Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Владимир Гетов
Родопите са очарователно място и привличат с красотата си всеки видял ги поне веднъж.
Изпълнани с ентусиазъм и вълнение поехме пътя към язовира - аз, Радо Акулата и нашия домакин, Иван Котрабаков (Контрата). Дивяхме се на красивите гледки на есенните гори, на ридовете и кристалните води на Малък и Голям Беглик... Някак неусетно стигнахме до Широка Поляна. Времето горе беше приятно, небето – безоблачно, обедното есенно слънце стопляше с лъчите си... Настанихме се в една прекрасна вила в местноста Слънчева поляна – току до язовира. Хапнахме на бързо с любезните домакини и стегнахме екипировката.
Тримата бяхме запалени мухари и искахме да пробваме кефалите около бреговете. Разделихме се и всеки пое в различна посока..
Тишината и спокойствието в този период от годината, както и ятата кефали препичащи се в плитките разливи ме караха да се чувствам щастлив, че съм част от тази красота...
Сложих малка джапанка(имитация на крилата мравка вързана на 14 кука) и започнах да им подавам.
Не след дълго и първото хайванче бе заловено. След кратка фотосесия бе пуснато да отплува.
Направи ми впечетление, че за рибите в плитчините е необходимо фина презентация, и то не над тях а встрани - така се провокираше любопитството им. Скоро бях изправен пред проблем, на който трябваше да открия решение - шумно подадената над рибите примамка ги плашеше, ако подавах малка муха в страни от тях не я удостоваха с внимание. Когато смених с по-голяма примамка и започнах да мятам в страни, падането ги привличаше, но неискаха да я вземат... Скоро намерих разрешението - на 30см. след първата муха (кука #12 ) вързах малка мравчица на #16 и успехът не закъсня. Голямата муха ги провокираше при падането, а вземаха малката. Поведението на рибите беше много интересно. Вземаха капризно, понякога стояха десетина секунди на милиметри от мухата,преди да се решат(или откажат), в този момент ги провокирах с леко подръпване. Въпреки всичко, налапваха примамката сигурно - всичките бяха добре закачени и нямах нито една изпусната риба...
Бях хванал над тридесет кефала между 20 и 30см., когато слънцето превали хълма. Тъкмо бях намерил едно разливче със заляти туфи трева, където рибите взимаха на всяко подаване, когато усетих, че шнурът ми стърже по водачите. В първият момент помислих, че е пясък и го натопих във водата, за да падне, но после забелязах, че водачите ми са замръзнали и съвсем скоро вече неможех да изхвърлям шнура... Активните риби не ми даваха мира и се заех да ги почистя и да продължа, тази процедура се повтори доста пъти, докато не се стъмни съвсем. Събрах въдицата и измръзнал, но доволен се прибарх в къщата. Малко по-късно доидоха и Иван и Акулата - също усмихнати и доволни. Радо беше хванал вечерното раздвижване на хищниците в плитчините и бе надърпал кустури и по-едри кефали в разливите на стример (на неговата пиявица). Тактиката му беше далечни подавания и редуващи се бързи и бавни придърпвания разделени от кратки паузи - обикновенно атаката следваше след раздвижването на стримера. Иван познаваше всяко кътче от язовира и навиците на рибите през тази част от годината, оставихме се изцяло в ръцете му и нямаше как да не направим добър риболов.
На другата сутрин плитчините бяха замръзнали и скреж бе сковал жълтата трева. Изгрева над язовира беше величествен...
Скоро слънцето стопли бреговете и огряните места се освободиха от студената си премяна... Явно ниските температури бяха причина за пълната липса на живот в плитчините до ранния следобед. Водата там се стопли по-късно и кефалите, съответно, излязоха от дълбокото по-късно. Обикаляхме около язовира до тъмно, но рибите бяха по-капризни от предишният ден и трудно се лъжеха. Ванката успя да хване няколко едри кефала (единият от които около 500-600гр.) на свечеряване. Радо също се представи добре и хвана тридесетина костура със снощната си тактика. Аз имах по-малко риби от предишният ден, но бях много доволен от надлъгването с капризните кефали, както и от прекрасният излет сред природата.
Искарахме още една приятна вечер с домакините - песните огласяха до късно притихналата планина. На другата сутрин се разделихме с тях и красивите Родопи с обещание за нови срещи....
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.