Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Антон Домбровский
Река Кема е красива река, богата на всякакви риби, в това число и липани. Извира от езеро "Кемозеро" и се влива в “Белое озеро”. А на свой ред, в ез. “Кемозеро” се влива р. “Сойда” която води началото си от Андомските възвишения, в трудно достъпни и слабонаселени места. И двете са част от водосборния басейна на р. Волга. Водата в р. Кема има слабокафеникав прозрачен цвят, заради черноземните почви. Реката продължава в много на брой, плитки бързеи. Района между Комозеро и Белое озеро е населен от малка популация хора. Има един голям приток на реката и това е р. Индоманка.
Именно в тази река, аз често ловя трофейни липани (някои от най-големите, които съм хващал са били до 55 см.) Според местните жители, в реката се срещат и липани до 2,5 килограма. Много е лесно да се стигне до нея. С влака от Москва е около 730 км. Необходимо е най-напред да се отиде от “Ярославке” до “Вологды”, а след това да се върнете към “Вытегры”. След 210 км. се пресича Кема по мост, след което трябва да се върнете към “Мирный”. Обширен добър участък от реката, с много бързеи започва от около осемдесет метра от края на селцето и продължава около километър до три. Но не си мислете, че ще бъде една лека екскурзия около реката. Да се ходи по тази река е определено трудно. В коритото на реката има много големи камъни и гладки дънери. Някога по тази река са спускани дървени трупи.
Съвсем случайно открих с моите приятели, че в р. Кема има липани. Преди около три, четири години с тях, по време на ежегодната ни отпуска, решихме да обиколим ез. “Онежсково”, да ловим риба и предмет на нашето търсене бяха реки, които се вливат в езерото и държат пъстърва и липан. В шест часа сутринта, пътят водещ от “Вологды” до Вытегру ни докара до брега на реката. До Вытегру оставаха деветдесет километра, а зад нас останаха около 730 км. Доста се поизморихме и решихме да останем на брега на реката. Един риболовец трудно може да седи спокойно на брега на непозната и красива река. Ние също не се сдържахме, дъвчейки от сандвичите и пиейки лимонада започнахме да подготвяме такъмите си. Сменявайки набързо екипировката си и взимайки такъмите с нас, се спуснахме до реката. Монтирах една нимфа със златна глава и започнах да облавям края на един разливащ се участък. Малко след това закачих първия липан, точно до самия бряг. Пуснах го обратно и бях много щастлив. С моите приятели не подозирахме, че в реката има такава чудесна риба. За около два часа хванахме около двадесет прекрасни риби.
След това предстоеше неделен риболов по Онежсково езеро и реките вливащи се в него. Ще разкажа в отделна статия за това пътуване.
Последните двадесет и четири часа от нашето пътуване решихме да посветим на риболов по р. Кема. След като стигнахме реката се разделихме и започнахме да ловим. Моят приятел се спусна надолу по течението на реката, а аз поех нагоре по бързеите. Тези места от реката не са обозначени на картата.
