Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Системата на Монетите - Първа Част

от William Hanneman

Предисловие от Венцислав Андреев
Системата ‘The Common Cents System’ или Системата на Монетите, разработена от Д-р Уилиям Ханеман, е споменавана неколкократно във форума на www.akulata.com . Предвид интересните концепции, които въвежда тя за обективно описване характеристиките на (мухарски) пръчки, реших че би било полезно статиите, от които се състои Системата, да се преведат на български, за да са достъпни за по-широг кръг хора. Успях да се свържа с г-н Tom Kirkman, редактор на списанието ‘RodMaker’, където са били публикувани за първи път тези статии, и той бе така любезен да позволи публикуването на превода им на сайта www.akulata.com .

Кореспондецията:

On Aug 18, 2008, at 8:01 AM, Ventseslav Andreev wrote:
Dear Sir/Madam,
My name is Ventseslav Andreev and I live in Bulgaria, a small country in Eastern Europe. I have been practising flyfishing for two years, a sport not very popular in my country, I must admit.
I learned most things about being a flyfisherman from the website www.akulata.com, which was founded with the sole purpose of making flyfishing popular in Bulgaria.
I have recently read the several articles of The Common Cents System, developed by Dr. William Hanneman, and was impressed by its simplicity and objectivity. I think many flyfisherman (and most rod builders) will find useful the invaluable ideas and methods in it.
I would therefore ask You if it might be possible for a translation of The Common Cents System's articles in Bulgarian (made by a few flyfishing enthusiasts) to be published on the website www.akulata.com , and under what conditions may this be done, since the original is copyrighted material.
Thank You in advance! I am looking forward to receiving Your answer.
Yours faithfully,
Ventseslav Andreev

From: ******@earthlink.net Subject: Re: About "The Common Cents System" Date: Mon, 18 Aug 2008 08:25:06 -0400 To: ******@msn.com

I would grant that permission provided you credit the author and RodMaker Magazine for the original material.

Tom Kirkman
RodMaker Magazine

On Aug 18, 2008, at 10:03 AM, Ventseslav Andreev wrote:
Dear Mr. Kirkman,
I would like to express my sincere gratitude to You for granting permission to publishing a translation of "The Common Cents System" on the website www.akulata.com.
I can assure You that the author, Dr. William Hanneman, as well as RodMaker Magazine will get all the credits for the original material, and a hyperlink to the original web location of the articles (www.common-cents.info) will be clearly provided.
Sincerely Yours,
Ventseslav Andreev

Re: About "The Common Cents System"? From: Tom Kirkman (******@earthlink.net) Sent: Monday, August 18, 2008 5:37:41 PM To: Ventseslav Andreev (******@msn.com)

Thank you. Please let me know when it's done.

Tom Kirkman
RodMaker Magazine

Моля забележете, че това което следва, е непрофесионален, любителски превод на статиите, оригиналите на които могат да бъдат намерени (в .pdf формат) на адрес http://www.common-cents.info/ !
Важна забележка(от преводача на статията):
В ‘The Common Cents System’ като мярка за тежест се използват монети от 1 цент, сечени в Съединените Щати (след 1996 г.). По данни на Федералния Резерв такава монета тежи 2.5 грама. По данни на БНБ за стандартите на българските монети, монетата от 2 стотинки, която в момента е в обръщение, също тежи точно 2.5 грама. Това позволява такива монети да се ползват директно за целите на ‘The Common Cents System’. Затова и в превода не се споменават центове, а само монети, като се има предвид монета от 2 стотинки.

“Ако не можете да измерите, да изразите своето познание в цифри, то е слабо и в незадоволителен вид.”
Лорд Келвин

Системата на Монетите

от William Hanneman

Нов подход към дефиниране и обективно измерване, чрез сравнителни способи, на акция и мощ (сила) на пръти.

ЗАБЕЛЕЖКА:
Това което следва е същината на Системата на Монетите. Ако отделите време да прочетете само една от поредицата статии, тази е статията, която полага основите върху които е построена цялата Система. Самата система е бърза и лесна за прилагане и изисква само няколко минути на прът. Настоящата статия, обаче, не просто описва как да я ползвате, тя обяснява защо е необходима, защо бихте я използвали, и защо системата работи по конкретния начин.

