Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Владо и Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове, разказани от мен Владо Гетов и моя приятел Радо Акулата, ще бъдат посветени на незабравимите емоции от мухарския риболов в моменти на улучване на люпенето на еднодневките по р. Златна Панега.
Времето беше хладно и облачно, около нулата, макар и без обещаният от метеоролозите сняг. Реката беше голяма и мътна в началото, но към 10ч. се избистри. Ловях на 2 нимфи на майски мухи (еднодневки) като мятах на късо разстояние. До 13ч. имах само един удар, но рибата се откачи. Направо се бях отчаял, зарязах мястото, където опитах в началото и тръгнах нагоре по реката, където хвърлях още час и нищо.
Половин час беше духал леден вятър, после изведнъж времето омекна. Реших да сложа суха муха пък каквото ще да става. Точно я вързах и почнах да замятам, когато наоколо започнаха да се носят току що излюпени майски мухи, рибата почна да “играе”. Забелязах няколко балканки, които вземаха минаващите насекоми. Бяха на разстояние метър една от друга. Почнах да подавам на едната, но тя не обръщаше внимание на мухата- голяма “рошава” майска, смених я с малка мушица с бяло телце и опашка - имах един удар, но колкото да я "провери" и повече не й обърна внимание.
С третата суха мушица уцелих “ваксата” и този път я взе уверено. Усетих силна съпротива и пъстървата първо се гмурна в дълбокото като здраво огъваше пръчката после изведнъж се стрелна нагоре и направи половинметров скок над водата. След още малко мятане и подскоци 23 сантиметровата балканка беше в треперещата ми ръка, хвърлих пръчката на брега и трескаво бърках в раницата за фотоапарата, да и направя снимки преди да я пусна. По същият начин хванах, снимах и пуснах другите две риби които видях да лапат мухи. Всичко приключи за 10 минути, заедно със снимките.
Мухата, която пъстървите вземаха на всяко преминаване през периметъра им беше майска мушица на обърната кука, патентована от ирландеца Рой Кристи. Интересно беше, че едната балканка взе мухата малко след като започна да “бразди” по водата, на границата на “ловното си поле”, може би силната конкуренция наоколо ги правеше по- агресивни.
Люпенето пред мен престана, водата спря да носи насекоми и рибите вече не “играеха”, бързо слязох надолу по течението, където все още се носеха мухи. Там забелязах още две хранещи се риби на пет метра една от друга. Прицелих се в първата.
Брегът беше гъсто обрасъл, не исках да влизам в реката, защото беше дълбока, а и рискувах да я изплаша. Разпънах малко шнур и направих кръгово замятане, първият път не се получи, но вторият път успях да подам мухата добре, рибата я взе моментално. Пак борба, адреналин, снимки... и айде към другата. Нея я издебнах нагазил в реката и тя също взе при първото подаване. После излязох на брега и тръгнах нагоре. Петдесет метра по-нагоре вървях в средата на реката, в сравнително дълбок участък с бързо течение. Рибите вече не играеха , но аз бях доста развълнуван и се надявах да хвана още някоя. Хвърляйки на около петнадесет метра дистанция срещу течението видях една риба да се качва до повърхността буквално на един метър пред краката ми, върнах се малко назад и й подадох мухата току пред пръчката ми... И тая взе, че я лапна. Това беше последната ми риба за деня. След малко престанах да хвърлям, събрах мухарката и излязох на брега. Седнах на брега и запалих цигара, вдъхвайки дълбоко дима й и отпивайки глътка от манерката се отпуснах, припомняйки си доскорошното приятни моменти. Пак ме заляха вълните на емоцията от любимото хоби.
Макар че рибите не бяха големи – между 19 и 23 сантиметрови, балканките бяха достойни противници и се бореха здраво.
Починах си и се върнах надолу при Акулата щастлив и доволен, че мога да се похваля със слука. Той също беше хванал и пуснал шест пъстърви и ме посрещна с думите: "Владе, виде ли що стана преди половин час? Реката завря".
Точно така, Владе, реката беше врящ котел и по няколко пъстърви едновременно се показваха на повърхността и засмукваха люпещите се майски мухи, които се люпеха със стотици.
Риболова при мен трая около петнадесетина минути.
Продължителността на процеса на люпене е в пряка зависимост от сезона. През студените месеци, в които водата е с по-ниска температура периода от време на люпене на майските мухи е по-кратък, а през по топлите по-дълъг.
Майските мухи в стадия си на люпене са сивкаво кафяви със сиви крилца, заради което така ги наричат и на запад “dun”(в буквален превод от английски - сив). Човек винаги трябва да бъде подготвен за този момент, заради това колекцията ни от мухи е добре да бъде по-голяма и те да бъдат в разнообразна гама от цветове и големини.
Тогава, когато бяхме беше студено и затова имаше само петнадесет минути люпене на еднодневки, петнадесет минути безмерно щастие за мухаря. В такъв момент не ти остава много време за размисъл, избираш муха имитация на люпеща се еднодневка и започваш да мяташ. Ако тя не върви сменяваш я със следващата, стояща до нея в кутийката. Докато я улучиш.
На слука на всички, решили да опитат късмета си с майски мушички!
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.