Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи целогодишно кефала с мушички!
На 21 януари направих първия за 2006 година риболов на кефал, с което открих годишното турне на "Хора на плачещите струмски беляци".
Около обяд се намирах срещу с. Струма (Санданско), на едно от местата, на които всяка зима посвещавам няколко риболовни излета. Времето беше се размекнало, като душичката на Акулата след разглеждане на състезателните мухи за първия кръг на състезанието по муховръз, но въпреки това, тънка коричка лед покриваше бреговете на славната река.
Към 1 часа слънцето напече и раздвижи заспалите “стада гладен беляк” в клоните на падналите дървета на едно от "струмските малки езерца", образували се след прибиране на реката в коритото си, от което беше излязла след поредните неочаквани наводнения напоследък.
След няколкото глътки червено вино, застанал на брега на едно от езерцата, в компанията на вярната ми слугиня, моята мухарка, бавно плъзнах погледа си по неподвижната водна шир, преценявайки тактиката и мухите, които да заложа за този първи за годината кефалов риболов. Липсата на каквито и да е признаци на живот ми подсказа, че нещо не е както трябва и след 15 минутна разходка около така добре познатото място, разбрах няколко неща, които се бяха случили през триседмичното ми отсъствие...
Реката беше пробила в горната част на езерцето и макар и незабележимо бавното на пръв поглед течение в езерцето, беше прерязало като с нож каквото и да е желание от страна на кефалите за търсене на храна през този ден. Температурата на водата в основното течение на реката се беше изравнила с тази в езерцето, което беше лош знак и ме накара бързо да потърся интригата при следващото от езерата, намиращо се на един хвърлей по-надолу от първото...
Поради това, че фотографа, който бях поканил за риболова не успя да дойде, се налага да ви опиша местата и събитията с думи.
Второто от езерата, което беше някога един страхотен ръкав от реката, сгушен в огромни храсталаци и дървета, сега беше пресъхнал и двата си края, с които се свързваше с реката. Весело януарско слънце напичаше неподвижната водна повърхност в ръкава, представляваща “пода” на един своеобразен “коридор”, в единият край на който се намираха два огромни храста държащи в утробието си гладни премръзнали кефали, а в другия край аз, с ръце треперещи от очакване да бъдат намазани с така ценния лек – прясната рибешка слуз. Стари върби, стоящи като стени от двете страни на ръкава, се протягаха с изсъхналите си клони към водата, сякаш искаха да запазят, този малък зимен рай.
Пред единият от двата храста във водата забелязах няколко кефала, които се бяха позатоплили и плуваха около стърчащите клони от водата радвайки се на слънчевите лъчи. Извадих от кутийката си една малка осичка вързах я на типета и се прицелих на един метър пред храста, около който плуваха кефалите.
След два три маха във въздуха положих мухата, която падна толкова меко, че направи едвам забележимо кръгче на водата. Един от кефалите обаче беше достатъчно близко и моментално се изстреля към мухата. Захапа я без никакво колебание...
Засякох я моментално, наведох върха до водата и я издърпах бързо и безшумно, за да не прогоня останалите няколко кефала, които се бяха показали от храстите. Беше около 22 см кефалче, първата ми риба за тази година; откачих го внимателно от куката, погледах го, порадвах му се и го пуснах отново във водата.
Неговата съдба застигна още няколко кефала и всичките бяха една големина – около 20, 22 см.
След петнадесетина минути ятото се понаплаши и спряха да излизат риби от храстите. Реших да мина от другия край на ръкава, от към храстите, за да ги погледам. Внимателно пропълзях до брега и бавно израснах като клон на намиращото се до водата дърво. Застанах точно над храста във водата и се загледах в ятото риби, които се намираха в неговите преплетени клони. Стояха близо една до друга и плуваха напосоки в този малък периметър. Рядко някоя от тях излизаше на повече от един метър от храста, плуваше наоколо и се връщаше отново в ятото. Бяха неспокойни, явно ме бяха забелязали...
Приклекнах до дървото, отворих бутилката с вино и вдигнах една наздравица в тяхна чест. Оправих се след това надолу по реката, към следващото езерце, което беше още по-малко, но по-дълбоко от последното.
