Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Гари ЛаФонтен
Повечето от моите умения съм придобил сам – което значи, че те са били комично недодялани. Кастингът ми никога не е бил добър, плющене назад и напред, вместо правилно спиране и връщане. Шнура се вее мързеливо насам и натам, след което се приземява на водата. Фактът, че той пада с някаква точност учудваше всички наоколо. Това не ме учудваше, но въпреки че замятанията бяха точни, те никога не стигаха далеч. Липсата на дистанция ограничаваше много начини на презентация на мухите ми.
Хари Рамзи (Harry Ramsey), който се грижеше за клуба “Windsor Rod & Gun Club”, научи повечето от хората в града на мухарски риболов. Повечето мъже бяха по-големи, а не млади нехранимайковци като мен, но най-много той толерираше мен. Той не ме обучи, а ошлайфа техниките, които бях научил сам.
Остави ме сам да се науча на риболов със мокра и суха муха, докато “вилнеех” из разливите и бързеите на потока Mill Brook. Този поток беше частна собственост на “Windsor Rod & Gun Club” , Прекрасния поток, с подравнени дървета, се зарибяваше постоянно с балканки и американки, но имаше също и риби, оцелели три, четири годишни пъстърви, пускани преди това.
По този начин, моите води, потокът, ловях почти всеки ден през лятото. Знаех всеки вир и бързей. Познавах насекомите, които се люпеха през всеки сезон. Знаех различните видове риби, какви буболечки падаха във водата от дърветата и тревата наоколо. След три години риболов на потока, аз знаех кои сухи и кои мокри мухи работят най-добре за определени моменти от годината.
Цялото това знание ми помогна да преодолея моята недодяланост; и наистина нямаше нужда да замятам на повече от двадесет фута (около 6 метра)
Имаше причина, заради която не се научих на нимфов риболов. Всеки изпитва магията на нимфовия риболов, и през 50-те години, преди възникване на индикатора, имаше многобройни тънкости в различните начини на dead drift и активния начин на риболов с нимфа. Никой не е направил изкуството на нимфовия риболов да изглежда по специално от Harry Ramsey; и никой не беше по-добър от него в нимфовия риболов. Той можеше да издърпа пъстърва в какъвто и да е участък от реката, ловейки на не утежнени нимфи точно под повърхността или на тежки нимфи близо до дъното.
Хари, стоеше в участъка Buttonwood Pool от река Mill Brook. Той ме накара да стоя на брега, и да го гледам как лови с Hare's Ear Nymph на шестнадесети номер кука. Хари беше края на вира, замяташе право нагоре в дълбоките води на началото на вира. Той оставяше мухата да се носи свободно през дълбокия участък, и тогава изведнъж вдигаше пръта, забивайки куката в устата на някоя хубава пъстърва. “Видя ли този удар”, ме попита той.
Аз не го видях и той знаеше, че аз не съм го видял, но аз казвах :”Чудно ми е, какво ти отне толкова много време, за да я хванеш”
“В денят в който извикаш, “удар”, преди да засека риба на мухата, е денят, в който си готов да научиш нимфовия риболов”.
Но не беше честно от негова страна, защото никога не ми каза какво да гледам когато пъстървата вземе мухата.
Той винаги засичаше рибата, и аз винаги оставах втренчен на брега, чудейки се какъв магически сигнал е забелязал, за да разбере, че рибата е взела мухата. Той винаги се смееше:”Ти не извика “удар””.
Прочетох доста за риболова с нимфа от библиотеката на Хари Рамзи с английски и американски книги за мухарски риболов. Знаех, че той използва метода “blind, dead drift” (на сляпо водене на мухите със скоростта на течението) на нимфов риболов, за който със сигурност в трудовете на Едуард Ринууд Хюит (Edward Ringwood Hewitt) беше разкрита основната техника. Имаше чудесни моменти, от описанието в книгите, особено където ставаше въпрос за улавяне на момента на удара на пъстървата, които не бяха съвсем ясни. Когато се опитвах да ловя на нимфа в потока по системата dead drift (в превод от английски, мъртво течение, има се предвид със скоростта на течението) резултатът беше винаги един и същ: нещо липсваше в подхода ми и никога не можех да уловя дадена пъстърва нарочно. От време на време, някоя пъстърва се хващаше в края на линията ми, но засичането винаги беше изненада за мен и толкова случайно и непредсказуемо, че не бих могъл да го нарека това успешен риболов на нимфа.
Един ден реших да използвам моите умения, усъвършенствани в младежките ми години в потока Mill Brook, за нещо различно от това да хващам пъстърва. Хари Рамзи взе със себе си един от новите членове на клуба, тридесет годишен банков служител, за един ден на инструктаж по потокът. Този човек, Томас Уайт (Thomas White), беше бързо схващащ ученик – той беше мухар, за когото Хари винаги ми разказваше истории. Томас замяташе толкова добре; Томас улучваше всяко люпене на мухи, Томас знаеше как да води суха муха перфектно, и онзи ден той беше готов да се научи как да лови с нимфа.
Както и да е, Томас беше мухар само от два сезона. Аз ловях из тези води от около четири години. Не само, че Хари не искаше да ме научи как да ловя с нимфа, но той ме и караше да не използвам моите мокри мухи в потока. Изглеждаше, че улавяните риби с класически модели мокри мухи със свити крила – мухи като, the Leadwing Coachman, McGinty, Black Gnat, Brandreth, Scarlett Ibis, и много други модели видени от мен от книгата “Пъстърва” на Рей Бергман (Ray Bergman), бяха толкова добри, че започнаха да объркват някои от членовете на клуба. Никой друг не ловеше с мокри мухи, и никой друг не ловеше с водене на мухите надолу по течението (downstream fishing). Но аз се занимавах с най-различни техники на водене, така че успявах да излъжа някоя друга балканка и американка в Mill Brook, когато те се хранеха.
Както не ми бе разрешено да ловя с моите мокри мухи с тактика надолу по течението, аз трябваше да започна да се изучавам тайните на нимфовия риболов. Аз изчаках в храстите, до мястото за паркиране, и когато Хари се срещна с Томас за техния риболовен ден, ги проследих до потока. Аз стоях назад в шубраците около потока, прикрит така, че да чувам и виждам добре, а те не знаеха, че съм там.
След основна интродукция за живота на насекомите в потока, след като показа на Томас различните видове насекоми под камъните и различните мухи, с които да ги имитира, Хари започна да мята и да демонстрира техниката на водене на нимфите при замятане нагоре срещу течението. Той заметна шнура нагоре към началото на вира и го остави да се носи към него. Той показа на Томас как да контролира хлабината на шнура (корема), и как да държи шнура на повърхността на водата, така, че да избягва закачания на мухите по дъното. Той дори засече няколко пъти, въпреки че нямаше риба, за да покаже колко бързо трябва да реагира мухаря на всяко подозрително движение на линията.
И тогава той попита: “ Но ние не хващаме нищо. Знаеш ли защо?”
Томас отвърна, “Не”
Хари се усмихна самодоволно, “ Ето защо...”
Следва продължение...
(Превод от английски: Радослав Кискинов - Акулата)
Първоначално сататията е публикувана в сайта www.thebookmailer.com
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.