Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

С муха и шнур за пъстърва по непознати реки

oт Акулата

Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет за пъстърва, който направих на 15 Април 2007 г. в компанията на Лъчо, Ники и Левката.

Цел на този риболов бяха няколко реки *, за които имахме предварителна информация, че са обитаеми от балканска пъстърва.

Дълъг и изморителен беше пътят ни от София, който ни доведе рано сутринта на първата река. По всичко личеше, че по нея рядко стъпва човешки крак.

Реката беше обрасла с дървета и храсталаци. Стъпвайки на брега й, първото нещо, което ми напрваи впечатление беше, че тя беше сравнително пълноводна и мъкнеше много малки парченца от листа и клони. Пролетното снеготопене явно беше вдигнало нивото на реката и водата в нея беше ледено студена. Въпреки това, на мястото където спряхме за проверка решихме да опитаме. За съжаление нищо не ни клъвна и решихме да се преместим на втората от поредицата реки, които бяхме запланували да изпробваме.

На втората река, която не беше много далече от първата, положението беше подобно, с изключение на един малък но много важен факт - реката държеше балканка.
- Хвaнах две, малки... - ми продума в телефонната слушалка Ники, който малко след като се бяхме пръснали по реката се беше вече разписал.
Малко след това ми клъвна и на мен. Извадих я. Беше около двадесет см. балканка, която след като разгледах внимателно я пуснах обратно да си плува на спокойствие. Беше с красиви, големи, черни и червени точки. Лъчо и Левката също бяха хвнали няколко бързи риби, веднага след като бяха заели местата си по реката. Основният им размер се колебаеше около двадесет сантиметра, като не липсваха и няколко по едри красавици, като тази на снимката долу, която плашливо позираше пред фотоапарата на Лъчо:

Ловяхме на нимфа и четиримата. Водата беше изключително студена и доста голяма. Опитах няколко разлива на реката със суха муха, но уви рибите не я предпочитаха.

Към обяд решихме да сменим мястото с третата по ред река, която се оказа доста плитка. Въпреки, че на нея успях да хвана една балканка на фазанова нимфа, като цяло риболовът там беше неподходящ за изкуствена муха. Беше толкова малка, че на места можеше да се премине с елегантен шпагат. Следобедът прекарахме в блажена дрямка, бидейки много признателни на Лъчо, който стоеше буден зад волана, пришпорвайки автомобила по пътищата на България.

Привечер, около един час преди стъмване, решихме да опитаме за последно още една река. След като се пръснахме наново, реших да не ловя, а да се разходя след Лъчо, с фотоапарата в ръка, за да направя няколко снимки.

Реката беше изключително бистра и студена. Коритото и беше осеяно с гладки камъни, между които кипеше от живот.

Дълго време се заиграх с една нимфа на перла, или както англичаните я наричат още "stonefly". В един момент, докато я снимах, така настръхна срещу светлината от светкавицата на фотоапарата, че сякъш се опитваше да ми каже, "Ей, мушморок, хвани загаси тая лампа, че не знам дали ме разбираш ...", хе-хе. Не липсваха и ручйниците, който като едни своеобразни строители, се бяха заградили в малките си каменни килийки и бавно дращеха с тънките си крачета по камъните, в търсене на храна.

Докато се любувах на подводния живот в реката, Лъчо вършеше това, което много добре му се отдаваше - ловеше риба. От един бързей, успя да закачи две, една след друга, ей тъй, в бързината, преди стъмване.

Втората му се изплъзна преди да я извади, но първата застана пред обектива със заешка нимфа в уста, макар и за много кратко време. Беше много борбена и след като я откачи от мухата, за да я снимам при самото пускане, се изплъзна в мигът, в който почувства свободата си.

На връщане към вкъщи, се отдадохме на сладка раздумка и всеки от нас коментираше своите впечатления от изминалия риболовен излет на пъстърва с муха и шнур.

Поздрави на всички, ловящи с мушички!

* След като от известно време насам, споменаването на имената на пъстървовите реки в моите риболовни излети въздейства негативно на много хора, обсебени от идеята, че Интернет се посещава от всякакви бракониери, които биха злоупотребили с тази информция, се налага да продължа, макар и с нежелание, писането на риболовни излети, в които умишлено пропускам или променям имената на реките в тях.
След време, надявам се, когато болните се излекуват, а лудите се налудуват, ще изнеса цялата информация за имената и местоположението на пъстървовите реки, описани в моите риболовни излети...

Снимки: Лъчо Минев и Радо Акулата

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.