То беше един славен завой на реката, от който тя се беше оттеглила и сега на това място беше останал един не голям, но достатъчно дълбок вир, че да запази за зимата рибите, намерили убежище във него по време на прииждането на реката. Неразумни юроди бяха засипали точно в средата на вира няколко самосвала отломки от мраморни блокове, които сега се оказаха едно идеално скривалище за рибите. Точно по средата на вира над самите мраморни блокове има едно старо дърво, с провесени клони, чиито връхчета галеха повърхността на водата.
Беше вече около 3 часа, когато стигнах до езерцето и отдалеч забелязах черните сенки да кръстосват периметъра от водата под клоните на дърветата. Водата се беше оттеглила от ръкава и около езерото имаше около педя дълбока кал, която се беше размекнала като шоколад.
Отдалеч започнах да се приближавам към брега, пълзейки ниско до земята като костенурка. На два метра до брега спрях, останах клекнал и се заоглеждах наоколо. Силно впечатление ми направиха малките комари, които вече се бяха излюпили и летяха безцелно покрай мен, като ударени хеликоптери.
Махнах осата и взех една майска муха парашут на 18 кука, с фино тяло от заешки дъбинг и крила от няколко косъма бяла козина от сърна. Не беше времето на майските мухи, но мухата беше много дискретна и ми беше любима за кефал в затворени водоеми, намиращ се на повърхността на водата.
Смазах хекъла на мухата, косъм по косъм, и започнах да ловя... Заметнах я и я оставих в обсега на плуващите наоколо риби. След като стоя около десетина секунди необезпокоявана от нищо, придърпах няколко сантиметра от шнура, в следствие на което мухата се плъзна по повърхността на водата. Това направи впечатление на един от кефалите, намиращи се най-близо до нея, който веднага щом я фиксира се стрелна към нея. Захапа я с атрактивен кръг и скоро след това лежеше в лявата ми ръка. Откачих го и го пуснах обратно. След като хванах още няколко от събратята му със същата тактика на примамване, реших да опитам на нимфа на люпещ се комар.
Смених парашута с една малка имитация на ларва на комар и заметнах точно под клоните на дърветата, пред купчината мрамор, в най- дълбоката част на вира, която беше около метър и половина. Изчаках около десет секунди, нимфата да слезе на дъното и след това започнах с бавни движения с пръстите на лявата ръка да я придърпвам към себе се. От това тя ту се повдигаше нагоре, ту се спускаше надолу, танцувайки като ларвата на истинското насекомо.
Още не бяха навил и една, две педи от шнура, когато усетих тежък удар на линията, сякаш куката се бе забила в някой камък или клон във водата. Засякох и в този момент от устата ми неволно се изплъзнаха думите: “Това е риба!”
Първите секунди рибата вибрираше на едно място, от което помислих, че не закачена за устата. Малко след това, като усети измамата в устата си, започна да се съпротивлява силно, кръстосвайки целия гьол, който беше дълъг всичко на всичко 7, 8 метра. Изправих се и започнах да се любувам на гледката на опънатия шнур, който свършваше някъде във водата. В началото въобще не напрягах въдицата, а оставах рибата да я криви, но след като усетих, че усилията и отслабват започнах бавно да прибирам линията.
Показа се над водата, лъкатушеше уморена от една страна на друга и със зейнала уста, сякаш ме молеше по-бързо да я извадя.
Придърпах я бавно до брега на 5 пръста вода и се приближих до нея, затънал целия в кал. Държах я на куката си, пред мен във водата в продължение на една минута, в която я гледах и й се наслаждавах. Беше около 34 сантиметра, нетипично охранен за това време на годината, с провиснал корем и люспи, богато обвити в слуз, кефал. Откачих го леко от куката и го оставих да се съвземе и отплува.
Докато го наблюдавах как стои все още във водата пред мен, отваряйки жадно капачетата на хрилете си, извадих отново шишето си за наздравица, отпих поредната глътка червено вино и си пожелах, такава слука да ме спохожда през цялата година.
Наздраве!
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.