Как с точност да определим правилното тегло на примамка/шнур, които произволна бланка изхвърля оптимално.
Как да дефинираме и оценим акцията, мощта(силата) и здравината на която и да е бланка.
Как да определим как скъсяването ще се отрази на дадена бланка – преди да я разрежем.

"Системата На Монетите"

от Уилиам „Д-р Бил” Ханеман

Първата мухарка на човек е само начало, и вие адаптирате стила си на мятане към нея. Обаче ако риболова с изкуствена муха ви допадне, без съмнение ще купите втора пръчка.

Дотогава ще сте наясно със своите нужди и изисквания и с това как усещате оборудването си. Независимо дали искате по-тежка или по-лека, по-мощна или по-фина, по-дълга или по-къса пръчка, с по-бърза или по-бавна акция, тези качества се дефинират относно първата ви пръчка. Следователно, очевидна е нуждата ви от метод за характеризиране и сравнение на сегашната със следващата ви пръчка.

Малко купувачи наистина ги е грижа от какво е направена пръчката, как или дори от кого, докато първо не се убедят, че тя има нужното усещане. Въпреки че това правилно усещате е субективно решение, то е извлечено от мощта (силата) и акцията на пръчката.

Акция на пръчка

Акцията на една мухарка не зависи от материала, от който е направена. Всъщност, обратно на общото схващане, изразът ‘бамбукова пръчка с бърза акция’ не е оксиморон. Акцията на една мухарка зависи от начина на изработка – геометрията (на конуса) – относителната мощ (сила) на задната, средната и връхната части на бланката.

По настоящем, акцията се описва с термините на огъването на тези части на пръчката. Лесно можем да симулираме тези акции като използваме обикновена карта за игра. Хванете картата последователно близо до долния край, в средата и близо до върха й, и огънете върха й с пръст. Това симулира прогресивното увеличаване на мощта (силата) на пръчката от долния край нагоре.

Когато я държите в долния край, е нужна най-малка сила за да огънете картата; тя се връща в изходно положение по-бавно и звукът, който издава при пускане е с по-нисък тон. Хващайки картата прогресивно по-близо до върха, силата нужна за огъването й нараства; скоростта на връщане в изходно положение е по-висока, а звука е с по-висок тон.

Ако (главното) огъване е през целия долен край, акцията на пръчката се счита бавна. Ако огъването стига надолу до средата, акцията се счита средна (модерейт). Ако огъването е основно в горната третина акцията се счита средна/бърза; и ако огъването е главно в горната четвъртина, акцията се счита бърза. Тези ситуации се илюстрират често от фигури, подобни на Фиг.1. В тази схема най-съществената дума е ‘главно’, тъй като някои диаграми всъщност признават, че и долната част се огъва до определена степен, и с добавянето на повече и повече натоварване, дори и бърза пръчка пръчка ще започне да се огъва по дълбоко в средната и долната зона.

Индекс на огъване (Flex Index

Осъзнавайки предимството което би се получило от цифрено характеризиране на акцията на пръчка, Орвис въвеждат концепцията на техния фирмен, патентован индекс на огъване (Flex Index). Тяхната диаграма, подобна на Фиг.2 се състои от три дървоподобни фигури, представляващи пълно (Full Flex), средно (Mid Flex) и връхно (Tip Flex) огъване. Цифровата скала отдолу е линейна и може да се свърже с правата гранична линия, обозначаваща точките, в които започва огъването на бланката. (От това Орвис могат да изчислят индекса на огъване (Flex Index) като първо определят в проценти дължината от пръчката, която не се огъва [напр. 29%], умножат тази стойност по произволния коефициент на кривина [0.224] и закръглят до най-близката стойност, кратна на 0.5 (напр. 29 х 0.224 = 6.496 = 6.5).

Орвис твърдят че им е отнело две години и хиляди измервания с електронни датчици за усилие, за да развият това числено измерение. Всъщност, цяло чудо е че въобще са развили някакво числено измерение. Единична точка, в която права пръчка започва да се огъва не съществува.

Тъй като тяхната мъглява точка на огъване е едновременно произволна и фирмена, човек не може да определи позицията й или да изчисли индекса на огъване за собствената си пръчка, или за тези предлагани от конкурентите на Орвис. Този подход не е нито прост нито лесно приложим – поне що се отнася за всеобща употреба. Той е основно инструмент за продажби – брилянтна маркетингова тактика.

