Извора на карстовата река Джетина (Дзетина), Сърбия (Снимка: Zoran Knez & Drazen Radujkov)
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Владимир Тасев
Реките са съставна част от водния кръговрат на Земата. Той се изразява в постоянното движение на водата, в нейните различни агрегатни състояния, в посока от и към Океана, под въздействието на слънцето, въздушните течения и земния релеф. В резултат на този процес, водата непрекъснато се преразпределя под формата на дъжд, който се включва непосредствено в хидрологичната система или сняг, от който се образуват полярните шапки и глетчерите- хилядолетния воден запас на Синята планета. Една част от водата се връща в Океана чрез повръхностното оттичане и подпочвеното просмукване към речните долини и езерата (почвени и грунтови води). Друга част се адсорбира (поглъща в дълбочина). Тя попълва подземните водоносни пластове (артезиански/напорни/, карстови ). Някои от тези пластове излизат близо до повръхността и се отводняват просмуквайки се в съществуващи надземни водни форми и Океана. Други подпочвени води намират пролуки в повръхността и се появяват като сладководни извори
Извора на карстовата река Джетина (Дзетина), Сърбия (Снимка: Zoran Knez & Drazen Radujkov)
Пъстървовите реки се характеризират с по-ниска температура на водата, чистота и богато наличие на разтворен кислород в нея. На тези условия най-често отговарят горните течения на реките, но това не означава, че равнинните реки са изключени. В някои от тях условията може да са много по- благоприятни. Важен фактор е стабилността на нивото на водата, както и липсата на голями и резки температурни изменения. Киселинността на водата (Ph) също е от значение за наличието на насекоми.
В зависимост от състава на речното корито, двата основни вида пъстървови реки са от англ. Фрийстоун(Freestone) и Лаймстоун(Limestone).
Лаймстоун- реките са карстовите реки извиращи и протичащи от и през карбонатни геоложки образувания (варовици, доломити, мрамор, гипс, каменна сол и др.). Тези реки се захранват от дълбокото проникналта в подземните пластове вода. Под влиянието на киселинните дъждове, в повръхносттта и в дълбочината на масивите са образувани кухини с различна форма и размери – кари, ували, въртопи, понори, пещери с вторични образования- сталактити, сталагмити и сталактони. Циркулиращите в тях води се наричат карстови. Те варират от едвам процеждащи се капки до подземни реки с езера и водопади. За първи път тези явления са проучени в областта Крас (на немски „Карст”) намираща се в Югославия, днешна Словения и североизточна Италия („Карсо”). Карстовите масиви съдържат голямо количество калций под формата на карбонатни съединения.
Река Златна Панега (Снимка: Л. Минев)
Високото минерално съдържание на водата, е първата ключова отлика на карстовите реки в сравнение с реките тип „Фрийстоун”. Водата има леко основен химичен характер. Калцият е изходният субстрат за буйното развитие на водната флора, която стои в началото на хранителната верига и характеризира биотопа. Следващото звено са водните насекоми и ракообразните организми (гамаруси и др.), които се задържат и развиват в изключително големи количества. Това от своя страна осигурява предостатъчно храна за пъстървата и тя се развива в плътни популации от добре растящи риби
Река Златна Панега. Леко-мътният цвят на водата се дължи на разтворените минерали. Тази вода „държи” изобилна водна растителност (Снимка: Д. Николов)
Река Златна Панега. Подрастваща балканска пъстърва. В тази река възрастните риби достигат внушителни размери. (Снимка: И. Пигов)
Друго предимство на Лаймстоун-реките, са тесните граници на колебание в нивото и температурата на водата. Причината за това се крие в подземното им водно захранване, тъй като температурата на водата се изравнява с температурата на масивите. Те са по-студени през лятото и по-топли през зимата. Освен това не се влияят така рязко от проливните дъждове, предизвикващи наводнения по обикновените реки. Меките варовици и лабиринтите от подземни галерии и пещери изпълняват буферна роля подобно на язовирните стени, тъй като могат да поемат голямо количество вода, която да освободят равномерно за по-продължителен период от време. Това разбира се не е абсолютно правило за всички карстови реки. Карстовите води във плитък карст (епикарст) и среден карст (мезокарст) са много по-зависими от валежните условия, отколкото тези в дълбочинен карст (хипокарст).
Гореизложените характеристики са решаващи за непрекъснатото и целогодишно изобилие от храна.
