Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Гари ЛаФонтен
Най-близкия пъстървов поток до моят дом беше Mill Brook. Имаше и други места, в които можех да ловя слънчевки, басове, и малки щуки с моя нов мухарски прът, но Mill Brook беше единственото място с пъстърва в него, до което можех да стигна с автобус. Потокът лъкатушеше през гори и ливади, преливайки през скалите на New England, където образуваше големи вирове в всеки завой. Той беше зарибен с дъгови пъстърви и балканки, като някои от тях бяха до 16 инча големи, но разбира се имаше и само развъждащи се риби, във високите части на потока през студените пролетни месеци. Не беше обществена река за пъстърва, най-добрите участъци от нея се държаха от клуба “Windsor Rod & Gun Club”, за неговите членове. Клубът имаше голяма група мухари, които ловяха в потока през края на Април и Май, но намаляваха през летните месеци и пазачите на реката продължаваха да я наглеждат. Членството в клуба не беше привилегия, но и самият клуб не беше толкова отворен за нови членове.
На пример, клубът не приемаше в редиците за членове деветгодишни сополанковци.
Аз ловях в потока Mill Brook въпреки това. Бях бракониер, бракониер, който хваща и пуска рибата, което ме спаси от пазача на реката, който ме наблюдаваше през бинокъла. През по-голямата част от първата година, докато ловях по Mill Brook, нa повечето членове на клуба отношението към мен не беше добро. Аз се прокрадвах под клоните на кленовите и дъбови дървета, опитвайки се да държа мухите си във водата, вместо в храсталаците. Старият човек, който се грижеше за клуба ме хвана веднъж на реката и вместо да ме изрита, той ми даде първият истински урок по мухарски риболов. Тогава, старият човек, Хари Рамзи ми каза: “Ти не трябва да си по тази река. Не позволявай на някой от членовете не клуба да те завари тук.”
За мен това стана игра, ако той ме хванеше на реката, аз трябваше да му помагам с работа по реката. Това означаваше да зарибяваме реката, да чистя къщата, където заседаваше клуба, или да кося ливадите. Ходейки с него, това ми даваше шанс да говорим за мухарски риболов, аз обикновено се появявах, за да му помогна. Но не исках да бъда заловен от някого и много скоро, дори и Хари като вървеше над мен по реката, не можеше да ме види.
Аз си обличах камуфлажни дрехи, почернявах си лицето, и покрих лъщящите част от моя мухарски такъм. Можех да стоя в продължение на минути, преди да мръдна, да гледам и да слушам, за да се уверя, че никой не идва към мен при потока. Докато се прикривах там аз можех да стоя и да наблюдавам водата и това, което става в нея и над нея. Тези моменти ми подсказваха всичко за даден вир, бързей или вълничка. Често виждах как пъстървата се храни във водата, начинът по който застава в потока докато се храни. Или забелязвах някое показване и взимане на насекомо от повърхността, от някое скришно местенце близо до брега. Имаше доста неща, които се случваха, без да мога да ги забележа с едно просто поглеждане. Те се виждаха само, когато се загледам за по-дълго време.
Седейки там, вслушвайки се във всичко около мен, това ми даде време да помисля как да замятам към точно определена пъстърва на точно определено място от водата. Престанах да закачам дърветата толкова често. Мухите ми се приземяваха по добре на повърхността на водата, и се носеха за по-дълго време, без да браздят неестествено повърхността на потока. Моите първи модели мухи бяха евтините китайски модели мокри мухи, но аз научих кои са най-добрите места и най-доброто време за мухите McGinty, Black Gnat, Scarlet Ibis, и Royal Coachman.
Дори хванах една от останалите естествени риби, балканка 14 инча, на мокра муха Royal Coachman, през 1995, на следващата година, и когато стария човек, грижещ се за клуба ме видя, как я хващам, ми каза “Време е да те направим истински мухар,” и той ми даде първите ми сухи мухи.