Ъгъл на Акция

Ъгълът на акцията е концепция разработена в ‘Подхода на Монетите към Характеризиране на Мухарски пръчки’, която ще бъде задълбочено обяснена скоро. Тя се основава на следното:

Ако човек постави пръчка в хоризонтална позиция и, добавяйки тежест, отклони върха й надолу, неогъващият се връхен водач сключва ъгъл с хоризонталата, който се увеличава от 0 към 90 градуса. И ако човек стандартизира отклонението да е равно на една трета от дължината на пръчката, то ъгълът, сключен от върха ще има следното отношение към акцията на пръчката:

Ъгъл на акцията в градуси - Акция на пръчката
под 59 - Бавна
59 – 63 - Средна (Модерейт)
63 – 66 - Средна / Бърза
66 - Бърза

Използвайки този подход, човек може да характеризира акцията на които и да е мухарки по прост начин, което позволява директното им сравнение.

Мощ (сила) на пръчката

Мощта на продаваните мухарки и бланки е отбелязана относно AFTMA класовете (номерата) на шнуровете, които нарастват с увеличаване на теглото на шнура. Увеличава се и усилието (тежестта), необходимо за да натовари напълно пръчките, отговарящи на тези шнурове. (По дефиниция, напълно натоварена е пръчка, на която върха е отместен на дистанция равна на една трета от дължината на й.) Тази тежест се дефинира като Присъщата Мощ (ПМ) на пръчката, и човек може да съотнесе ПМ към теглото на шнура (с дължина 30 фута – 9.14 метра), който напълно ще натовари тази пръчка. (Обосновката на това ще бъде представена по-късно в тази статия.) Тези резултати са показани на Фиг.3.

ПМ и рекламирането на мухарки

Диаграми като Фиг.1 често се използват от производителите да демонстрират различните акции на техните пръчки и да покажат че по-бързите пръчки ще мятат по-далече.

Такива диаграми предполагат че всичките показани пръчки са: 1 – с еднакъв определен клас, 2 – подложени на еднакво натоварване, и 3 – показват очевидно различни огъвания благодарение изцяло на различните дизайни (геометрии на конуса).

В действителност, въпреки че може всичките да се с посочен еднакъв клас, стойностите на техните ПМ не са еднакви. Пръчки B и C имат еднакви ПМ, но различни акции. Допълнително нарастване на теглото на шнура ще ги претовари. От друга страна, бързата пръчка A не е напълно натоварена. Това показва по-мощна пръчка, която лесно би понесла по-тежък шнур или по-висока скорост на мятане, без да се претовари.

Предния опит с картата за игра ясно показа, че ако долната част на една пръчка прогресивно се заякчи, ПМ на пръчката нараства и акцията й става по-бърза. Такава пръчка наистина ще мята по-далече. Обаче, въпросът без отговор е, колко от тази допълнителна далечина се дължи на по-мощната пръчка, и колко на по-бързата акция. Както в момента стоят нещата, Фиг.1 и всички подобни реклами на пръчки са просто ‘сравнение на ябълки и портокали’.

Ако Присъщата Мощ (ПМ) и Ъгъла на Акцията (ЪА) на мухарките бяха маркирани на тях, те щяха да са достъпни за всеки заинтересуван купувач; тогава той би могъл да вземе информирано решение на базата на собствените си субективни изисквания.

Подхода на Монетите – Характеризиране на Мухарки

Да предположим че имате клиент за изработане по поръчка на девет футова, средно бърза карбонова пръчка, 6-ти клас. Той вярва че знае какво иска, но, наистина ли е така, или, още повече, знаете ли вие? Можете ли да сте сигурни че пръчката, която ще изработите, ще отговаря на спецификациите му? И, ако тази пръчка не задоволи очакванията му, как ще покажете, от своя страна, че действително сте изпълнили тези спецификации.

Ще му обясните ли че тъй като никой не е дефинирал точно какво е пръчка 6-ти клас, няма такова животно. Ще му обясните ли че тъй като никой не е дефинирал колко бързо е бързото, средно бърза е въпрос на субективно мнение? Ще му обясните ли че терминът средно бърза не е буквална мярка за конкретна скорост, а по-скоро описание на това как се огъва пръчката – нейната ‘акция’, както ние в родбилдърските среди говорим.

