Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един незабравим риболовен излет по р. Златна Панега, на който бях заедно с двама мои приятели - Стефан Цолов /Левака/ и Михаил Пенков /Д-р Мишо/
Развиделяваше се, когато заедно с моите приятели пътувахме по магистралата в посока Златна Панега и единствено интересните риболовни случки разказвани от тях ме държаха буден. Не бяха малко моментите, в които ту единият: "Док, слушай ме малко сега, това е така защото..." , ту другият " Левак, а пък знаеш ли какво стана миналия път като бех на...", подхващаха поредната си интересна случка, разказвана от тях с присъщото им въодушевление.
Пътя изминахме неусетно. Когато пристигнахме на реката, първото впечатление, което тя ни направи беше, че беше вдигнала много нивото си. Водата обаче беше запазила бистрия си цвят. Левака пръв сглоби своя такъм и се отправи с нетърпение към най-близкия участък от реката, до който бяхме спрели. Точно, когато с Мишо бяхме почти готови с последните елементи на екипировката, от близо се чу гърления рев на Левака: "Дайте ке-е-е-е-п!", малко ни трябваше да разберем с Мишо, че нещо е станало или по-право казано, нещо се е хванало на спининга на Левака. И двамата се втурнахме презглава към мястото от където идваше гласа. Приближавайки до реката видяхме това, което ни изпълни сърчицата с радост. Огромна блканка се мъчеше да се откачи от спининга на Левака, който се беше прегърбил, като че ли всеки момент ще се счупи. Мишо притича набързо с кепа и направляван от Левака успя да подложи кепа под мощното тяло на 62 сантиметровия трофей. Всичко това трая около минута, минута изпълнена с вълнение, от което и на тримата след това дълго ни туптяха сърчицата като галопиращи кончета.
С Мишо се почувствахме истински щастливи, че станахме свидетели на това паметно събитие, оставило ярък спомен на всеки от нас. След като първоначалната еуфория поотмина, с Мишо решихме да опитаме няколко места от реката, в които подозирахме, че може да са убежище на някоя гладна пъстърва. Това бяха дебели и бавни вирове, плитки бързеи обрасли с тръстика.
Мишо първоначално заложи на стример с прилежащата му тактика - с придърпване и отпускане на линията. На едно от местата, които той беше опитвал регистрирал два удара, но рибите не пожелали да се закачат
Аз от своя страна заложиш на пупа на рученик, която до скоро не бях опитвал.
На едно от местата, около метър дълбок бързей, при едно от хвърлянията и воденията на нимфата близо до дъното, линията ми спря и при последвалото контролно засичане се оказа, че съм засякъл риба. След кратка разходка наляво и надясно в бързеи успях да я извадя.Оказа се кефалче.
Беше захапало жадно пупапата на ручейника, което ми донесе голямо удовлетворение, успокоявайки ме, че мухата, която до този момент не бях изпробвал, ставаше за риболов. Направихме му няколко снимки и го пуснах обратно. След това решихме да сменим мястото, като се пуснахме малко по-надолу по реката. С Мишо останахме да ловим близо един до друг, за да може лесно да коментираме всяко любопитно нещо около риболова. Левака се отправи по други места.
Беше вече около обяд, когато на един участък от реката забелязах да играе пъстърва, която много често показваше любопитната си глава над повърхността, в старанието си да похапне с някоя и друга люпеща се еднодневка.
В този момент реших да опитам една имитация на майската муха, точно в тази фаза на люпенето и на повърхността /снимка на мухата може да видите като муха на месец април/
Смазах мухата и направих няколко хвърляния в периметъра на играещата пъстърва. На третото или четвърто подаване рибата се вдигна по мухата, но не успя да я захапе. Реших тогава да я прилъжа насила, като я пуснах малко в страни и зад нея и след това я придърпах, като тя се потопи под повърхността.
Започнах бавно да я придърпвам и точно на мястото където я изпуснах, последва удар, който този път засякох безмилостно...
Подобна тактика с под повърхностно водене на такъв тип муха бях правил и по-рано, като забелязах, че рибата реагира много агресивно на това и кълве без излишни претенции
След като я откачих внимателно и върнах обратно в реката, решихме да сменим мястото с друго, още по-плитко, което от ходенето ми там знам, че държи няколко пъстърви
В това се убеди и Док, който малко след като застанахме на мястото, вече беше подготвил апарата за нови снимки. Този път на кадър стоеше друга една красавица, която този път бях уловил на суха майска муха със крилца от CDC пера/ще бъде показана като муха на месец май/.
Ред беше вече на Док да се разпише, когато видях една риба да взима мухи и му отстъпих на него да я хване. Рибата беше в изключително трудно място за подаване на мухата - стоеше близо до другия бряг на реката на един плитък разлив с много бързо течение. Въпреки старанието, което вложи Мишо, за да подаде правилно мухата, на едно от многобройните хвърляния, рибата се показа и дръпна мухата, но прекалено големия корем на шнура попречи тя да бъде уловена и увековечена на снимка.
Малко след това се намирахме и тримата около масата за обяд, така жадувания момент от деня. След като хапнахме по чорбица, се отправихме отново към реката, заредени с нова енергия за нови премеждия. Намерихме ги на един широк разлив от реката, където с Мишо продължихме опитите на мухите си. Рибата там играеше доста, като не бяха редки случаите, в които тя преследваше движещи се по повърхността мухи, което ме накара да опитам този път мокри мухи. Light Cahill, мокри мухи имитации на майската муха, които до сега бях опитвал само за кефал, се оказаха сполучливи и за пъстърва. Успях да извадя една и една не успях да засека при удара. След мократа муха опитах отново на нимфа, като заложих на "Гюбрето", муха, която бях направил специално заради кефалите в устието на Санданска Бистрица в Струма /За тази муха ще разкажа надълго и широко в отделна статия/.
На нея успях да излъжа една пъстърва и една изтървах, докато чаках Мишо да приготви апарата, за когото тогава определено си беше един работен ден.
Малко преди свечеряване се понесохме отново по пътя за вкъщи. Очите ми се затваряха от умората, която ме беше налегнала, но ушите ми жадно попиваха всяка история разказана от моите двама приятели Стефан и Мишо, при което въображението ми не спираше да рисува живописни картини и величествени гледки на огромни язовири и реки и техните стари и престари обитатели, които неусетно се смесваха с тези от изминалия незабравим риболовен излет...
Наслука на всички, решили да опитат късмета си по р. Златна Панега с мушички!
П.С. Посвещава се на Стефан Цолов - Левака, един изключителен човек, страстен риболовец и верен приятел.
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.