Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата и Владо
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет по р. Златна Панега, на който бях заедно с двама мои приятели - Стефан Цолов /Левака/ и Владо Гетов, като за целта ще разкажем с Владо заедно цялата история.
Поредния излет на тази прекрасна пъстървова река направихме през пролетта заедно с Левака и Владо.
Пристигнахме рано сутрин на реката. Стегнахме такъмите и всеки пое в различна посока, в търсене на основната ни цел - пъстървата. Реката в този ден беше доста бистра и местата за риболов бяха много по-малко от обикновено. Всеки от нас знаеше, че колкото е по-недостъпно едно място от реката, толкова шансът там да се спотайва някоя добра пъстърва е по-голям. С Владо двамата разчитахме на нашите верни слугини, мухарките, а Левака гласуваше както винаги доверие на спининга си. Поводът за написване на тази статия е пъстървите, които уловихме с Владо, съответно аз на имитация на пупа на ручейник, а той на скарида.
Заложих на чешкият риболов с нимфи, който ми допадна страшно много, след като цяло лято го усъвършенствах на р. Струма и разбрах, още след първото ми идване на Панега, че и там ще бъде много ефикасен. Линията връзвам по следния начин: след плуващия шнур връзвам лидер, съставен от три влакна с еднаква дължини, но с различни диаметри - 0,40; 0,30; 0,25 (0,20) мм., като след това на два или три типета с дължина 0,60 см и дебелина 0,20 мм. всеки, връзвам съответно две, в някой случаи, когато реката е по-дълбока и с чисто дъно - три нимфи. Мухите са обикновено нимфи със златни глави имитации на майски мухи или ручейници
Онзи ден изпробвах пупи на ручейници (снимката горе), които направих тази зима, казвам изпробвах, защото само веднъж бях хващал с тях кефал на Панега.
След поредния участък от реката, в който рискувайки да оставя белези от къпини по цялото си лице, промъквайки се като дива котка между шубраците, се натъкнах на едно място, което още от първия миг ми допадна много. Беше бързей с два камъка по средата, сравнително бързо течение, дълбоко около метър, със завихрящо течение от срещуположната ми страна.
Стремях се да водя нимфите в участъка от реката с по-бавно течение, точно зад камъните
Обикновено, при риболова с нимфа по тази система, водя мухите със скоростта на течението, като се старая да ги държа на колкото е възможно по-близко разстояние до речното дъно. При всяко замятане нагоре срещу течението изчаквам линията да достигне пред мен, като пръчката държа успоредно на реката и след това я движа с ръка следвайки шнура, който държа перпендикулярно на водната повърхност. В онзи момент направих същото, заметнах двете нимфи, с който бях твърдо решен да хвана пъстърва и започнах да ги водя по теченеито. На второто хвърляне, точнo на метър под върха на пръта, линията спря, при което последва от моя страна контролна засечка. Тогава настъпи момент на въодушевление у мен от вибрацията която усетих на края на линията. Ехехехе, бях засякал риба, която щом усети противодействащото и усилие, се спусна с огромна сила по течението, като ми размота около пет метра от шнура. В края на вира спря и застана на едно място. Стоях леко приведен напред с мухарка прегърбена от тежестта на рибата и си мислех единствено за това, каква ли риба е похапнала от новите ми пупички. Около минута рибата плуваше като гума от трактор, ехехехе, на едно място, в края на вира, като от време на време се местеше ту по-близо да моя бряг, ту по-далеч. Не издържах на изкушението и реших да я повдигна, за да я видя. Затиснах с показалец шнура към пръта и започнах да повдигам рибата нагоре. Тук да си призная направих голяма грешка, защото в същия този момент рибата усети чуждата сила тласкаща я към брега и направи огромен еднометров скок в противоположната страна, при което малко оставаше да се откачи. "Й-е-е-е-х-е-е-е...пъстърва е, пъстърва-а-а-а-а" беше мисълта, която ми проблесна в съзнанието, като светкавица на фотоапарат, "...пак ще държи Радо рибка и по перките ще я щипка". След като направи скока застана отново спокойна, този път пред мен в самото течние, беше забучила глава в камъните и не помръдваше. Радваше се на последните мигове, преди да дойде и полегне в треперещите ми и чакащи ръце. След около 7, 8 минути я уморих и бавно довлачих до моя край в тревите, където съвсем нежно я хванах и извадих... Любувах и се в продължение на минути, държейки я пред мен във водата, с нимфа в уста, чакайки Владо да пристигне за да ни направи няколко снимки за спомен... Не чакахме дълго. След около двайсетина минути го посрещнах с няколко жеста да дойде за снимки, тъй като беше от другата страна на реката. "Ела, Владе, по-бързо, да снимаме една риба, че от двайсе минути я държа така и ме е страх да не се умърлуши много преди да я пусна...", бяха думите, с които започнахме фотосесията.
