Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Валентин Васев
Според библията шест дена трябва да работим, а на седмия да почиваме. Само че в събота решихме да кръшнем от този „закон”. И, за да сме Богу угодни, наш дълг беше да направим добро дело - да нахраним бедните, изнемощяли душици на тунджанските кефали. Разликата е, че Исус направил чудо, като нахранил хората с две риби и един хляб, а ние, от своя страна само с един бръмбар гостихме десетки кефали, да не хиперблизирам до хиляди. Под „ние” разбирайте аз и Теодор, който благодарение на своя хищнически нрав и упоритост много ги „мори” хайванчетата. А и талант има, ама трудно се откъсват таквиз думи от душата ми алчна.
И след толкова приказки, в осем сутринта най-после бяхме на реката, нейде край с.Зимница. Даже по-рано трябваше да се отиде. Грейне ли знойното, лятно слънце, кефалите нищо, че са си на ладинка във водата, се изпокриваха под сенките на надвисналите върби, под някой стар скъсан найлонов чувал или се потапяха нейде надълбоко във вировете.
Нагазихме до колене и вързахме по един емърджър, от естетическа гледка точка вероятно, защото и едно кълване нямаше на него. Само от време на време го пощипваха нахални уклейки, мъчейки се да откъснат парченце от апетитната хапка.
Ако не друго, то поне потренирахме със сухите мухи. Не можеш просто да ги „изпльоскаш”, като някой бръмбар във водата и те да продължат да си плуват сякаш нищо не е станало. Четирдесет минути подавахме клинкхамърите, а те леко и красиво се носеха надолу по течението. Но красотата им остана неоценена, колко жалко!
И така, вървейки нагоре стигнахме до един плитък разлив с отсечен бряг. Бидейки почитател на “target fishing”, щом става дума за кефал, си присвоих това място и оставих на Теодор цялата река над мен. Притаих се между две върби и зачаках.... И чаках така около петнайсетина минути, докато кефалите се поуспокоят. И по едно време, „гледам и не вярвам на ушите си”, колега Вучков. Под мен кефали, обаче какви, преминават от едната върба към другата - минимум 45см., както и по-големи. Буквално на два метра от мен. Е, който твърди, че кафала е тъпа риба, да заповяда да ги хване.
Покрай големците се появиха и останалите. Предварително бях вързал най-добрата асоциация на думата „кефал”- торен бръмбар. Един кефал спокойно плуваше надолу по течението и се гмурна в дълбокото на подмола под мен. Веднага щом бръмбара падна във водата той се стрелна като пъстърва към него, но се спря на няколко сантиметра от мухата. Следва го още 30-тина см., а ръцете нервно трепереха в очакване. После му се видя бялото на устата и бръмбара пое по своя гибелен път навътре в кефалската паст. При засечката изпляска силно над водата и започна да набива към близките върбалаци. Явно клоните действат на кефала като магнит, защото дърпаше към тях със всичка сила. А и той си беше хуууубав, точно 31см. Винаги имам ролетка в елека, за да съм пределно точен, пък и не обичам относителни работи.
След тази борба не останаха много риби в периметъра. До отсрещния бряг се спотайваха няколко по-малки кефала, два от които успях да хвана, а на третия път скъсах бръмбара. Така е, Бог дал, Бог взел.
Отново вързах торен бръмбар, този път със зелена гума и отидох, пълзешком, след върбите и пак зачаках. Общо взето това е начина да се хване добър кефал. Няма смисъл да се ходи много. Нужно е само хубаво място с укрития и малко търпение. Сниших се и заоглеждах за силуети с масивни черни гърбове и тъмни перки. Като ме полазиха обаче едни горски мравки, щипеха, та се не траеше. Ама не смеех да мръдна, защото видях да се паказват едни ми ти кефали, като малки гърбати китчета. Обаче си бяха бая хитри, особено големите. Показваха се за 5 секунди от върбите и пак се скриваха. И да искам не мога за толкова време да измятам 15 метара шнур, с мойте така „невероятни” кастинг-умения. И все пак един се усмели да се покаже за по-дълго и бе закачен на секундата. Беше по-голям от предния (точно 36) и пресече реката като торпедо, разцепвайки я на две. Поиграх си с него десетина минути, за да бъде подготвен за фото-кастинга „Снимка на мсесеца”, но не мисля, че ще се класира, поради твърде заобленото си телосложение, меко казано. За два часа хванах още пет кефала с размер като на първия и още толкова по-малки, но достатъчно борбени.
Това ми беше достатъчно, на мене малко ми трябва. Тръгнах да потърся Теодор. И той си беше намерил едно такова хубаво място и беше „натръшкал” към 15 риби, хуманно освободени. Останах да го погледам и да се поизчистя от мравките, които ми правеха доста неприятна акупунктура. При едно от подаванията в сянката под върбовите клонки, пръчката му „заигра” дунавско хоро и от раз линията се отпусна безжизнена. Мислехме си, че кефала се е откачил, но беше скъсал. Типета беше заприличал на шкурка от дългото използване.
Рзходихме се още малко покрай реката, като той хвана хубав 34 сантиметров кефал и се прибрахе предоволни по къщите си.
Каква е поуката ли: Търпението е майка на риболова, дори и при такъв динамичен като мухарския. И другото, типета се свързва с лидера с клуп, поради една проста причина - да бъде сменян по-често.
Поздрави сърдечни и излети успешни!
Снимки: Валентин Васев
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.