Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет по р. Вълчи глад *, на която заедно със Стоимен Гешев, в Неделя, на 30.07.2006 г., направихме един приятен риболовен излет.
Може би, някои от вас се чудят от къде идва името на реката и има защо. Река Вълчи глад е една разкошна балканска река, сгушена между Хайдушко дере и Станкови ливади, която макар и недостъпна за най-модерните GPS системи, според преданията, неотдавна била намерена от няколко столични мухари, които, водени от вълчия си глад я обезрибили само за ден, два, цялата. Дълго след това, бреговете и били осеяни с люспи и вътрешности на изкормени риби, вонящи на километри от реката. Очевидци твърдят, че реката се споминала дори и с камъните си, които незнайно как потънали в нейните недра, след техните кощунства и се изравнила като тепсия.
Но за да не си помислите, че ви пращам за череши в края на Юли, ще продължа случката малко по-сериозно...
Отидохме значи, аз и Стоимен, арно момче, мухарче, така с тъкно чувство за хумор и със слабост към сладките моабети, по вече описанта река, някъде около обяд, когато змиите и гущерите се бяха изпокрили от силното юлско слънце и не смееха да си покажат кожите навън.
Реката, очевидно малка, която на места можеше да се премине с елегантен шпагат, все още държеше прилично количество балканка и дъгова пъстърва, въпреки споменатия случай на мародерство.
Стоимен беше идвал и друг път на реката, както се казва "познаваше и камъните, дори и те го познаваха". Дърветата даже прибираха клоните си да му сторят път, докато той се прокрадваше през местата като дива котка. Той реши да лови, в онзи приказен слънчев ден, изцяло на суха муха, а аз като привържаник на нимфовия риболов, реших да раздавам по някоя друга нимфа на осиротелите пъстърви.
"Трудно се лови риба в толкова малка вода и види се, мъчно ки биде, да му се не види, макар...", си мислех аз, докато джапах до колене с неупренов гащеризон, преди да последвам съветите на моя водач. "Леко, сега, Акулка, тука има две риби, Гуца и Дзуца, колко е часа, а , 14, значи са обядвали вече и сигурно са разположили блажено снаги ей под оная дебела дъбова сянка". Такива ми ги редеше Стоимен, който им знаеше дори и имената и кръщелните дати на рибите и току посочваше хубавите места от реката, където все още можеха да се срещнат нагиздени като млади булки на мегдан.
На едно по-бързо място, до един от големите камъни, останали незасегнати, реших да подхвърля нимфатa и да проверя все пак, вярно ли е твърдението, че рибите на жегата, лежат в бързите води, на хладина.
Пуснах мухата да се плъзне в потока пред мен и след една педя линията спря като закачена за дъното. Брех, засякох и не можех да повярвам на очите си...
Една ху-у-у-бава американка, Дзуца, беше захапала нимфата и замечтано си я подъвкваше, ми остави това ми и балончета се опитваше да направи с нея от възторг. Горката фазанова нимфа, Франк Сойер щеше да се обърне в гроба си, ако беше видял на какво беше заприличало клетото създание.
Откачих я внимателно Дзуца и я пуснах обратно във водата...
Приятно е когато ловиш риба с колега, който умее да работи в екип. Има много мухари, които водени от лозунга - "Който е по-напред, той ще бере мед" много често превръщат удоволствието от риболова в надбягване.
Движехме се заедно, като всеки от нас се редуваше на местата, които се откриваха. Приятно беше да коментираме всяко място и риба, която кълвеше на него. Ту той хващаше някоя рибка на сухата си муха парашут, ту аз топвах в пъстървова слюнка прясно намазаните ми с лак фазанови нимфи... Абеее, с една дума - Благодат, от където и да го погледне човек.
Десетина пъстърви бяха преброени от нас за около 2 часа риболов по реката, в която почти нямаше вода. И въпреки това, риби имаше, те се бяха спотаили в най-бързите и дълбоки места. Всичките бяха освободени и върнати обратно във водата.
Представете си колко малко е нужно, за да може човек да изпита удоволствие всеки път като ходи на риба. Една река с риби, които да хващаш и пускаш, да хващаш и пускаш и всеки път да знаеш на дадено място колко са останали. Оплакваме се, че има хора с бомби, мрежи, ток и жици, (хех, като написах "ток и жици", се сетих за една песен - "... и от рок енд рол и жици не останаха девици..."), та постоянно някой друг ни е крив, а не се усещаме, че дори и прибирането на всяка една американка, която въпреки, че не се развъжда, намалява рибното изобилие на дадена река и пречи на това, всеки следващ път да изживеем отново радостните мигове на предишния... Мдааа... Вълче време на р. Вълчи глад...
Поздрвави на всички, ловящи с мушички!
* След като напоследък, споменаването на имената на пъстървовите реки в моите риболовни излети се оказа пречка за много хора, обсебени от идеята, че Интернет се посещава от всякакви бракониери, които биха злоупотребили с тази информция, се налага да продължа, макар и с нежелание, прекръстването на българските пъстървови реки - Чаровница, Славейова, Вълчи глад и др. След време, надявам се, когато болните се излекуват, а лудите се налудуват, ще изнеса цялата информация за имената и местоположението на пъстървовите реки, описани в моите риболовни излети...
Снимки: Стоимен Гешев
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.