Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един страхотен риболовен излет, който заедно с Лъчо направихме на 6 Април 2007 г. в района на гр. Хасково.
Беше рано сутрин. Магистрала Тракия все още беше пуста, когато зората на новия ден се пропука и слънцето, обляно в червено сияние, ни поздрави срамежливо през студената мъгла. Приятна музика свиреше, колата "летеше" по магистралата, а някъде там, далеч, ни очакваше яз. Тракиец ...
Бяхме се разбрали още предишната вечер с Ванката Пачулов от Хасково, да ни разведе из района. След като се видяхме на уговореното място - изхода на гр. Хасково, поздравихме се и се отправихме към едно кафене където към компанията се присъединиха Юри с баща си. Пихме по кафе, полафихме и се понесохме към втичалото на язовира.
Всяка година на въпросното място, огрмони ята костури, каракуди, кефали и уклеи се групират и качват нагоре по реката, за да си хвърлят хайвера.
Разгънахме мухарките и всеки от нас си избра място в огромния, плитък залив. Времето беше много тихо, повърхността на водата беше гладка, като от време на време се набръчкваше от появилият се лек повей. Средната дълбочина на водата в залива беше някъде около метър и позволяваше с гащеризон да се навлезе доста навътре в язовира. Мястото беше райско за риболов на костур със стример и плуващ шнур.
Избрах си едно място от язвоира, завързах на шнура дълъг повод, около 3 метра, добавих на края му един стример, имитация на пиявица, и започнах "на ветрило" да облавям периметъра пред мен.
След около двайсетина минути мятане и смяна на посоката, се хвана първия костур за деня. Беше малък, около 15 см. Започнах да подавам в същата посока и попаднах на едно ято от средни по размер костури.
Не бяха много големи - "като една човешка длан, по-големи те не са ми нужни", хе-хе. Всичките кълвяха по много интересен начин. В началото задържаха леко шнура и чак след засечката, започваха да се дърпат по-упорито, докато спечелят обратно свободата си.
След няколко риболова на костур с муха по язовири като Широка поляна, Батак, Искър, за пореден път си припомних приятните емоции, които той доставя. Замяташ колкото се може по-далеч, изчакваш стримера да стигне до дъното, започваш да придърпваш шнура обратно, и в един момент - "ъ-ъ-ъ-ъ-ъ", пръчката се сгъва и започва да играе от приятната тежест на бодливеца.
Лъчо също се разписваше на отсрещния бряг. Беше нагазил близо до реката и замяташе в зоната, където тя навлизаше в язовира. Почти всички удари, както той ми сподели, били в зоната на коритото на реката, която дълбоко навътре в язовира правеше едва забележимо течение.
По едно време се появи за малко Боян Маймунков, един от най-възрастните и опитни мухари в Хасково. Докато подмятъх и хващах по някой друг костур, заситнихме с него едно сладко, сладко моабетче... Преди да си тръгне се разбрахме да се видим по-късно на Банска река.
Към обяд решихме да сменим мястото, но преди да отидем на Банска река се отправихме, по предложение на Иван и Юри, към друг един язовир, където, по това време на годината се раздвижвали кефалите. Той беше сравнително малък и в единия си край доста плитък. Беше обрасъл с водорасли, които се виждаха ясно въпреки леко зеленикавия цвят на водата. Слизайки към язовира, отчетливите кръгове от кефали накараха кръвта ми да закипи. Набързо слязох до водата и хванах два от тях.
Лъчо от своя страна беше напипал едно ято едри кефали, които взимали на коркова муха, на няколко метра от брега. Той ми сподели, че емоцията е била голяма, когато на всяко подаване на мухата, с огромен водовъртеж се показвала една кефалска уста и засмуквала мухата.
На един разлив, на който попаднах, докато обикалях гьола, около двайсетина кефала плуваха напосоки, покрай водораслите и събираха дребни мушици, като съвсем бавно се показваха, целувайки повърхността на водата като пъстърви в езеро.
В началото започнах да подавам дребна мушица, но след като не проявяваха желание към нея, реших насила да провокирам интереса им с една от мойте оси. Малко след като подметнах, еднин кефал я фиксира, стрелна се към нея, алчно я захапа и се потопи...
След като го засякох и поизморих, му направих няколко снимки, преди да го пусна отново във водата. Правеше ми впечатление факта, че рибати не се плашеха от присъствието ми. Стоях нагазил във тиня и вода до свивките, а те плуваха около мен на пет, шест метра. Имаше и доста дребни кефали и уклеи, които само побутваха мухата и не можеха да я захапят. Навсякъде кипеше от живот.
В късния следобед Юри и баща му си тръгнаха, доволни от добрата слука. Малко след това се обади по телефона Маймунков, който каза, че кефалът на Банска река се е разиграл. От нас оставаше да отидем и да се убедим...
Следва продължение...
Снимки: Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.