Ще му обясните ли че вие не можете да направите нищо повече от това да сглобите една бланка, която, според мнението на проектанта си, изглежда средно бърза когато се ползва с 6-ти клас шнур? Ще обясните ли че проектанта може да има коренно различен стил на мятане, различни предпочитания, и мнението му може да не съответства на очакванията на клиента ви?

Днешния родбилдър може само да купи бланката, която смята че ще оправдае очакванията на клиента му, и да сглоби пръчката. Когато е завършена, пръчката е такава, каквато е. Ако не е това, на което се е надявал, няма откъде да получи помощ. Никакви обективни параметри не са били обещавани за тази бланка. Това поставя върху родбилдъра бремето най-напред да избере правилната бланка.

Тази статия демонстрира как да използваме една нова техника, ‘Подхода на Монетите’, за да дефинираме присъщата мощ и акцията на всяка завършена пръчка или бланка. Фиг. 4 показва схема, засягаща тези две характеристики за множество пръчки, маркирани от 2-ри до 6-ти клас.

Разработването на такова познание може да се окаже безценно за сравнение на сходни пръчки от различен произход и/или проверка дали дадена бланка ще отговаря на конкретни изисквания. По същество, то вмъква необходимо зрънце обективна наука в изкуството на родбилдинга.

Подхода на Монетите

На практика той се състои в окачване на лека торбичка към върха на закрепена в хоризонтална позиция пръчка. Нейната мощ се определя от броя монети*, които добавяме в торбичката за да се отклони върха надолу на дистанция равна на една трета от дължината на пръчката. Акцията на пръчката се определя от ъгъла, сключен от наклонения връх (с хоризонтала), (Пълно описание на разработването на този подход и детайлни инструкции за правене на измерванията ще бъде представено след малко.)

Основната предпоставка е, че присъщите работни характеристики на която и да е мухарка или бланка могат обикновено да бъдат описани с употребата на термина ‘Дефиниран Индекс на Огъване’ или ДИО.

ДИО = ЕКП / ЪА

където ЕКП представлява Ефективния Клас на Пръчката или нейната мощ, а ЪА представлява Ъгъла на Акция на пръчката. (Забележка: Горната формула не е математическо равенство с използване на деление! Знакът ‘/’ е просто разделител – съвкупността от двете стойности, ЕКП и ЪА, определя ДИО на пръчката!)

Диаграма от ДИО данни

Фиг. 5 илюстрира прилагането на този подход към десет закупени пръчки, обозначени ‘за 6-ти клас шнур’. Мощта на всяка от пръчките е отбелязана срещу акцията й. В диаграмата присъства обективните числени дефиниции за това какво точно е пръчка 6-ти клас, и мярка за нейната акция.

Всяка мухарска пръчка или бланка ще заеме своето уникално място в подобна диаграма, според своите ЕКП и ЪА. Горния десен ъгъл на графиката представя най-мощните и с най-бърза акция пръчки. В долния ляв ъгъл са най-слабите и с най-бавна акция пръчки.

1. С увеличаване на присъщата мощ на пръчката, изразена като ЕКП, стойността по хоризонталата се увеличава.

2. С увеличаване (забързване) на акцията, измерена от Ъгъла на Акция (ЪА) на пръчката, стойността по вертикалата нараства.

Всички пръчки се поставят обективно в относителните си позиции. Освен ако някоя пръчка не е специално обозначена примерно ‘6-ти клас’, няма ‘добри’ и ‘лоши’ позиции на диаграмата. Обаче, всяка пръчка ще има свое собствено уникално усещане. (Това е главно функция на акцията й.)

Когато позициите се определят за различните марки и модели, става ясно кои пръчки са подобни, както и кои трябва да се обмислят или пък избягват с цел преминаване от едно усещане към друго, по-желано усещане.

ЕКП на пръчката е мярка за силата необходима да я натовари, но да не я претовари. Една средностатистическа пръчка предназначена за шнур 6-ти клас трябва да покаже ЕКП стойност 6.5. Силата необходима за натоварването й, определя класа на пръчката. Ако ЕКП е по-малък от 6.00 или по-голям от 6.99, тя не може да бъде наричана ‘пръчка 6-ти клас’.

Въпреки че всички пръчки на Фиг. 5 са обозначени ‘за AFTMA 6-ти клас шнур’, видно е че пръчката GL-2 няма достатъчно мощ за целта, докато SP+ има прекалено много. Вижда се и значителната разлика в акциите на Fenwick HMXF и GLX, въпреки че имат практически еднаква присъща мощ.