Хари Рамзи не само ми показваше неща на реката, но той също така ме заведе в неговия дом и ми показа неговата библиотека от книги за мухарския риболов, стотици томове на английски и американски автори, датиращи от първите им творби. Той ми каза, че мога да стоя в неговата библиотека и, че мога да чета следобедите след училище. Това не беше безполезна работа. Отнемаше ми по два дни да прочета една книга, и след това Хари си имаше човек с когото ад спори. Това бяха спорове, които аз не можех да спечеля. Хари беше прочел всички книги, той имаше богат мухарски опит. И ако аз спорех твърде дълго и гръмогласно той ме изгонваше от Mill Brook за един ден, или понякога за по дълго време.
Хари ме научи да различавам мокрите мухи и сухите мухи. Той не беше пуритан, но той разбираше, че нимфата, не класическата мокра муха с крила, беше начинът да ловиш под повърхността ефективно. Той не усещаше, че аз бяха готов за техниките на нимфовия риболов, и ме остави да си ловя с моите стари методи и модели, Royal Coachman, Black Gnat, Scarlet Ibis, и McGinty. Когато хванах голяма балканка на мокра муха Royal Coachman, една от онези 14 инчови местни риби, той ми се присмя и каза, че това било тъпашки късмет. Той ме прогони от потока за една седмица.
На следващата година, когато бях на единадесет, започнах да ловя много повече на сухи мухи. Повечето модели, които Хари ми даде бяха тънки, пестеливо вързани имитации на майски мухи от Mill Brook. Те бяха тъмни модели, като March Brown и Quill Gordon за през ранния сезон, и светли модели като Fox Variant и Light Cahill, за през късна есен. Тези същите мухи също така бяха имитации на същите видове майски мухи, които ги имаше и по всички потоци около New England.
На семейна ваканция, започнахме да пътуваме по други щати. Моя мухарски кръгозор се разпростря извън Mill Book, завеждайки ме до места, където имаше и други магазини и мухари. Мой любим район беше Catskills в New York, с мрежата от потоци, Roscoe, моите най-любими води. Реката Beaverkill беше реката, в която ловях най-много, и въпреки, че беше твърде голяма за мен, и люпенето на мухите твърде неразбираемо, пъстървите твърде хитри, това беше мястото, което обичах. Понякога хващах по някоя пъстърва, когато се люпеха мухите, и понякога моите мокри мухи изваждаха пъстърва от бързеите, но като цяло Beaverkill ме побеждаваше, защото тя беше твърде голяма за моите представи и умения. Не се почувствах зле, победен от пъстървите в реката, защото понякога те побеждаваха всеки, не само мен. Вечерите, по време на големите полети на насекомите, наричани седжове или ручейници, пъстървите започваха да се въртят и скачат, и най добрите мухари от изтока крачеха около реката с отвращение. Така, че аз не бях единствения, който беше надигран от тези предирчиви балкански пъстърви от река Beaverkill.
Някои дни, я които не хващах нищо, можех да плувам в реката и да гледам пъстървите. Можех да се гмуркам във вировете, задържайки дъха си колкото е възможно, и да се опитам да видя какво правят пъстървите. Никога не успявах да остана долу достатъчно дълго време, че да науча достатъчно за това как се хранят, но можех да видя как и къде застават в потоците сред дъното на реката. Веднъж, по време на люпенето на майските мухи, влязох в края на един вир и го преплувах целия, до началото му, наблюдавайки пъстървите, които бяха застанали във една линия в хранителната зона. Трябваше да изляза от реката, защото началото на вира имаше скали, които разпенваха водата, но в последния момент, поех дълбоко въздух и се гмурнах дълбоко под разпенения поток, и се хванах за камъните на дъното, за да се избутам напред по дъното. Погледнах нагоре и видях нещо невероятно странно...
Следва...
(Превод от английски: Радослав Кискинов - Акулата)
Първоначално сататията е публикувана в сайта www.thebookmailer.com
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.