръка), която държеше шнура, докато вдигах с дясната ръка пръта при засичане. Този съгласувано действие удвоява скоростта и дължината на издърпаната линия.
До края на онзи ден, аз засякох и хванах три пъстърви – всички те хванати целенасочено. Аз наистина се почувствах като риболовец на нимфа, въпреки че Хари Рамзи каза, че съм близо. Хари ми каза, че това ще ми отнеме около година за да усетя тази тактика. Предстоеше ми все още да се науча да подбирам най-добрите имитации на водните насекоми, да уча още техники, и все още пред мен стоеше умението да ловя отделни риби, които забележа. Толкова много за учене. Но аз бях направил началните стъпки.
Клубът “Windsor Rod & Gun” беше повече ловджийски клуб отколкото риболовен. Тази част от членовете, които бяха повече ловджии и през есенния сезон, повечето от ловджиите фокусираха вниманието си върху птиците и спряха да ловят риба. Това значеше, че аз можех да разполагам изцяло с потока Mill Brook.
Знам денят, в който израснах от начинаещ в поне малко приличащ на риболовец на нимфа. Никога не захвърлих моите традиционни методи на риболов със суха и мокра муха, но използвах риболова на нимфа все повече и повече в подходящите места от потока Mill Brook. Превръщах се в цялостно завършен мухар.
В края на Септември имаше три дни проливни дъждове. Това доведе до прииждане на потока и изведнъж се оказа, че моите сухи и мокри мухи не работена вече. Дори в денят след дъждовете, нивото на реката беше високо. Слънцето беше изгряло, денят беше топъл и аз бяха на риба.
Предстоеше да бъде риболовен ден на нимфа през целия ден. Избрах си местата, гледайки за по-бавни води, и се стараех здраво да смъкна нимфата си на дъното. Не бях сигурен, дали ще хвана нещо през целият онзи ден. Никога не бях се представял добре при пълноводен поток с мухарка. Но се изненадах още на първия вир, където хванах една красива балканска пъстърва. Обикновено след огромното вълнение, което изпитах, щях да променям мястото, на което ловя, но онзи път продължих да замятам там.
По този начин стояха нещата онзи ден. Всяко добро място от потока даваше не по една, а по две пъстърви. И по някаква причина, в най-бурните потоци пъстървите удряха мухите по-силно. Високото ниво не направи риболова с нимфа по труден, а напротив, направи го много по лесен. Все така, трябваше да избирам места, където да застана на високо и да имам по добра видимост над края на шнура, но имах такива места в потока.
Този ден завърши, като най-ползотворния ми ден на риболов на нимфа, от всички. За първи път имах смисъл да се боря силно с този метод на риболов. Наистина се почувствах като риболовец на нимфа. Може би ловях с нимфата толкова добре онзи ден, защото това беше денят в който нямах друг избор. Не можех да ловя на суха или на мокра муха. Ловях много добре на нимфа, защото имах нужда да ловя на нимфа. Това беше моето кръщение в риболова с нимфа.
(Превод от английски: Радослав Кискинов - Акулата)
Първоначално сататията е публикувана в сайта www.thebookmailer.com
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.