Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на два риболовни излета около Благоевград, на 16 и 17 Април, на които бях в компанията на чичо Вальо, Иво, Формата и Митко.
Вчерта на 15-ти, с част от колектива направихме тежко заседание в една благоевградска кръчма, на по ракия и салата, където уговорихме стратегията за предстоящия риболовен излет. За повечето от героите в разказа съм писал по нещо в предишни риболовни случки. Единствено може би не познавате чичо Вальо, с когото се запознахме на живо на първия риболовен излет. По професия строителен инженер, с над четиридесет годишен риболовен стаж по р. Струма и пъстървовите реки в Пирин и Рила, чичо Вальо, под напътствията на Иво, се беше запознал едва това лято с мухарския риболов, но се беше научил да върти своята мухарка със същата лекота, с която обръщаще сочните мезета върху скарата на Ваньо.
Риболовния излет на 16-ти го открихме на Кочериновските гьолове. Това са откъснати от реката заблатени, обрасли с тръстика вирове, в които освен щука, каракуда, червеноперка и уклей се спотайва и някой друг кефал. Струма река славна беше в огромното си пролетно пълноводие и не предлагаше благоприятни условия за риболов с муха. Водата, която идваше по един канал в гьоловете ги беше размътила, а с това и настроението на техните обитатели. Това не попречи на петима ни да се впуснем в усилено издирване на нашия стар приятел кефала.
След около час, два, хвърляне из тръстиките, Иво беше хванал няколко кефалчета и една червеноперка.
Около обяд се премсетихме на Бистрака. Широк на места до двеста метра и дълъг близо километър, свързан с реката при третия й бараж под Благоевград, Бистрака е сравнително дълбок гьол, който беше добре познат на Иво, Формата и Вальо. Като цяло мястото предлагаше добри условия за любителите на риболова в спокойни води. Около бреговете му, обрасли с гъста тръстика, огромни ята каракуда, шаран, уклей и скобар бяха избрали топлото време, за да се подготвят за хвърляне на хайвера си. Беше ми много интересно да наблюдавам, как от време на време някое стадо каракуди се мандахерцаха покрай ботушите ми, необезпокоявани от върха на мухарката ми, която потапях, за да докосна някоя от тях по перките, хехее.
За съжаление и там риболова беше незадоволителен през първия ден. От време на време някой дребен кефал и уклей се улавяше на малки оси, мравки и мушици.
Бях застанал в долния край на мястото, подмамен от скоковете на огромни риби, които се опитвах да уловя на любимата ми зимна оса.
Мястото беше прекрасно за тренировка на "двойна тяга". На едно от подаванията, риба скочи по мухата и скоро след това беше уловена от апарата на Формата.
Беше невръстно кефалче, което внимателно откачих и пуснах обратно на свобода.
През втория ден, започнахме излета с разузнавателна разходка по долното течение на Рилска река. Тя беше огромна и студена и под звуците на "rolling stones" напразно, с Формат и Митьо се мъчехме да уловим някоя и друга риба.
Малко след обяд се преместихме отново на Бистрака, където моите двама приятели до края на деня се забавляваха с ятата дребни кефали, а аз се помъчих да разбера какви бяха огромните риби, които скачаха в гьола и не желаеха да похапнат от мухите ми предишния ден.
Представете си в каква ситуация се намирах, отвсякъде бях заграден с риби, които взимаха мухи с муцуната, показвайки се с горната перка над водата и бяха в състояние, с атрактивните скокове, които правеха често над водата, да скъсат нервите и на най-спокойния човек. Опитавах какви ли не мухи от кутийката си, сухи, нимфи, стримери, но рибите не искаха и не искаха.
По едно време заобиколих мястото и застанах от отсрещната страна. Загледах се с полароидните очила и успях да видя сенките им - бяха около 30 - 50 см. риби, стоящи на два маха разстояние от мен.
Постоях малко и се загледах в няколко от тях, докато плуваха, през половин метър целуваха повърхността на водата и нежно засмукваха малки черни мушици. Единствените ми мухи, които можеха да ги имитират бяха черните мокри мухи "Spider". Връзах две, една след друга, и ги размахвах дълго преди полагане, за да се изсушат и стоят на повърхността. Една от рибите се насочи към мен, леко се показа и засмука едната от мухите. След безмилостна засечка и петнадесетина секунди разходка във водата се поумори и ми полегна в шепата - беше едно хубаво скобарче.
Тази риба заедно с белият амур, който бях хванал скоро преди това, на една баластиера до Пловдив, бяха поредното доказателство, колко разнообразен и непредвидим може да бъде мухарския риболов!
П.С.Сърдечни благодарности на цялата компания за споделените приятни емоции и снимки от двата дни!
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2006 Радослав Кискинов. Всички права запазени.