не нещо друго, Фиг. 5 ясно показва че не всички пръчки обозначени като 6-ти клас са еднакви. Ясно е също че не всички тези пръчки могат да бъдат обективно класифицирани като 6-ти клас. (RPL+ и SP+ са спрени от производство.) Нищо чудно че бъдещите купувачи не могат да направят смислено сравнение!

ДИО, напълно обективно описание, би трябвало да се отбелязва на всички мухарски пръчки. Тази информация за мощта и акцията на пръчката би позволила разумно сравнение на присъщите работни способности на всички пръти, независимо от козметика и търговска марка. И ако това е стъпка, на която някои големи производители не биха погледнали с добро око, от нея биха имали полза независимите родбилдъри и производителите на по-евтини пръчки с отлични работни характеристики.

Тъй като ДИО на пръчката е предназначен за тези напреднали рибари заинтересовани от присъщите характеристики на пръчка, той би бил от особен интерес зародбилбъри, които купуват готови бланки. Иформация за ДИО трябва да се включва заедно с данни за дължината, тегло на бланката, диаметър на бът-а и т.н. във всички каталози на родбилдърски стоки.

Приложение в Родбилдинга

Следващите примери ще илюстрират някои от начините, по които Подхода на Монетите може да бъде използван от един родбилдър.

Пример 1. Преди няколко години, желаейки лека пръчка за ползване по малки поточета, аз купих един комплект бланки и аксесоари чрез Интернет. Бяха отбелязани за направа на 6 футова пръчка за 2-ри клас шнур. Тази информация предполага човек да очаква ДИО = 2.5 / ??. Обаче, завършената пръчка показа ДИО = 3.3 / 70. Ако бях определил ДИО на бланката предварително, щеше да стане ясно че от не я ще излезе пръчка с бърза акция, но не и пръчка 2-ри клас.

Това повдига интересен въпрос. По начина, по който се продават съвременните пръчки, тази пръчка спокойно би могла да бъде отбелязана като пръчка с бърза акция за 2-ри клас шнур. Това предполага че пръчката ще позволи на експерт кастингист с лекота да мята над 30 фута шнур 2-ри клас – свойство което рядко се търси когато човек лови на тесни поточета с 6-футова пръчка. Разбира се, ако човек реши да я използва по малки поточета, за тази пръчка ще трябва 3-ти или 4-ти клас шнур.

Пример 2. По невнимание отчупих около 8 инча от върха на моя Sage 389 LL. (389 = Пръчка дълга 8 фута и 9 инча, маркирана за 3-ти клас шнур.) Докато Sage възстановят пръчката като ми изпратят нова връхна част, аз останах със счупената. Слагайки й нов връхен водач и използвайки Подхода на Монетите, получих следните резултати – ЕКП = 4.5 и ЪА = 55. И докато аз не горя от желание да имам пръчка 4-ти клас с много бавна акция, този експеримент показа колко критичен е дизайна на върха за работата й, и как ДИО може обективно да дефинира разликите

Пример 3. В търсене на по-дълга и с по-бърза акция пръчка, проучих идеята сам да си направя такава. Откривайки една реклама за IM7 бланки с ‘бърза акция’, аз поръчах един комплект – седем футови, маркирани за 3-ти клас шнур.

Когато ги получих, определих ДИО. Приема се че измерванията на бланката ще дадат практически същите резултати като тези на готовата пръчка. (Добавянето на водачи, навивки и заливане може да се предвиди че ще промени съвсем леко ЕКП и/или ЪАна пръчка. Това трябва да се установи и степента на промяна да се определи от всеки родбилдър.) Резултатите които получих при измервания на бланката, бяха много разочароващи.

7-футовата бланка показа ДИО = 3.9 / 60, признак че завършената пръчка наистина ще е 3-ти клас, но на границата му. Обаче, акцията й няма да е бърза. Това бе убедително доказателство, че употребата на IM7 графит не гарантира пръчка с бърза акция, и че акцията е функция на дизайна (форма на конуса), а не на материала от който е изработена.

