Макародържача Struble U-18 напълно сглобен
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
от Jan-Ole Willers
В първата част на тази серия направих обзор на всички различни компоненти на домашно изработения прът. В тази част ще прегледаме някои последни решения и самия процес по изработка.
Решения
На базата на преди споменатите фактори, реших на новата ми играчка за морски риболов по крайбрежието да сложа изцяло метален макародържач Struble, анодно оксидиран в сиво, който лесно ще понесе честата употреба в морето.
Макародържача Struble U-18 напълно сглобен
Макародържача Struble U-18 разглобен. Отляво надясно: преходника към fighting butt-а, първата затягаща гайка, гумения пръстен, втората затягаща гайка, долното легло за крачето на макарата.
Тъй като бланката изглежда да е доста мощна, реших да сложа три стрипера, нещо което нормално не бих направил на прът 7-ми клас.
Реших да избера стриперови водачи произведени от American Tackle. Керамичните водачи Nanolite с титаниева рамка в размери 20-16-12 ще свършат добра работа. Защо Fuji не произвеждат съответстващи титаниеви стрипери в размер 20, така и не проумявам, но това е друга история...
‘Stand out’ водачите (такива, на които водещия пръстен е изнесен на разстояние над крачето, респективно бланката, с цел избягване на контакт на шнура с бланката) ще бъдат от Hopkins&Holloway, и ще допълнят редицата от водачи – с размери съответно 5-4-4-3-3-3-3 – докато стигнем върховия. Тук ревизирах решението си и ще използвам титаниев водач на Fuji със керамичен пръстен от Sic (силициев карбид), вместо стандартен връх с телена примка.
Ръкохватката (дръжката) според мен трябва да е тип Full Wells за такъв клас прът. Не прекалено тънка или твърде къса – да отговаря на размера на ръката ми. Освен това fighting butt-а не трябва да е много мъничък. За собствените си проекти трябва да сравнявате с ръкохватки на пръчки, които харесвате и да снемете размерите на ръкохватките които харесате, както и на някои, които не харесвате, за да откриете идеалните за вас размери. За тази цел можете да използвате схема подобна на тази:
Лично аз не харесвам пръчки, които изглеждат като цирков кон. Затова реших да заложа на простотата, що се отнася до цветовете. Цвета на бланката ще се повтаря и в края на fighting butt-а. Всички водачи са с титаниев цвят. Ще повторя цвета на макародържача в мъжката част на сглобките на бланката.
Обикновено използвам сребрист метализиран конец на прътите, на които слагам стоманени или хромирани водачи, но с този прът случая не е такъв. Затова реших да използвам само черен конец за намотките на водачите и за заякчаващите намотки на женските части на сглобките.
Монтиране на макародържача
За да монтираме макародържача, трябва да видим къде ще бъде разположен според скицата ни.
Втулките, необходими да запълнят хлабината мяжду бланката и макародържача, могат да бъдат направени от намотано хартиено тиксо. За да слепя двете части използвам двукомпонентно епоксидно лепило.
Поставете малко лепило върху втулките и плъзнете макародържача върху тях.
Щом дойде на мястото си, запълнете процепа между бланката и макародържача с малко лепило. Това ще изгради здрава, директна свръзка между бланката и макародържача, която не разчита на втулката да поема цялата сила (това би довело в най-лошия случай до разхлабен макародържач, ако лепилото на тиксото се отлепи).
Тази епоксидна свръзка трябва да изсъхне с бланката във вертикално положение, и трябва да бъде направена поотделно за всеки от двата края на макародържача по очевидни причини. С такиви свръзки от епоксидно лепило, всеки макародържач ще е здраво приикрепен към бланката.
От един от производителите на такива лепила научих, че свързващата сила достига до 300 кг на квадратен сантиметър. Дори по някаква причина нашето слепване да достигне само до 50% от тази сила, пак ще е здраво като камък.
Ако правите първия си прът, горещо препоръчвам да избягвате 5-минутните епоксидни лепила, вярвам че се досещате защо. Нищо не е по-противно от монтирания не на място макародържач.
Бланката с маркировка (от хартиено тиксо), която по време на монтиране на макародържача да ни показва дължината на fighting butt-а, за избягване на проблеми с него по-късно
Бланката с втулки от хартиено тиксо е приготвена за монтиране на макародържача лежащ до нея.
Макародържача, позициониран точно на мястото му върху втулките.
Втулката във вътрешността на макародържача, празнината е готова за запълване с лепило
Монтирания върху втулката макародържач, подготвен за запълване с лепило.
С помощта на макара подравняваме макародържача с маркировката на спайна (естествената крива на огъване) на пръта – линията върху която ще бъдат разположени водачите.
Изработка на ръкохватката
Има два начина да се изработи коркова ръкохватка.
Можете да я изработите директно върху бланката, както съм направил тук, или върху подходяща метална пръчка с резба, което е малко по-безопасно при първата ви пръчка.
