Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички ловящи с мушички, следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет по р. Ботуня и р. Искър, който направихме в средата на Октомври с двама мои приятели, Боби Владимиров и моя адаш Радо, по известен във форума като Анубис.
Тръгнахме сутринта от София, с колата на Бобко по пътя за неговата любима река Ботуня.
Реката се намира някъде след Враца и до нея стигнахме относително бързо, имайки предвид шофьорските умения на Бобко, който ако беше състезател от Форумула 1, коментаторите сигурно щяха да наричат “Кошмарът на Шумахер”. Ботуня, която никога не бях посещавал до онзи ден, беше от онези малки реки, които извират от Стара Планина и са толкова къси, че през по-голямата част от годината са с постоянно бистри, кристално чисти води.
Реката държи добри количества кефал и мряна и е любимото място за риболов на Бобко, нашия шофьор. На него разчитахме да ни бъде онзи ден риболовен гид и да ни разведе из хубавите места от реката, които бяха много разнообразни по своему. В горното си течение реката е от типично балкански тип, плитки бързеи с гладки камъни и обрасли с трева, отсечени брегове. По-надолу, реката преминаваше в дълбоки и бавни вирове, с плитки брегове и беше заградена с дървета. Като цяло предлагаше отлични укрития за кефала.
Бързо стегнахме такъмите и нагазихме в реката, която беше доста студена, имайки предвид времето от годината, през което я посетихме. Няколко риби започнаха да взимат малки мушици, но като цяло активността на рибата беше слаба. Всеки от нас започна да опитва различни сухи мухи – джапанки имитации на бръмбари и оси, сухи мухи имитации на малки комарчета и ручейници. След около един час, всеки от нас беше хванал и пуснал по някое маломерно кефалче, което ни се стори доста незадоволително и решихме да сменим реката, която определено този ден си криеше големите трофейни обитатели.
Твърдо решени, че следобеда ще е по ефективен от сутринта, решихме да се върнем назад и да спрем и опитаме няколко места по р. Искър.
Намерихме ги при град Мездра, където след огромния бент на реката, по-надолу, се образуваше един дълъг и отвсякъде обрасъл с дървета вир.
Първите ми впечатления от реката там ми се запечатаха в съзнанието за цял живот. Когато стъпихме на тези места, за първи път си дадох сметка, каква стихия е било наводнението от по-рано и колко беззащитно изглежда всичко наоколо пред могъщата сила на природата...
Страшни гледки, от които тръпки те побиват, се изправиха пред очите ми. Огромни дървета бяха отскубнати и набучени в земята наново, с върховете надолу, от божията ръка. Коренищата бяха изтръгнати и образуваха огромни купчини пръст, корени и клони, покрай които сякаш със задоволство преминаваше победителката – славната р. Искър.
Въпреки вълнението от всичко наоколо, се концентрирах върху едно местенце, което се намираше в края на вира, в тънкия разлив, осеян с големи, обли камъни. Бобко през това време опитваше късмета си надолу по бързеите, където се намираше и Радо Анубиса.
Нагазих бавно до коленете във водата пред мен, която беше мътна и студена. Докато се отравях към средата на течението, забелязах нещо много интересно. Няколко риби се изплашиха от влизането ми и започнаха да кръстосват мястото пред мен, търсейки някой друг камък, зад когото да се скрият. Интересното беше, че не се изтеглиха далече от мен, а напротив, забучиха глави на около два три метра.
Моментално се спрях и започнах да замятам една имитации на възрастни ручейници, след като видях няколко от тях да се люпят в бързея пред мен. Резултатът разбира се беше нулев. Не очаквах, че няколкото кефала, които изплаших ще ми клъвнат, но самият факт, че стояха пред мен и ги виждах ме накара да се пробвам с тях.
Пупа на ручейник
След осата дойде ред да опитам и няколко нимфи, които по това време на годината са ми доставяли паметни емоции по р. Струма. Сложих една от моите варианти на заешка нимфа, Мръсния Хари, и започнах да пускам пред мен на три четири метра и да задържам мухата, докато изтече по траекторията на ветрило до моята страна. С първото хвърляне усетих удар, който не успях да засека. Концентрирах се и заметнах втори път, нимафа измина няколко метра, следвайки линията и се спря между два камъка. След като засякох, се оказа, че спирането е било от риба, едно около двадесет и два сантиметрово кефалче. Реших да опитам с друга нимфа...Този път вързах две имитации на пупа на ручейник.
След първото мятане и возене по течението още едно кефалче захапа жадно мухата.
Направих кратка почивка, като слязох малко по-надолу, за да видя къде са моите двама приятели. Бобко беше застанал на един бързей и опитваше на суха муха. След като го видях, го извиках за да му покажа как става с нимфите, които той до този момент беше опитвал само веднъж на р Искър, но в горното и течение за пъстърва.
След като се върнахме пак на първоначалното ми място, дойде и Анубиса, който също беше заинтересуван от методите ми на риболов на кефал с нимфа. Бобко опита на мястото над мен на джапанка и дръпна няколко, а Анубиса застана близо до мен за да наблюдава целия процес на замятане и водене на нимфата. Докато му показвах хванах още една рибка, която беше също малка и също освободих, с надеждата, че някой ден ще се срещнем отново.
Интересно му беше, как в едно толкова плитко и не много бързо място успявах да водя две нимфи, които да не се закачат в друго, освен в рибешките усти. Малко след като започнах да мятам му обясних тактиката, която беше проста и сигурен съм всеки от вас я знае. При всяко замятане на нимфите напречно на течението, след като паднеха във водата, навеждах върха на въдицата си надолу и със свободната си ръка на осморка събирах шнура, придавайки по този начин по бърза скорост на движение на мухите. Всеки път след когато мухите биват подгонени от някой кефал, следва удар, който е ясно отчетлив и не остава нищо друго освен да засечем. Самия факт, че придърпвах нимфите постоянно, ми позволяваше да ги водя в толкова плитък участък от водата без да закача дъното, което щеше да се получи, ако ги държах свободно без да издърпвам шнура.
В късния следобед трябваше да се връщаме обратно към София, оставяйки реката и рибите в нея в най-интересния време от деня – късния следобед. От опита си с кефала до сега, знам, че през есента по това време от деня, в тънките разливи, където слънчевите лъчи проникват до дъното, е най-благодатното време за кефалите, които усърдно събират люпещи се насекоми, подготвяйки се за студените зимни месеци.
Поздрави на всички ловящи през късната есен с мушички!
П.С. Сърдечни благодарности на Бобко Владимиров и Радо Анубиса за страхотния ден, изпълнен с приятни емоции. Снимките от излета са направени от Радо Анубиса, на когото специално му благодаря, че ги сподели!
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2006 Радослав Кискинов. Всички права запазени.