В този ред на мисли, да разгледаме старата ми фибростъклена пръчка Shakespeare Wonder Rod. Проектирана като ултра лека спинингова пръчка – по време когато мухарите търсеха пръчки с бавна акция копиращи бамбука – тя има ДИО = 6.6 / 75 и доказва че дизайна на пръчките с бърза акция не е нищо ново. Аз щастливо я използвам за мухарски риболов повече от 50 години.

Нещата се въртят. Днес ние виждаме представенето на нови ‘ултра високоефективни, ултра скъпи’ пръчки – във време, в което мухарите търсят пръчки с много бърза акция, копиращи спининговите. Ще е интересно да се види дали прагматичните родбилдъри ще започнат просто да слагат мухарски ръкохватки на бланки предназначени за спинингови пръчки, за да задоволят това търсене. Или още по-добре, да използват двойнодействащи макародържачи и да предлагат една и съща пръчка и за мухарене и за спининг. Употребата на ДИО ще предостави обективна характеризация на такива пръчки.

Тъй като ЕКП на пръчка е основно функция на якостта на долната й част, а ЪА е функция на огъването на връхната част, помислих че би било интересно да направя друг експеримент – да удължа описаната 7-футова бланка като добавя 1 фут твърда част в долния край.

В този случай резултата е 8-футова пръчка с ДИО = 5.4 / 65. И докато увеличаването на ЕКП и ЪА се очакваше, акцията на пръчката пак не е бърза. Никога няма да направя пръчка от тази бланка.

От горното е видно, че Подхода на Монетите може да помогне на родбилдъра да обясни какво може да се очаква от всяка една бланка, която предстои да се прави на пръчка.

Както по-горе споменах, ДИО трябва да се отбелязва на всяка готова мухарска пръчка. ДИО трябва да се предоставя и за всички бланки. Докато и готовата птъчка, и блнаката имат собствени присъщи характеристики, когато пръчката е завършена, тези характеристики са фиксирани. Бланката, от друга стране, може преднамерено да бъде променена в процеса на направата на пръчка от нея.

Заключения

Подхода на Монетите, включващ ДИО, представлява революционен принос към мухарската технология. За първи път човек може обективно да определи и опише мощта и акцията на пръчка, както и пригодността на бланка за желания продукт.

Горните примери ясно показват че ако човек скъси върха на бланка, резултатната пръчка ще бъде по-къса, по-мощна и с по-бавна акция – ЕКП ще се увеличи, а ЪА ще намалее. Ако удължи долната й част, резултатната пръчка ще по-дълга, по-мощна и с по-бърза акция – и ЕКП и ЪА ще се увеличат.

Това означава че ЪА на която и да е дадена бланка дефинира максимално бързата акция на пръчката, която може да бъде направена от нея, Скъсяването й или разделянето й на повече секции ще увеличат ЕКП и ще намалят ЪА – ще направят пръчката по-мощна и по-бавна.

Друго предимство на ДИО за родбилдърите е способността да се определи ЕКП и ЪА на която и да е част от бланка, без тя да се реже. Просто измерванията се правят върху определената част от бланката. Това може да бъде особено полезно при правенето на многоснадкова пръчка, имаща специфичен ДИО.

Подхода на Монетите

Измерване на Присъщи Свойства

„Ако не можете да измерите, да изразите своето познание в цифри, то е слабо и в незадоволителен вид.”
Лорд Келвин

Предистория

Най-големия принос на AFTMA за мухарството са тяхните арбитрарни обективни стандарти за тежестта на мухарските шнурове (Таблица A). Те правят възможно обективното съотнасяне на мухарски пръчки и шнурове. Но първо е необходимо обективно да се дефинират присъщите свойства на мухарските пръчки. Пръчките от различни производители, всички маркирани 6-ти клас, имат различен усет. Въпреки че тези пръчки без съмнение имат различна присъща мощ, различният усет се отдава на различните акции – друго присъщо свойство което никога не е било обективно дефинирано. Съвременната практика е всеки производител да отбелязва всяка пръчка с препоръчителен клас на шнура. Обаче, тази препоръка е просто субективното мнение на всеки проектант на пръчки.

Това поставя риболовеца в затруднение да разбере реалните присъща мощ и акция на която и да е пръчка. При ограничен избор в неговия местен мухарски магазин, той често купува пръчката, която намери за ‘най-малко неприятна’.