Да разгледаме предимствата и недостатъците на двата метода. Варвам че за директния метод ще използвате по-малко лепило отколкото за този с пръчката с резба. Това е така, защото можете да разширите отвора на всеки корков пръстен точно до диаметъра на частта от бланката върху която този пръстен ще легне. Това не е възможно за вече слепена готова ръкохватка. Другото предимство е чисто козметично: не ви се налага да използвате метален завършващ пръстен (winding check) пред корка, защото можете да разширите отвора на най-предния корков пръстен изключително прецизно, ако имате спокойна ръка и много търпение.
Методът с метална пръчка е малко по-малко напрягащ за начинаещия билдър, защото ако резултата върху пръчката първоначално не ви удовлетвори, винаги можете просто да направите нова ръкохватка. Основният недостатък е, че теоретично ръкохватката няма да има пълен контакт с бланката, когато се монтира. Не можем да елиминираме вътрешните пукнатини и дупки, които не се виждат отвън, но които биха могли да придадат на дръжката определена вътрешна хлабина и нестабилност по време на силно натоварване (например при борба с голяма риба). Това може да доведе до спукване на ръкохватката. Освен това, за метода с металната пръчка ще ви трябва много повече лепило отколкото за директния, а това ще добави допълнително тегло към пръчката.
Шайби от висококачествен корк и диск от коркови и гумени късчета, без дупка.
Подготовка за сглобяване на ръкохватката. Аз винаги нанизвам шайбите на пръчката с резба след като съм ги сортирал по качество според планираната форма на ръкохватката. Понякога е възможно така да се нареди корка, че да се отстранят шуплите или да останат напълно затворени, и да се получи най-добрата възможна повърхност.
МОНТИРАНЕ НА КОРКА ЗА РЪКОХВАТКАТА ПО ДИРЕКТНИЯ МЕТОД
След като сме монтирали макародържача,трябва да изработим корков пръстен, който да наденем върху скосената част на горната капачка/легло за крачето на макарата. Това трябва да се направи внимателно, за да не счупим корка, който е доста крехък при малка дебелина.
Най-добре се прави със сравнително дебела кръгла пила, за да се избегне неравна вътрешна повърхност. Докато пилите, поставяйте пиленият участък върху равна повърхност, за да избегнете счупване. Обработвайте постепенно ръба по посока на часовника или обратно, за да избегнете формирането на неравна крива. Често проверявайте дали корковия пръстен вече пасва.
Коркови пръстени за скосената част на капачката. Десния е напълно изпилен. Забележете разликата в качеството на корка на двата пръстена.
Макародържача монтиран на бланката, и двата коркови пръстена (оригиналния и ръчно изработения) за скосената част. Най-добрия инструмент за тази работа е кръгла пила за дърво.
Новия корков пръстен върху горната част на макародържача. Няма видими цепнатини както при оригиналния. Забележете свръзката от епоксидно лепило във вътрешността на макародържача.
След като сме монтирали този скосен пръстен с епоксидно лепило, можем вече да използваме целия макародържач като основа, към която да притискаме корковите пръстени, които ще разполагаме по-нагоре. Разпробиваме всички коркови пръстени до такава форма, че да паснат плътно на отредената им позиция.
Когато сме свършили с разпробиването, можем да започнем да ги лепим. Поставяйте ги един по един на бланката, като икономично слагате от лепилото.
Уверете се че бланката и страните на корковите шайби са покрити с тънък слой епоксидно лепило, за да се постигне възможно най-добра свръзка между шайбите и бланката
Сега притискането е много важно, и може да бъде направено с простия инструмент показан на снимката.
Използване на стягата за плътно притягане на корковите шайби една към друга. Натиска може лесно да се настройва посредством двете еидими перчати гайки.
В резултат от притискането с достатъчно усилие, излишното лепило ще бъде изстискано измежду пръстените, и крайния резултат ще е ръкохватка без шайби от втвърдено лепило между корка. Втвърденото лепило изглежда зле, така че поставете си за цел да работите качествено, без да оставяте видими следи от слепването. Не използвайте бързостягащо епоксидно лепило. В противен случай може да получите неправилно монтирани коркови пръстени.
Оформяне на ръкохватката
На този етам искам пак да спомена момента, когато говорихме за различните форми на ръкохватката, и колко важно е да се насочите към правилната форма и размери.
Когато лепилото е напълно втвърдено, можем да започнем да оформяме ръкохватката. Като подготовка, винаги облепям цялата бланка и макародържача с тиксо, за да избегна инциденти между шкурката и повърхността на бланката, докато пръта се върти в струга. Може би ви се струва прекалено, но едно кратко докосване с шкурката върху бланката или макародържача докато всичко се върти може да доведе до повредена повърхност на бланката или макародържача. Уверете се също, че добре сте омотали бланката на мястото на което се лагерова при въртенето.
Бланката е обмотана с тиксо а лагера е поставен върху шайба от по-дебело намотано тиксо, за да се избегне нараняване на бланката. В края на бланката съм направил усилваща намотка от тиксо. Инструменти отляво надясно: две остри длета, патронник на дрелка подготвен да захване задния край на бланката, шублер за измерване по време на шкуренето, поставка за лагера и стяга за закрепването й към масата. Отзад края на маркуча на прахосмукачка.
