Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Валентин Васев
Събрахме се значи все хубави хора и потеглихме значи някъде към 6 а.м. на 14.05.2006. Наш автомобилен и туристически гид бе Балабана. Шосейното пътуване беше точно 2,5 часа и още 30 минути офроуд. Ето тука вече тримата от запаса слезнали от колата, преди да поемат по страшния, но славен път на славата /да се има напредвид, че фотоапарата не е на самоснимачка, като за четвъртия от запаса може да прочетете по надолу/.
Слезнахме на реката в крайна сметка, а тя се сгушила между два хълма и тихо ромоли. Между другото тя носи името на един нейн вир, който се казва Славейов вир, заради песните и гнездата на славеите околко него.
Точно както се пее в една песен: „В балкааааана ти идиииии, славейчето сладкоооо пей, на Славееееева рекаааааа мъката си рааазпииилей.”
Стегнахме екипировката - ботуши, раници, въдици, "супер глю" между снадките, да не земе някоя голяма риба да ги отмъкне и поехме в купом. От там нататък по реката ходене, ама здраво ходене 2-3 часа и тук-таме мокрихме по някоя нимфа, обаче макя. Бат Радо /Акулата/ вика: "Реката е нещо мътна, това не и е нормалния цвят, няма да е лесно от към риболов". И така се оказа в последствие. Това голям кеф обаче да гледаш отстрани как се полага майсторски суха муха и лови с чешка нимфа, или изхвърляне на стример между сумати дървета и скали на 16 метра.
И така до 1 часа нищо. Просто предните дни валеше дъжд и може би от това се бе замътила леко. Въпреки това си беше достатъчно чиста, за да пия от нея.
Дузина мухи изредихме до тогава, особено бат Радо - пупи, ручейници, фазанови нимфи, е неще и неще. Междувременно посветихме известно време на ентомологията. Авера Радо (Радостин) се разрови като видра из дъното и залови типичните за балакнските реки обитатели /казано литературно/. Имаше пупи на зеленки, тлъсти жълти ручейници, черни стоунфлайзчета, плуващи нимфи, за да не изброявам повече ще кажа че разнообразието беше пълно.
Ето тука долу на снимката една ларва на майска муха. А какви очи само, ей голям хищник ще е това. Голяма и грозна както каза бат Радо, като Дарт Вейдър.
Малко след това „настъпи и моя час”. В един дебел бързей на заешка черна нимфа със силиконов риб и силиконов кейз улових и първата пъстърва за годината.
Като видяха, че хванах първата риба, нахъсаха се, мобилизираха се и почнаха и те да ги галят по небцето. Преди това седнахме да подложим малко ранъ, че да има борбъ. Реката нататък стана по-проходима, подухна лек ветрец, шубраците се „изчистиха”, едно спокоствие лъхна, едно милно ни стана на душите. Разцепихме се на по двама - аз и Балабана в едната група, и двамата адаши в другата, и продължихме. После пък се настигнахме и сменихме двойките. Аз и авера този път бяхме заедно. На едно място здраво загребах вода с единия ботуш. Авера и той, сакън, да не види нещо. Ама нали Бог е сложил лешниците на мъжа извън тялото, че да функционират нормално, така че няма лошо охладихме ги, засилихме така потетността. Настихнахме колегите на един голям вир. Там бат Радо тъкмо беше закачил една пъстърва на пиявицата. Балабана ми викна: "Ей, Вальо изпусна да видиш предната, към 30 санта, как набива надолу по течението пак на стример". Начина, по който ловеше бат Радо бе следния - мятане нагоре по течението и бързо обиране надолу. Нагоре по реката хвана отново, отново и отново. Мухата предполагам я виждате добре, то и рибите явно са видели хубавия и жълт цвят.
Хваната
Снимана
и пусната.
Просто в тази леко мътна вода сивата заешка нимфа не се виждаше много. И аз да не видя нещо сложих пупа на ручейник, тази на Гари Лафонтен и фанах втората и последна риба за излета. Всички се разписаха с риби, като аверчето бацна и една 28-ца. Ама и на него не му се размина, топна и другия крак. Не може така безнаказано да хваща такива риби. И вика: "Брех, бат Вальо станах вече свръхмъж да го ева". Е те тогава прихнах да се смея.
Излета, въпреки труден от към риболов и преход /още ми треперят краката/, беше голямо шоу. И красиво и чисто, и весела компания, пък и риби имаше, какво повече му трябва на човек. Така че наслаждавайте се на живота, „изцеждайте” всичко хубаво, тъй като и без това живи няма да се измънете от него, включително и аз.
П.С. Името Славейова река е измислено от Автора на статията, за да се запази реката от недобросъвестни рибари, прочели статията.
Снимки: Валентин Васев
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2006 Радослав Кискинов. Всички права запазени.