Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Валентин Васев
В неделя на 18.06.2006 в най-върлата жега поехме с колегата Теодор към река Тунджа, по-точно към село Зимница. Спряхме колата на сянка, за да и е добре и на нея и се спуснахме към реката. Останах очарован от красотата с равно, каменисто дъно, плитка, чиста вода и с умерено течение. Надолу по течението се виждаше и един особено голям разлив, който смятахме да оставим за „десерт”.
От всякаде лъхаше спокосйтвие. От време на време избръмчаваше някое водно конче до ухото, като малък “Стелт”. Имаше и ларви на водни кончета.
Тук-таме се показаше от водата някоя голяма жълта майска муха и като малка ладийка поемаше надолу по течението. Хубаво беше, като картинка, както се казва. Още на първите замятания направихме "дубъл", всеки улови по един кефал.
След това Теодор се измести по-нагоре и ме остави да се "развихря", бях в стихията си. Е, образно казано. Водата както споменах беше изключително бистра и плитка, а рибите доста плашливи. Трябваше да се прегъна на три места - в коленте, кръста и врата, за да се прикрия поне донякаде зад едни хилави треви. И това в известна степен ограничаваше моите и без това мижави възможности за кастинг. Въпреки дългата мухарка 2.59 м., се случваше да закача храстите зад мен. Изчакването, вместо настоятелното подаване на мухата, беше по-подходяща тактика за плашливите кефали.
Бях вързал на типета оса на извита кука №10 и зачаках да излезне някой мързелив кефалец от отсрещните дървета. Не ги упреквам рибоците, времето наистина си беше горещо и задушно. Сравнително бързо им мина уплаха и един кефал леко, леко се показа из под клоните. “Цоп”, и мухата падна 30 санитемтра над него. Втурна се и я взе с голяма ярост, чак се запитах какво му е направило горкото насекомо. Рефлексната ми дъга работеше добре и успях да засека уж навреме, само че кефала го нямаше. Това се повтори няколко пъти и хубаво, че някрая взе както трябва, иначе тежко и горко на мухарката въпреки, че бе с гаранция.
И така, на първия уловен от мен кефал след забраната му бе извършена успешна операция по премахване на неволно получен "пиърсинг". Хващах по един кефал между шест неуспешни хвърляния. Бяха нагли.
Да, ама и аз бях нагъл. Смених осата с торен бръмбар. Жълтото може и да е неустоимо за кефала, но тореният бръмбар си е ...торен бръмбар. Много мухи ще претърпят крах, през многото години на естествен отбор, с изключение на тази. Ако играех карти, това щеше да ми е скритият коз.
В крайна сметка, рибите достатъчно си починаха. И почнаха да се редят като мухи на мед, да не използвам по цветущо сравнение – едно малко, друго по-голямо, едно скачаше като пъстърва, друго забиваше като бяла мряна към дъното, трето като змиорка ми се изплъзваше между пръстите. Мухата бях вързал на 14 номер. По-голяма отказваха, а по-малката... просто не беше нужна, кефал ловях, а не цаца.
Tова беше един от онези мухарски излети, когато като че ли имаш усещането, че времето е спряло. Всичко се получаваше изключително гладко (това да не скъсам муха на река е чудо). Изчезна и бурността, с която кефалите взимаха мухата. Започнаха съвсем плавно да се издигат, докосваха леко повърността и без усулие всмукваха бръмбара. В една такава плитка и бистра вода, да можеш да следя всичко си беше наистина голямо удоволствие. И на привидно хладнокръвен тип като мен ми се случва да се трогна от такава гледка. Може би за това допринесе и фактът, че от доста време не бях излизал сред природата да половя.
А колкото до перспективния разлив, който си бяхме оставили за "десерт", е, не успяхме да го посетим. Пък и не беше нужно. Все пак, да не насилваме късмета си и друг път ще ни потрябва.
Поздрави сърдечни и излети успешни!
Снимки: Валентин Васев
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.