Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на продължението на излета "С муха и шнур около Хасково".
Банска река е относително малка река и на много от местата можеше да се премине с дълги ботуши. Край с. Добрич, недалеч от Хасково, реката беше образувала няколко по-дълбоки вира и там решихме да завършим риболовния си излет.
Ванката и Боян бяха идвали неведнъж на въпросното място и добре познаваха района. Сравнително тясна, с трудно достъпни, обрасли с тръстика бреговете, реката предлагаше добри условия на рибите за размножаване и всяка пролет кефал, уклей, мряна и др. риби от Марица навлизаха в нея, за да си хвърлят хайвера.
След като стигнахме на реката и получихме информация за местата и рибите там от Боян и Иван, с Лъчо решихме да се разделим и така да покрием по-голям периметър от реката. Той тръгна нагоре, да изпробва широкият и бавен участък след една помпена станция, а аз останах в участъка под моста, който беше с малко по-бързо течение, привлечен от огромните и чести кръгове на повърхността, които издаваха присъствието на ято кефали.
Започнах първоначално да им подавам имитация на оса. Хванах няколко по-дребни риби, но като цяло мухата не им привличаше достатъчно вниманието. Рибите скачаха много на често и звучното им пляскане на повърхността направо ме побъркваше. Спрях да ловя и започнах да наблюдавам реката. На мястото, където бях застанал, на няколко метра под мен една и съща риба започна да се показва често. Реших да опитам по-малка муха, като се надявах, че ще успея да я излъжа. Но отново нищо. Мухата си подминаваше мястото, а рибата все така продължаваше да скача. Най-накрая реших да опитам един ручейник от козина от сърна. Настъпваше края на деня, моменът в който ручейниците започваха да се люпят по-активно.
Стоейки с лице по течението на реката, заметнах под ъгъл надолу, като спрях върха на пръта високо горе, за да позволя на мухата да плува няколко метра свободно. Когато тя наближи въпросното място под мен, рибата се показа и я взе съвсем нежно, без никакво колебание. Едва след като я засякох разбрах, че е по-голяма от предишните.
Извадих я, снимах я и я върнах обратно във водата.
Преместих се малко по-нагоре по участъка и там хванах още няколко риби от нейния размер. Мухата се оказа доста успешна за случая. Козината от сърна стърчеше над водата като глухарче и макар и да се смрачаваше, я правеше мухата лесно забележима от далече ...
Преди тръгване, се събрахме отново около колите, където приятната раздумка с нашите домакини оформи чудесен финал на този прекрасен излет около Хасково.
Поздрави на всички, ловящи с мушички!
Снимки: Лъчо Минев и Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2007 Радослав Кискинов. Всички права запазени.