Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Откриване на пъстървовия риболов - продължение

oт Акулата

Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на продължението на "Откриване на пъсървовия риболов" и риболовните преживелици в Неделя, 04 Февруари.

Но нека се върна един ден назад... Пътувахме с колата на връщане от р. Златна Панега, поуморени от приятния риболовен излет, с който открихме сезона на балканската пъстърва и единственото нещо, което ме крепеше все още буден, беше ситното моабетче, което бяхме заситнили още там, в страноприемницата, четиримата спътници - Лъчо, Ники, Иван и аз.
"Утре мисля да ги пробвам пак надолу", "Една голяма риба ми взе точно преди да си тръгнем, долу преди завоя, но не можах да я засека", "На мене, две ми избягаха и една извадих", "Следобяда хубави кленове излязоха, добре ги надърпах", бяха част от репликите, които, като замаяни мухи посред зима, се удряха между стъклата на колата, рикошираха от тавана и потъваха в ушите ни. Докато една реплика не привлече вниманието на останалите: "Ако така ми кълват и утре, напра-а-а'о ки ги разчекна, малиии, ки фана пе'есе клена!!!", се изплъзна от устата ми и всичко започна от там...
- Колко - попита чичо Ванчо, повдигайки мустак неодобрително. Старата лисица дълги години бе посещавал реката и добре знаеше тайните й.
- Петдесет, колко - продължавах да настоявам аз.
- Я-я-я-я, посвали малко - репликира ме отново Иван.
- Е, добре де, не петдесет, така е думата сега, ама едно тридесет клена ки ги дръпна като "ела ме гледай" - поотстъпих малко аз.
- Още посвали - настояваше чичо Ванчо и помръдваше с мустак.
- Добре, петнайсет, не верваш ли?
- Значи, ако хванеш десет клена, аз че те черпа една ракия!
- Добре, а ако не хвана - аз теб.

Докато аз и Иван си стискахме ръцете, за да спазарим баса, Лъчо и Ники се превиваха от смях и току подхвърляха по някоя закачка към двама ни.

На следващия ден, всичко започна отначало... Но този път, компанията бяхме девет човека, с две коли.

Слязохме на различни места и всеки пое своя път по реката, която спокойно течеше в коритото си, забравила за вчерашния панаир. Този път реших да опитам малко по-различни места от предишните. Застанах на едно от тях и започнах да подмятам една заешка нимфа. Повечете от местата, които минах бяха доста плитки и направо ги подминавах без да хвърлям. Избирах по-дълбоките вирове и бързеи, които се брояха на пръсти.
На едно място, с бързо течение, нагазих посредата и си набелязах тихото място до отсрещния бряг, точно зад един клон, който беше наполовина във водата. Хвърлих няколко пъти, но не ми удари нищо, дори нямах и закачане на дъното, просто нимфата преминаваше много високо. Добавих още една оловна сачма, по-малка от тази с която ловях, от 0,5 грама. На първото подаване, линията не беше минала и един метър пред мене, когато индикаторът се помести. Засякох много здраво... Спирането на линията се оказа от риба - една около двадесет и четири сантиметрова балканка беше налапала заешката нимфа странично в устата си. Откачих я внимателно и извадих дървената лъжица, за да проверя какво е яла. След като и взех проба от корема я пуснах обратно във водата. В канала на лъжичката стояха обгърнати в течност, дребни ларви на еднодневки, почти цели.


Еднодневка от рода Baеtis, снимана в ларвен стадий

Разгледах ги внимателно. Всичките бяха от семейство - Baеtidae, род Baetis. Малки плуващи нимфички.

Опитах още няколко места нагоре по реката, но нямах слука. Събрах пръчката и следващите няколко стотин метра минах по пътя, с единствената мисъл - десетта клена.

Беше станало вече около обяд, когато стигнах с. Румянцево. Между двата моста кефалите бяха излезли отново на любимите им места - в плитчините. Рядко някой от тях взимаше муха, показвайки се с муцуната си над водата и оставайки кръг след себе си. Все още не бяха почнали да се люпят масово еднодневките.

Река Златана Панега изобилства от еднодневки от рода Baetis, наричани още Blue Winged Olive, със своите сиви крилца и маслинено зелени, до кафяви, телца. Те представляват голяма част от хранителното меню на рибите в реката. Намират се под камъни и във водораслите. Започват своето люпене при 4 градуса на водата по Целзий и в облачни и дъждовни дни голямото люпене трае около час до два. Преди да се излюпят на повърхността, ларвите се носят от течението точно под повърхността, изчаквайки да излязат от ларвената си обвивка. Много от тях се носят стотици метри по течението на водата, докато изсушат крилата си и излетят.