Започнах да ловя с нимфа със златна глава в началото на бързея. Ловяха се риби среден размер, подавах във всяко едно място в началото на бързея, което си представях, че държи риба. Имаше много удари и не скучаех въобще. И така стигнах до това място от реката, където бавното течение преминаваше в бързей. Мястото беше дълбоко около метър и половина, два, и по дъното на реката имаше големи камъни и гладки дънери. Течението в мястото беше бавно, но с приближаване на бързея се усилваше. Там, където дълбочината намаляваше и вирът преминаваше в бързей, забелязах голяма риба. Много точно забелязах кръгчетата на повърхността на водата, които оставяше рибата, докато събираше изсушаващи крилата си люпещи се майски мухи. Вероятно много по-добре щеше да бъде, ако сменя сухата муха с нимфа, но неохотата за това действие, беше аргументът който ме накара да продължа да ловя с нимфа, и се оказах прав. Всичко беше наред. Заех позиция малко по-нагоре от мястото, където се вдигаше рибата и направих първото подаване по течението. Първото подаване на нимфата, имитиращо движението на излюпване на нимфа не даде резултат. Отпуснах още един метър от шнура и повторих хвърлянето. В края на возенето нимфата започна да се издига към повърхността, под действието на течението и последва отчетлив удар. Засякох. В първия момент не разбрах колко голяма риба съм засякъл на куката. Но такъма ми беше пригоден за хващане на малки риби и не подозирах, че може да има толкова големи екземпляри в реката. Трябва да кажа, че пръчката беше 5 клас е едно силно оръжие, но диаметърът на типета беше с дебелина 0, 14 мм., а мухата беше вързана на кука # 16. Първият удар на липана ме хвърли в лек шок. Липанът се стрелна по течението в бързея и останах за миг с мисълта, че ще го изпусна. Течението по реката надолу беше силно, а тичането по брега на реката беше опасно. Притиснах шнура с пръст и реших, че така трябва да постъпя. Ако я бяха пуснал да ходи по течението надолу, със сигурност щях да изтърва рибата. Както задържах здраво шнура, имаше вероятност линията да не издържи. За щастие тя издържа и ми се отдаде възможност да издърпам рибата обратно в разлива. Но борбата все още не приключи. Липанът не мислеше просто така да се предаде. Последваха още два силни удара, заради съпротивлението от течението имах чувството, че рибата стои в реката като вкопана. Но накрая се предаде и я прекарах в кепа. Беше прекрасен липан, дълъг петдесет и пет сантиметра. Прибрах рибата в кошчето и седнах на брега, за да запаля цигара. Денят беше успешен. Бях много радостен. Мина ми една мисъл, дали няма още някоя такава голяма риба в мястото. Още не допушил цигарата, влязох отново в реката. Направих замятане в началото на потока и отново чудо – последва удар. На куката имаше още един липан, по-малък от предишния. Интуицията ми не ме подведе.
Отделно бих желал да ви разкажа за интуицията. В риболова има такива моменти, в които стоиш на някакво място от реката, където рибата не се вижда, но имаш такова предчувствие, че си готов да заложиш рубла за сто, че рибата е там и е възможно да се хване. Не веднага, но с промяна на дълбочината, мухата, начина на подаване може да се хване и то не една. В такива ситуации по правило е добре да се избяга от стандартните подходи към хващане на рибата. На мухаря му харесва това, че е необходимо да мисли, да изучава, да сравнява, т.е постоянно да се усъвършенства, да трупа знания и това, ще се съгласите с мен, е много интересно. Но нека се върнем към риболова, който започнах да описвам. След като хванах втори липан от мястото, не излязох от там а реших да продължа да хвърлям. И интуицията ми не ме подведе отново. Закачих и трети липан, малко по-малък от предишния но също добър размер, около 40 см. С това риболова за мен през този ден завърши.
Със сигурност през този ден можех да хвана още няколко липана, но не пожелах. Бях напълно удовлетворен от резултата и седнах на брега да дочакам моите приятели. Същата година, заедно със Саша и Паша взехме една надуваема лодка с двигател и направихме разузнавателна обиколка по участъците от р. Кема недостижими за автомобил. На картата в този район са отбелязани пет различни бързея. В тях се спуснахме с лодката. За съжаление имахме само един свободен ден за разузнаване и успяхме да се спуснем по реката само на около десет километра надолу. Но въпреки това пътуването беше много пленително и наситено с преживявания. Дори и риби се уловиха много добри. Жалкото беше, че повечето места трябваше да преминем набързо заради недостатъчното време с което разполагахме. В същност, трябваше да се върнем обратно преди да се стъмни. В реката имаше много на брой интересни места, в които имаше дънери във водата. Много от тях бяха потопени и само клоните им стърчаха навън. Докато се върнем до мястото от където се спуснахме имахме доста проблеми с тях. Заради това, Саша и Паша наблюдаваха реката пред лодката, а аз управлявах, което беше доста трудно в тъмното. Връщането ни отне два часа и половина. Стигнахме до колите чак когато се смрачи. На другия ден, преди да се отправим към вкъщи ловихме само на най-достъпните места. Сега, вече четвърта година ходя поне веднъж на р. Кема да ловя риба, да се насладя на красотата на реката, да прекарам някоя страхотна вечер на брега в компанията на моите приятели. Желая същото и на вас.
Снимки: Антон Домбровский
(Превел от руски език Радослав Кискинов - Акулата)
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.