Ако риболовеца упорства в мухарството, се появява желание за нова пръчка. Дали ще е по-дълга, по-къса, по-бърза, по-бавна, по-мощна, по-слаба,по-тежка или по-лека, тя трябва да се опише субективно в сравнение с ‘базовата пръчка’. Намирането на тази нова пръчка може да бъде огорчаваща поредица от проби и грешки.

По-практичен подход би било да се определят обективно присъщите свойства на ‘базовата пръчка’ на човек и на възможните алтернативни пръчки, и или да се направи интелигентан избор или ако няма подходящ избор, да се поръча изработването на пръчка по точните му спецификации. Този подход бе илюстриран малко по-нагоре. Тук ще бъдат обяснени фундаменталните идеи на този подход и техниките за измерване на присъщите свойства на която и да е пръчка или бланка.

Подхода на Монетите

Формата която една пръчка заема при огъване (натоварване) зависи от два взаимосвързани фактора, твърдостта на тялото на пръчката (присъща мощ) и огъването или деформацията на върха (акция). Този подход разработва един израз, който може обективно да дефинира тези присъщи свойства за всяка пръчка. Той се нарича ДИО или Дефиниран Индекс на Огъване, и има следната форма:

ДИО = ЕКП / ЪА

където ЕКП представлява Ефективния Клас на Пръчката – мярка за присъщата мощ на пръчка – а ЪА представлява Ъгъла на Акция – ъгъла формиран от огънатия връх на пръчката.

Съотнасяне на Огъване на Пръчката към AFTMA Класове на Шнур

Фиг. 6 показва скица, илюстрираща връзката между отбелязаният клас на няколко закупени готови въдици и тежестта, необходима за отклоняване на върха им на разстояние равно на една трета от дължината им. Като първо приближение беше конструирана пунктираната линия представяща скица на десет пъти теглото на шнуровете в грейнове срещу тяхния клас. Финалната плътна линия представлява връзката върху която е базиран Подхода на Системата на Монетите. Тя е дефинирана от следното равенство. (Точките, които са значително над тази линия отразяват честата практика за надписване с по-нисък клас на по-мощни пръчки ‘с бърза акция’.)

Присъща Мощ = (10)(тежест на шнура) + (60)(AFTMA клас на шнура)

Например: един шнур с AFTMA 5-ти клас от средата на диапазона на теглото тежи 140 грейна. Присъщата мощ на пръчка, която се натоварва с такъв шнур така, че върха й да се отклони на една трета от дължината й е:

ПМ = (10)(140) + (60)(5) = 1400 + 300 = 1700 грейна

Пръчка с по-ниска ПМ ще се претовари от такъв шнур, а по-мощна пръчка няма да се натовари напълно.

В предходното уравнение, стойностите са изразени в грейнове – мярка която в общия случай не означава нищо за рибарите. Следователно е нужен прост разбираем подход за да се превърне тази мярка в лесно разбираема концепция.

ЕКП, ЕКШ (Ефективен Клас на Шнура) и Монетите

Фиг. 6 показва, че диапазона на присъщата мощ на пръчки маркирани с класове от 1 до 8, е повече от 2000 грейна. С Подхода на Монетите, човек разбива всяка от текущите маркировки на шнур и/или пръчка на 10 по-малки деления. Това делене дава стойности, наречени Ефективни Класове на Пръчката (ЕКП) и Ефективни Класове на Шнура (ЕКШ). За една балансиране пръчка ЕКП = ЕКШ.

Терминът ‘ефективен’ тук се използва за да разграничи тази система от подхода на AFTMA. Например, шнур 5 клас в Таблица A отговаря на ЕКШ 5.5, а диапазона в AFTMA отговаря на ЕКШ диапазон 5.2 - 5.8.

Монетите от един цент в обръщение в Съединените Щати се секат с милиарди с много точни технически характеристики. Теглото на тези сечени след 1996 година е 38.61 грейна и тяхната употреба дава името на настоящия подход. (Бел. прев. ВАЖНО: Теглото на споменатите монети от един цент е 2.5 грама /или 38.61 грейна/. По данни за стандарта за българските монети на Българска Народна Банка, 2.5 грама е теглото на монетата от ДВЕ СТОТИНКИ, която е в обръщение в момента /2008 година/. Това позволява директна замяна на едната монета с другата, от гледна точка на тежестта им. Оттук нататък в поредицата от статии ще се споменават просто ‘Монети’, като ще се има предвид МОНЕТА ОТ ДВЕ СТОТИНКИ.) Използвайки методите описани по-долу, човек може да определи ДИО на всяка пръчка в термините на ЕКП и ЪА.