Женска еднодневка от рода Beatis, снимана в стадия "dun"

Преди да започне голямото люпене ("голямото люпене", или "super hatch" както се казва на на англисйки език, е периода, през който масово започват да се люпят еднодневки) насочих вниманието си по плитките места, за да излъжа някой кефал и да налея няколко грама в празната си чаша за ракия. Вързах една имитация на оса и започнах да обикалям из местата. За около час, два, успях да хвана шест кефала.

Беше някъде около два следобяд, когато повърхността на водата се превърна във една Венeция. Малки, сиви ладийки започнаха да се редуват по течението. Реших да сменя мястото с друго, което бях изпитал предишния ден. Рибите започнаха да се вдигат и истинското надлъгване започна. Една риба се намираше право срещу мен, от другата страна до брега. Започнах да й подавам малко по-отгоре. Оставях мухата да се носи около метър преди да я наближи. След около две три мухи, които взе от повърхността взе и мойта. Извадих я и я пуснах обратно. Това беше седмия кефал. Оставаха още три. Точно когато я пусках, забелязах друга да се вдига на около десетина метра по-надолу, от мен. Обърнах се и отпуснах още малко шнур от макарата. Извозих й няколко пъти, като скъсявах дистанцията на мухата до нея всеки път. На най-близкото подаване до нея се показа и без колебание захапа мухата. Това беше осмия кефал. Деветият не закъсня и той.

Кефалите бяха добре охранени около двадесет и шест сантиметра. С десетата риба обаче стана много интересно. Докато изваждах поредната си муха от CDC, която бях решил да тествам, една риба взе няколко мухи, като се показваше през равни интервали от по няколко секунди. Спуснах се малко по-надолу по течението, за да й застана малко по-странично и започнах да й подавам. Мухата мина, може би, десетина пъти, но тя не пожела да я вземе. Това се случи и на още 5, 6 мухи, които изпитах. Всичките бяха имитации на еднодневки в различни големини и цветове. Реших да сменя мухата и заложих на ручйник от козина от сърна, и това не помогна... Докато хвърлях с една муха парашут с крила от бяла козина от сърна, реших да си напрвя експеримент. Отрязах крилата на мухата почти до хекъла, като оставих малко от тях за да не се развали парашута. Избърсах хубаво мухата от смазката и я държах под водата в ръката си, докато прогизне и започне да потъва. Заметнах малко по далече, и когато мухата мина зад рибата наклоних върха на въдицата и започнах с леко движение на китката да я придърпвам, така че да и мине пред нея като излюпваща се муха в подповърхностния слой. Не мина и половин метър мухата, когато с огромен плясък рибата я взе и потопи. Това беше десетата, но уви, не. Извадих я и с недоволство установих, че е балканка. Откачих я и я върнах обратно.

Докато се премествах нагоре по реката за пореден път, за да оставя малко да починат рибите от края на мястото, една риба ми скочи пред краката. Казах си "Ето я къде била ракийката". Заметнах и рибата взе на първо минаване. Извадих я и не можех да повярвам - отново балканка. За пореден път се убедих, колко непредсказуем може да бъде мухарския риболов. Малко след това рибите престанаха да се вдигат. Не можах да хвана десет клена, загубих баса.

Докато се мъчех с кефалите, Лъчо беше хванал балканка околко четиридесет сантиметра и една по-малка.

Голямата я беше закачил на място, на което се налагало да утежни с три грама олово, за да извози добре нимфата до дъното.

Мястото било коварно, отвсички страни и отгоре заградено със стърчащи клони на дървета. Голямата дебелина на типета и високият клас пръчка му позволявали да я държи умело пред него в течението докато я измори...

Преди да си тръгнем за вкъщи, се отбихме отново в страноприемницата, където беше ред за черпня. Лъжици и чинии звънтяха, като малка нощна музика, докато Чичо Ванчо разказваше поредната си интересна случка.

- М-м-м-м, много хубава тая ракия, бе - премляскваше с наслада той последните десет грама от сладката течност, помръдваше с мустак и ме гледаше поучително...

Снимки: Лъчо Минев

П.С. Снимките на еднодневките са от сайта www.troutnut.com.

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.