Всичко сглобено и готово за завъртане.
Първата задача е да направим ръкохватката концентрична. Това може да стане с остро длето. Ръката ви трябва да е поставена върху нещо, което ще ви даде стабилна опора по време на тази важна част от работата. На този етап пръстените от втвърдено лепило, изстискано измежду корка, могат да бъдат отстранени един по един. Щом това е направено, можем да пристъпим към оформянето.
Правене на ръкохватката концентрична и равна с остро длето. Забележете, че прахосмукачката е насочена от много близо към мястото на работа.
Подравнена и готова за шкурене
Забележете разликата в цвета между изстърганите страни и недокоснатото избелено чело на ръкохватката.
Използваме шкурка с различна едрина на зърната. Започваме с размер 60, след това последователно 100, 150, 220, до 400, което ще даде хубава гладка повърхност. Ако не се чувствате уверени отначало, оставете бързо отнемащата размер 60 и започнете с размер 100. Умеренета скорост на въртене помага.
Извършвайте оформянето внимателно и отделете достатъчно време да го довършите без напрягане. Всяко изшкурено късче не може да се сложи обратно. Сравнявайте често с шублер диаметрите със скицата ви. Проверяването на текущия размер чрез хващане на ръкохватката с ръка също е добра идея, за да видите дали скицата и реалността отговарят на усещането на дръжката в ръката ви.
Един много важен момент: Корков прах! За да поддържате статуквото у дома си – да се надяваме мир, или поне нещо подобно – горещо препоръчвам да използвате прахосмукачка по време на шкуренето, за да намалите до минимум праха.
Шкуренето е завършено. Забележете че макародържача е покрит с тиксо, за да се избегне надраскване на оксидираната повърхност от шкурката.
Готовата коркова ръкохватка, изработена директно върху бланката. Без winding check.
Когато съм завършил ръкохватката, избърсвам праха от нея и натривам сухата повърхност със парче бял восък от свещ, за да я предпазя от мръсотия. Това трябва да се повтаря отвреме-навреме за да я пази. Други използват специално масло, което се предлага в магазините за материали за родбилдинг за предпазване на ръкохватките. Двата метода са въпрос на личен избор и не са необходими, ако не желаете.
Сглобяване и монтиране на файтинг бъта
Първо трябва да разширим вътрешните отвори на необходимите коркови пръстени така, че да пасват плътно върху бланката, след което да слепим колкото е нужно от тях. Това не е толкова критично колкото разпробиването на скосения корков пръстен или най-предния пръстен на ръкохватката, защото по-големия външен диаметър на макародържача ще скрие доста от дефектите.
Слепването на корковите пръстени заедно става най-лесно върху парче метална пръчка с резба с широки шайби и гайки за равномерно притискане от двете страни. За да закрепим меката Eva гума към fighting butt-а, отново използваме епоксидно лепило, притискайки двете части плътно една към друга, след като сме изрязали парчето Eva гума с остър нож в грубо осмоъгълна или подобна форма.
За да оформим butt-а чрез въртене, поставяме получената заготовка върху късо парче пръчка, хваната с единия си край в дрелката. Това малко парче трябва да е напълно право. За да премахнем хлабината между пръчката и вътрешния диаметър на заготовката, просто използваме тиксо.
Забележете формата на EVA пяна която е изрязана от по-голяма заготовка от материала. EVA-та може лесно да се изреже грубо с така наречения нож за домати, който е с назъбено острие.
Обмазване с лепило на парчетата и притягането им. Колкото по-добре е изпълнена тази стъпка, толкова по-малко видими ще са лепилните линии.
Грубата заготовка, готова за завъртане.
Докато шкурите, внимавайте с отношението на диаметъра на макародържача и диаметъра на началото на fighting butt-а. НИКОГА не забравяйте прахосмукачката, когато шкурите EVA пяна.
Другия fighting butt. Подготовка за залепване. Клечки за зъби, епоксидна смола, лист хартия, подготвените коркови шайби и диска от гумиран корк. Забележете просвредлената донякъде дупка в гумирания корк.
Готов за шкурене.
Наденете на пръта за да проверите дали е просвредлено достатъчно дълбоко.
Втория fighting butt – завършен и свален от пръчката.
Кой ми харесва повече?
Самото монтиране е доста просто. Трябва да поставим малко епоксидно лепило на края на бланката зад макародържача и да притиснем fighting butt-а въху него.
Избършете изстисканото излишно лепило с мека кърпа. Ако лепилото започне да се втвърдява, напоете кърпата с малко спирт за по лесното му почистване. Не правете това прекалено късно. Ако лепилото се втвърди до определен момент, ще е твърде късно и ще имате големи трудности да почистите остатъка.
Снимки: Jan-Ole Willers
Превод от английски език: Венцислав Андреев
Статията бе любезно предоставена за превод и публикация на страниците на www.akulata.com от нейният автор Jan-Ole Willers и Martin Joergensen, един от основателите и редактори на сайта www.globalflyfisher.com, където тя е първоначално публикувана ...тук
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.