Карстовите реки също могат да прелеят - р. Златна Панега (Снимка: И. Пигов)
Всяка карстова река има уникален биохимичен профил, който е и причината за преобладаващото развитие на определена разновидност водно насекомо в нея. Затова риболовците с опит имат специални мухи за всяка отделна река, която посещават. Обикновено люпенето е масово, и това привлича вниманието на рибите. Поради изобилието, те са по-капризни към изкуствената муха.
Типична еднодневка от р. Златна Панега. Тези насекоми се люпят най-интензивно в определени моменти от деня. (Снимка: М. Пенков).
Карстовите реки по начало са по-равнинни в сравнение с Фрийстоун-реките ( например р. Златна Панега е в предбалкана), а варовичните образувания поднасят и изненади. Река, която протича над карстов отвор-сифон, може да изгуби част от дебита си, а в проходен въртоп-понор може да „изчезне” и цялата.
Обяснението на наименованието на другият основен тип река- „Фрийстоун”може би се крие както във буквалното му тълкуване- „Свободен камък”(насипен, незакрепен), т. е. различни видиве натрошени речни камъни и чакъл, така и във възможното му по- шеговито перефразиране с оглед на камъчната конфигурация: „Камъни – волна програма”. Едно от предложенията за еквивалента му на български език е „Каменно-чакълест тип река”, но може би в крайна сметка името ще си остане чуждица в мухарската терминологоя, подобно на „хекъл”(венче), „типет”(повод) и т.н. Смислово Фрийстоун-реките могат да бъдат кръстени просто „Обикновени реки”. На това ни навежда следващия възможен подход за обяснението на термина - негативният- той обозначава всички останали реки, освен карстовите. При карстовите реки дъното също може да е чакълесто-каменисто, но наред с това водата е богата на разтворени минерали.
Река тип “фрийстоун” (Снимка: Н. Енчев)
Каменно-чакълестите реки се захранват главно от повръхностното оттичане и подпочвеното просмукване на водите от валежите и снеготопежа. Те се различават от Лаймстоун- реките по едни от най- важните за развитието на пъстървата показатели. Това са по-оскъдните и неравномерни хранителни ресурси, с които разполагат, и значително по- несигурното водно ниво. Водата им е по- киселинна в сравнение с карстовите реки- твърдата скална основа не притежава голяма попивна способност, нито има свойствата на химичен буфер,както карбонатните скали с техния алкален характер. Затова те са по уязвими от киселинните дъждове ( водните капки от облаците разтварят газовете от въглеродният диоксид и серния и азотен оксид и се превръщат в разредени въглеродна, сярна и азотна киселини). Това влияе неблагоприятно за развитието на водните флора и насекоми.
Амплитудата на промяната във водното ниво е голяма и зависи изцяло от валежите и топенето на снеговете. През пролетта реките-Фрийстоун достигат водният си максимум, а в края на лятото и есента- водния си минимум. Много от тях страдат от маловодие, водещо до местна забрана на риболова.
Към това следва да се добави и по-високата температурна нестабилност на водата в този вид реки. Организмът на пъстървата е приспособен към относително постоянни температурни условия (стенотермия). Оптималните стойности за нейното развитие са 12-16 ° C, а размножаването от края на Сптември протича при около 4-8 ° C. Често в разгара на лятото и високите температури, рибата стои под камъните като зашеметена. Тогава водата достига температури в порядъка до 24- 26° C. Възможно е и пълното замръзване на повръхностния воден слой през зимата. Тогава пъстървата може да се групира на определено място, за да намери кислород.
Класическите водни насекоми при планинските реки- фрийстоун, са ручеиникът(caddis) и каменарката(stonefly). Застъпени са и пълните гами от еднодневки и миджове. Като цяло при фрийстоун-реките има по-голямо видово разнообразие от насекоми в рамките на една и съща река, в сравнение с карстовите реки. Това е така, тъй като големите температурни амплитуди и различните скорости на течението в този тип реки създават повече разнообразни местообитания за тях. Но това разнообразие контрастира с рязката липса на храна през определени периоди на годината.
Във Фрийстоун-реките популациите от пъстърва са от малки до средни, но в някои реки, богати на храна, прираста е по-голям.
Балканска пъстърва, растяща в богата на храна река, тип „фрийстоун” ( Снимка Д. Николов)
Съществува и деление според степента на речния наклон. Има Фрийстоун-реки със голям, среден и нисък наклон. Те се различават помежду си.
Фриистоун-реките със голям наклон се намират в планинските области и са изключително красиви и живописни.
Планински „фрийстоун” (Снимка: И. Пигов)
Характерни за тях са големите каменни блокове и терасовидната денивелация. Те са със бързо течение, създаващо многобройни „водни джобове”. Вирчета при тях почти няма.
