Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на откриването на риболова на балканска пъстърва, което тази година направих на река Златна Панега.
Пристигнахме някъде след 8 ч. сутринта на 3 Февруари. Мрачни облаци бяха надвиснали над реката, която сякаш истискана от невидими ръце, пълзеше полумъртва измежду плетеницата от сухи клони на дървета и храсти. Маловодието, в което се намираше, изненада всички ни. Миналогодишните места с дебели бързеи сега се бяха превърнали в малки, тънки поточета, които трудно биха задържали и най-смелите пъстърви. Допълнително за влошаване на условията на риболов по реката спомагаше наскоро изградената водно електрическа централа, заради чийто режим се получаваха чести колебания на нивото на реката. "Къде ли са се скрили?" беше въпросът, който всеки от нас си задаваше и нищо друго не ни оставаше освен да се помъчим да ги намерим.
В компанията този ден бяхме четирима - Лъчо Минев, Ники Семерджиев, Иван Иванов и аз. Решихме да се разделим по реката и всеки от нас да покрие определен периметър от реката. Аз си избрах участъка след ВЕЦ-а. Спомените от последните ми летни излети от там бяха все още пресни в главата ми. Реката там е по-тясна и се разделя на два ръкава, като единият от тях беше много бурен. Иван Иванов, ловеше пред мен, аз бях след него, като от време на време се разменяхме. Повечето места, които обиколихме, бяха гъсто обрасли с дървета. Благодарение на ниското ниво, реката беше достъпна почти навсякъде и газенето в нея с дълги ботуши не представляваше проблем, освен ако на единият от тях няма пробойна, както беше в моя случай. Единият ботуш на неопреновия ми гащеризон се беше сцепил и неприятното "джвак-джвак" ме съпровождаше на всяка крачка.
До обяд Иван беше хванал една пъстърва на нимфа, а аз все още нямах удар. По маршрута към с. Румянцево срещнахме и други мухари, които също не бяха доволни от слуката си.
Всичко се промени на Румянцево, където след обяд, по време на люпенето на еднодневките, се натъкнах на кефали гладници. Все още хвърлях на нимфа, когато на едно от подаванията, индикаторът потрепна. При последвалото второ прекарване през мястото, линията се изпъна и след като засякох, се зарадвах от познатата тежест. С нетърпение обрах и често да си призная, останах изненадан от факта, че нимфата беше захапана от един, иначе не лош кефал. Казах си,"Лошо, Радоооо, лошо, Акуло недна, щом така ти тръгна пъстървовия риболов, ще стенат пак кефалите клети и онеправдани."
Малко след това, смених мястото с друго, на което едно ято кефали бяха навлезли в по-тънката вода на срещуположния бряг. Няколко от тях намазаха ръцете ми обилно с рибешка слуз. След това се върнах на мястото, където хванах първия кефал, на нимфата. За мое щастие, улучих края на интервала, на люпенето на еднодневките. Десетина риби в радиус от няколко метра около мен взимаха муха след муха от повърхността на водата с издайни, подлудяващи и най-спокойния рибар, кръгове. Еднодневките, които се люпеха, бяха малки, със сиви крилца и зеленикави тела, и ми бяха добре познати от предишни мои идвания по реката. Бях предварително подготвен за този момент с една дозина техни имитации от CDC върху четиринайсти и шестнайсти номер кука.
Малко са такива моменти и места, в които човек може да изпита удоволствието да лови кефали, капризни като пъстърви. Рибите бяха сякаш полудели, и затова се наложи да им дам малко успокоителни. Започнах с най-близките риби в долния край на мястото...
След като забележех къде се вдигат, по ясното кръгче, което оставяха при показването си, запомнях мястото и прекарвах сухата муха през него. При добро полагане не се налагаше да повтарям, те просто стояха близо до повърхността на водата и се показваха за моята муха, щом тя минаваше над тях. Нетърпеливи рибешки усти се прозяваха и блажено засмукваха мухата ми. След като ги придърпвах рибите, възможно най-безшумно, накланяйки върха на пръта близо до водата, ги откачах и връщах обратно. Не след дълго настъпи и края на обилното люпене, а с това изчезна и желанието на рибата за хранене. Оттеглих се от мястото с натрупани емоции, но някак си все още ме глождаше от вътре фактът, че не бях хванал пъстърва.
Следвайки течението и опитвайки място след място, неусетно изминах няколко стотин метра. Бързеи и вирове се редуваха един подир друг по реката, която беше осеяна навсякъде с най-различни битови отпадъци. В унисон с грозната картина на земята, небето над мен се изпълни с тъмни облаци, от които се зарониха ситни капчици дъжд. Заваля... Застоях се по-дълго на едно място с бързей, преминаващ в недълбок вир и започнах да подавам настоятелно една заешка нимфа, вързана на типет 0,21 мм. Направих около десетина хвърляния и закачания на дъното, преди да се преместя с два метра малко по- надолу.
Там, при първото извозване на мухата, усетих два резки удъра и ясно видях как индикаторът се премести напречно на посоката на течението. Засякох с голяма злоба и разбрах, че съм закачил риба. Спокойно я държах в течението пред мен и не и позволих да проявява своеволия. На два пъти рибата се показа до повърхността и забелязах, че е малко по-голяма от кефалите, които ловях. Докато държех гърчещата се въдица с едната си ръка, с другата бързо извадих телефона си и се обадих на Лъчо, да дойде, за да я снима.
Когато той наближи, рибата я бях вече уморил и държех в ръка. Беше прекрасна - около тридесет сантиметрова дъгова пъстърва. Направихме и няколко снимки и я пуснах обратно във водата. Реших, че трябва да и дам втори шанс за живот, предлагайки с това възможността и на друг колега, да изпита удоволствието да я улови...
На смрачаване се събрахме отново четиримата в колата и се отправихме към една крайпътна страноприемница, където на гореща чорбица, направихме разбор на първия излет от откриването на риболова на балканска пъстърва и планувахме втория, който предстоеше на следващия ден. Повече за него ще напиша в следващия разказ.
Успех на всички, ловящи с мушички!
Снимки: Лъчо Минев
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.