Определяне на ЕКП Както е показано на Фиг. 7, закрепете стабилно ръкохватката на пръчката хоризонтално на поставка на около метър и половина над пода. Водачите трябва да са от горната страна. Ако е необходимо използвайте подглавки, докато първия един фут от задния край на пръчката застане хоризонтално. Измерете отстоянието на пръчката от пода (в случая 64 инча).

Както е показано на Фиг. 8, със прозрачно тиксо залепете лека показалка (в случая парче права стоманена струна) към върховия водач. Уверете се че показалката стои успоредно на пръчката. Огънете един кламер и го използвайте да окачите много лека найлонова торбичка на връхния водач.

Определете колко е една трета част от дължината на пръчката. (В този случай, една трета от осем и половина футова пръчка е 102 инча разделено на три, или 34 инча.) Още веднъж, по дефиниция върха на напълно натоварената пръчка е отклонен на дистанция равна на една трета от цялата й дължина.

Добавяйте монети в торбичката докато пръчката получи необходимото огъване. В този случай, 64 – 34 = 30, както е показано на Фиг. 9.

Пребройте монетите в торбичката и превърнете броя им в ЕКП с помощта на Таблица B.

Определяне на ЪА

(1) Закрепете и огънете пръчката точно по същия начин както за определяне на ЕКП.
2) Направете копие на Анализатора на Акция от Фиг. 11 и го поставете зад върха на пръчката така, че линията в основата му да е хоризонтална и края на показалката, прикрепена към връхния водач, да преминава през центъра на ъгломера.
(3) Отчетете стойността на ъгъла който свободния край на показалката сочи. На Фиг. 9, стойността е около 70 градуса.

Фиг. 10, със ЪА от 55 градуса, показва резултати за пръчка с бавна акция със същия ЕКП. Сравняването на Фиг. 9 и 10 ясно показва по-голямото огъване на върха на пръчката с бърза акция.

Въз основа на експерименти е установено, че пръчките с бавна акция имат ЪА по-малки от 59, а тези с бърза акция имат ЪА по-големи от 66.

Резултатите показани на Фиг. 9 и 10 ясно илюстрират, че акцията на пръчка не зависи от мощта й.

Заключения

Тук е представен един революционен подход за характеризиране на мухарски пръчки. Той включва техника за прости обективни измервания, използвайки малко здрав разум и шепа монети. Той може да бъде ползван от родбилдърите да характеризират бланка, преди да изразходват време и усилия за някоя, която не би могла да покаже желаната акция. Той може да беде ползван и за характеризиране на всяка завършена пръчка с недвусмислени термини, които точно описват присъщите й свойства.

--------------------------------------------------------------------------------------------

Д-р Уилиям Ханеман е пенсиониран химик изследовател, междинародно признат учен в сферата на скъпоценните камъни и основател на Hanneman Gemological Instruments.

Връщайки се към хобито си, мухарския риболов, ‘Д-р Бил’ е приложил гледната си точка към тази сфера и е разработил няколко нови, новаторски и полезни техники за характеризиране на пръчки и шнурове.

Като автор на ‘Какво наистина виждат пъстървите’, той развенчава лелеяния мит за 10 градусовия ъгъл на невидимост на риболовеца. Като автор на тази поредица от статии за своя Подход на Монетите, той обяснява конструирането и употребата на простите си инструменти, които внасят малко обективна наука в изкуството на правена и/или характеризиране на мухарки.

Като риболовец, той е довел своята ‘tailing loop’ почти до съвършенство и рядко мята муха по-далече от 30 фута – въпреки това е щастлив.

____________________________________________________________________________________________

Бележка на редактора – Горещо препоръчвам на всички сериозни родбилдъри да прочетат внимателно тази статия няколко пъти. Помнете, че използвайки коефициента на преобразуване от Таблица C, Подхода на Монетите може да бъде използван за кастингови и спинингови пръчки. В следващи броеве ще засегнем по-задълбочено неща като използването на ДИО, тежест на шнурове и ‘скорост’ на пръчка.

Превод от английски език: Венцислав Андреев

Следва втора част...

Статията бе любезно предоставена от Tom Kirkman, редактор на списанието "RodMaker".

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.