В реките със среден наклон има множество вирове и се образува класическата схема „бързей-втичало-вир”. Дъното е от едър чакъл и заоблени камменни блокове. В някой от тях постъпва значително количество храна от притоците.
Рилска река, тип „фрийстоун” със среден наклон ( Снимка: И. Пигов)
Реките със слаб наклон протичат през ливади, тресавищни и блатисти месностти и гори. Те имат песъчливо и тинесто дъно с врязани във брега подмоли.
Река със слаб наклон (Снимка: Владимир Тасев)
В зависимист от двата основни типа за подхранване на фрийстоун-реките (повръхностно оттичане и подпочвено просмукване), варира и цветът на водата им. Той е съответно бистър или чаено-кафеникав.
Могат да се отбележат и още два характерни вида пъстървови реки .
Бистрия изворен поток (spring creek), който е карстов по своя характер и потдържа своето постоянно водно ниво най-вече от изворния си дебит. Скоростта на течението му е бавна до умерена, преобладават извивките с обрасли брегове. Характеризира се с кристално-чиста вода, богата водна растителност и изобилие от храна за рибите. Държи рекордно-големи риби.
Отделен вид пъстървови реки са и участъците след язовирните стени, които се захранват със студена вода от дъното на водоема. Те се наричат tailwater streams (тейлуотър стриймс) и зависят до голяма степен от режима на водоизпускане.
В реалността реките рядко се определят като само един от гореизброените основни типове. Напрмер ще имаме река, тип фрийстоун само дотолкова, доколкото в нея преобладават характерните за фрийстоуна особености на водата и на речното дъно. Често обаче, тези реки са повлияни от характера на своите притоци и от терена, през който преминават. Тогава те придобиват качествa на карстова река по протежение на цялото си течение или само в част от него. В тази връзка е и изразеното мнение на американски колега в форума на www.troutnut.com. В него, реките-лаймстоун са разделени на три групи според характера на връзката им с варовичните масиви: изцяло карстови извори; обикновени реки, които са силно повлияни от карстови притоци; и поначало-обикновени реки, които обаче в определена отсечка от дължината им, протичат през варовикова основа. Бих прибавил, че има и лаймстоун-реки, които вследствие на притоците си придобиват характер на фрийстоун. Например, река Дунав води началото си от карстови извори, но в никакъв случай не може да се определи като карстова у нас
Могат да бъдат направени и някои изводи относно вида насекоми в различните типове реки. В карстовите реки винаги има голямо количество от актуалното- люпещото се за момента насекомо. То най-често е от доминиращия за реката вид, като може да има вариации в оцветяването и размера. При Фрийстоун-реките, разнообразието от видове насекоми в рамките на една река е по-голямо. В определен момент може да се люпи само един вид насекомо, а може и да се люпят 4-5 вида насекоми едновремменно. През определени месеци от годината люпене почти няма. В никъкъв случай обаче, не може да се каже, че има противопоставяне на риболовните качества на тези два основни типа реки. Те имат своето собствено очарование и красота, а нерядко е трудно да се разграничат в природата
Ето и кратки примери за двата основни типа реки в някои от нашите географски зони.
Водите в Софийската котловина са грунтови и минерални. Реките са тип „фрийстоун” с пролетен максимум и лятно-есенен минимум. Това важи и за останалите котловини в страната- т. нар. задбалкански котловини между разломите на Стара планина и Средногорието. Типичен пример за планински фрийстоун са горните ръкави на р. Искър, която извира от Рила и впоследствие придобива по-умерен наклон.
Предбалканa -Ловеч, Тетевен, Троян и др. – освен фрийстон-реки (р.Лом, Огоста, Малък Искър, Вит, Осъм ,Видима , Росица, Янтра, Стара река, Голяма Камчия) в тази зона е и големият карстов извор- Глава Панега.
Старопланинската верига-от Белоградчик до нос Емине. Предимно фрийстони. Карстови извори- Искрецките и „Житолюб” до гара Лакатник.
Дунавската равнина-между река Дунав и северния Предбалкан. Реките от Стара планина и Искъра са фрийстони. Но има и реки тип „Лаймстоун”. Река Русенски Лом и Провадия са карстови и имат целогодишно пълноводие. Там са и Девненските карстови извори.
Макар да казват, че родината ни е малка, тя предлага много повече риболовни дестинации, отколкото си представяме. Остават неспоменати десетки реки и места в Рила, Пирин, Родопите, Берковската и Врачанската планина, Тракийската, равнина и др.
Остава ни само да си пожелаем вълнуващи излети в тези райски кътчета на природата.
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.