Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Гари ЛаФонтен
Изтънчените навици на майската муха определяха мухарския риболов. По време на люпене, повечето видове от този род, за разлика от ручейниците, плаваха спокойно по повърхността на водата, изсушавайки крилата си, карайки пъстървите да се вдигат постоянно.
Презентация без никакво браздене на мухата, имитира плаването на дъновте. Мухите се носят без видима връзка с типета на лидера, и подръпванията, от различните течения на потока, изпъват найлоновия типет, без да смущават движението на мухата.
Нимфа, която имитира стадия на майската муха, преди да се излюпи, също се приема по-добре от рибата, при водене със скоростта на течението. При малки вълнения в повърхностния слой, мухата, която се носи от течението имитира насекомо, което е попаднало в слоя под повърхността. Не утежнената нимфа, презентирана със смазан лидер се приема по също така добре от пъстървата, както сухата муха.
Твърде много мухари пренебрегват ценните характеристики на майската муха във стадия преди да се излюпи. Четири часа преди същинското люпене на повърхността, нимфите плуват, нагоре и надолу, в по-горните слоеве на течението. В периода време, в който си почиват, недоразвитите насекоми се носят надолу по течението, опитвайки се да се изплуват нагоре, към повърхността му. При непрекъснатото люпене на насекоми, пъстървите започват да се хранят с тях още докато са нимфи. Събирайки насекоми, които се борят с преодоляването на повърхностния слой, пъстървите се издигат на повърхността показвайки част от гърба си над нея. Но хранещите се с нимфи риби, подхождат с изключителна селективност, не само спрямо отделните видове насекоми, но и спрямо разликата във времето, през което мухата стои на определената дълбочина в течението, игнорирайки дъновете.
На официалния обяд, преди риболова по Shepaug River, Connecticut, на който бяхме поканени като гости, отидохме в двора, както изискваше от нас Честър Татъл (Chester Tuttle), “Искам да видя това дете чудо в кастинга.”
Усмихвайки се, Джон Коинг (John Koenig), подаде, седем фута и половина дълъг прът от фибростъкло, в ръката на своята единадесет годишна дъщеря, отбелязвайки съвсем сдържано, “Тя е много хубава.”
“Има цяло поколение, като нея, които сега израстват,” отбеляза Честър.
“Боже, спаси рибите”, разсмях се нежно аз.
Следобедът разгънахме мухарките, попитах Джени (Jenny),”Има ли някакви специални мухи за тази река?”
Тя свали една нимфа от парчето вълна на своя елек, “Предстои люпене на Stenomena Fuscum.” Честър размаха ръце, протестирайки, “Steno...какво? Що за разговор е това от едно малко дете?”
Оставих моята люпеща се нимфа, взех една с найлонов кейс, иновация предложена от Тед Роговски (Ted Rogowske) в "Crackerbarrel Discourses," и я вързах към лидера си. “По-добре опитай такава, Честър” ухилих се, “ако твоя Royal Coachman не проработи.”
Предстоящото люпене на майски мухи предсказваше хранене с нимфи през следобеда. В часовете предшестващи каквито и да е белези за повърхностно хранене, пъстървата започваше да взима точно такива имитации. Моделите нимфи, пасваха идеално на момента.
Честър и Джон, банкови чиновници от New York, ловяха по реката след каменния мост. Всеки от тях покриваше своята страна на реката срещу течението нагоре. Никой от тях не показваше раздразнението си от ограничаващата го едноседмична работа в града, докато ловяха из участъците на реката и хващаха 10 – 13 инчови пъстърви.
Честър ми каза след като прекосихме един бързей, “Аз дори не притежавам муха Royal Coachman вече”.
Дори и вечерта, в разгара на люпенето на дъновте, когато достатъчно много риби започнаха да се вдигат на повърхността, аз продължавах да поднасям нимфи към пъстървите останали да се хранят под повърхностно и излъгах няколко от тях, най-често хранещите се, отнасящи се с пренебрежение към плуващите на повърхността сухи мухи.
Джени ми посочи място с една доста голяма пъстърва, предупреждавайки ме за завихрянето на течението, което се получаваше над една скала, и което щеше да отнесе потопена муха далеч от рибата, освен ако линията не се задържаше от вътрешната страна на течението. С показване на повърхността, рибата взимаше по 4 нимфи от потока, на всяка един дън, който минаваше покрай нея. Тя се хранеше в ритъм, хващайки по 4 или 5 насекоми в интервал от 30 сек. между всяко взимане, но тя не взимаше никога възрастно насекомо, плуващо на повърхността, с изключение на първоначалното показване през поредицата издигания.
Подадох и нимфа и я закачих, но след като я оставих да си поиграе безгрижно, я откачих. Наблюдавах как изчезват във водата жълтеникавите и като масло страни, “Това беше пускане на рибата, още преди да я хвана”, казах на Джон.
Джон погледна към дъщеря си, която стоеше на брега, “Ще ти бъда благодарен, ако и загатнеш няколко неща.”
Детето се упъти към края на един криволичещ участък. Тя повдигна линията, за да пусне мухата във водата, стараейки се да предотврати каквото и да е придърпване и се опитваше да води нимфата така, че да плува със скоростта на течението. На последвалото замятане към вдигаща се пъстърва, тя засече съвсем спокойно.
“Просто я заведи из различни видове реки” му предложих аз, “Предложи и различни условия, които да опита”
Тя беше изучила цикъла на живот на насекомите в реката. Тя презентираше дадена муха, познавайки ритъма на живот в реката. С начални знания за ентомологията на насекомите, тя вече притежаваше ключа към поведението на пъстървите
Следва...
(Превод от английски език: Радослав Кискинов - Акулата)
Първоначално сататията е публикувана в сайта www.thebookmailer.com
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.