Беше красива тридесет и два сантиметрова балканка
Нимфата висеше смачкана в ъгъла на алчната и зъбата паст...
Пускайки я обратно на свобода, си пожелах силно, срещата ни с нея да не бъде първа и последна...
"Ти какво направи?", попитах Владо, след като свършихме със снимките, забелязвайки издайната му радостна физиономия...
Реката, Радо, наистина беше много бистра и въпреки изобилието от летящи насекоми не се виждаше никакво движение на повърхността. Ловях на система от 2 нимфи и замятах в не особено дълбоки и разлети бързеи. Успех нямах – не регистрирах нито един удар. Така беше докато не попаднах на участък от реката, където между мен и силното течение в средата се образуваше тихо слънчево вирче с леко обратно течение. Докато мятах нимфите си в бързея – леко апатичен от липсата на слука погледа ми попадна на огромното количество скаридки, плуващи в спокойната вода пред мен. Спрях да ловя и седнах да ги погледам. Изглежда се размножаваха, защото имаше доста които плуваха по двойки насам-натам. Направи ми впечатление, че туй отдолу (сигур женското) беше по-малко и светло, а горното по-голямо и тъмно. Чевръстото им щъкане криеше опасности и скоро забелязах, че някои от тях биваха отнесени от бързото течение. Пъклен план се зараждаше в главата ми- голямото струпване на малките гадинки и свидните жертви, които повличаше бързея ме наведоха на мисълта, че е много вероятно някоя петниста красавица да стои с отворена уста по-долу. Събуди се позадрямалия ми риболовен инстинкт и сърце ми юнашки затупка. Сложих две от имитациите си на тези малки ракообразни- едно тъмно по-голямо (12 кука) и на педя от него друго – бяло (14).
Силното течение под мен блъскаше водите си покрай брега. Опасенията ми , че примамките ми са леки за такъв бързей бързо се разсеяха – разните му там турболенции и прочее особености премятаха нимфите и ги забиваха ту надолу, ту ги издигаха. Хвърлях пред мен и возех по течението, после пак вадех и пак пусках. След десетина метра бързеят правеше завой. Точно там водата беше особено дълбока . На поредното замятане точно на това място линията ми спря. Засякох .... помислих че съм закачил – секунда две дърпах и нищо не помръдваше ... и в един момент то се разшава. Рибата се движеше в дълбокото и обходи широк периметър. Масата й, както и силното течение оказваха критичен натиск върху линията - 0.15мм. След няколко минути пъстървата реши да се появи на повърхността, та да видя и аз за какво чудо иде реч. Беше едра и силна риба. Правеше елегантни скокове и после се забиваше надолу- принуди ме да й отпусна някой и друг метър от шнура.
Приятното напрежение и разливащият се по вените ми адреналин правеха този момент незабравим за мен, момент на върховно рибарско щастие...
Нямах кеп и трябваше доста да я изморя за да я хвана. Като цяло борбата приключи за около 5-6 мин., в които рибата идваше и си отиваше от протегнатата ми ръка, е най-после се озова там. Беше налапала тъмната скаридка. Ето я и нея- 35 сантиметрова балканка-
Претъпканият й корем показваше, че е била на богато угощение. За съжаление нямаше кой да ми асистира и трябваше сам да се справям с фотоапарата и скачащата хубавица. След фотосесията реших да дам почивка на мястото и се разходих да потърся Радо- намерих го и другото знаете...
По-късно се върнах но там мятаха двама колеги, които станаха свидетели на изваждането на рибата. Малко по-късно си тръгнахме, поради ангажименти на на нашият шофьор - Бат Стефко (излишно е да казвам - както обикновено беше хванал повече от нас). За пореден път един лошо тръгнал риболовен излет имаше щастлив край благодарение на най-хубавата черта на мухарският риболов- нуждата от познаване на биологията и съобразяването с поведението (при конкретните условия) на насекомите, които в онзи момент бяха ручейници и скариди.
П.С.(от Акулата) След три дни на същото място, сякаш се сбъдна старата народна мъдрост "Хвърли зад теб, за да намериш пред теб". Господ ме възнагради за добрината, че пуснах рибата обратно, като ми прати още една красива балканка, по-голяма от първата...
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.