Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Антон Домбровский
Мухарския риболов, като начин на ловене на риба, предполага постоянно придвижване по реката, което е свързано с две неща - за ловене на риба (понякога много големи екземпляри) и за трупане на повече знание за самата реката. Също така, на мен много повече ми харесва постоянно да изследвам и опознавам нови места, вместо да седя на едно и също хубаво място известно време. По правило пътешествието започва с задълбочено изследване на района на реката още през зимата, далече преди самото пътуване. Но за съжаление, картите на района са много често не достатъчно информативни. В най-добрия случай, местата с водопади на реката са отбелязани и остава като догадка наличието на прагове в отделните части на реката. Много често, отбелязани неща на картата не съвпадат с съществуващи такива в действителност. Така че, на картите трябва да се вярва с известна доза скептицизъм. Така, че на места където е отбелязана река, може да има разлив на реката или бързеи. Ако на картата на разстояние 5 км. реката има пад 3 метра, там задължително има голям разлив. А, ако има пад метър на километър, това говори за наличие на бързей. След като открия такова място на картата остава да отида на реката да направя разходка и да се убедя в първоначалните си предположения. Голяма помощ в точното определяне на прагове и бързеи може да се добие при посещаването на туристически сайтове свързани с води, където има информация, свързана с определени места, за налични такива на съответната река. Очевидно не всички места представляващи интерес за практикуващите риболов са интересни на хората занимаващи се с воден туризъм. Но за мухарите такива не големи реки могат да подарят много незабравими часове на риболов. Така, че информация за реките е необходимо да се набави лично с посвещаване на дните на отпуски в пътувания. Не винаги тези разузнавателни пътувания са успешни. Понякога едно пътуване завършва успешно измежду много. Щука, костур и други риби обитават много реки в големи количества, но намирането на места с липани и пъстърви е доста трудна задача. Тверска иНовогородска области малко или много са изучени и като цяло има много известни реки с липани и пъстърви. Но практически няма никаква информация за реките във Вологодска област, въпреки че в нея текат много интересни реки и потоци.
Отдаде ми се възможност да половя риба в Западна и Югозападна Вологодска области. Тази година на мен, Макс и Андрей ни се отдаде възможност да направим разузнавателно пътуване по Северна Вологодска област. Пътят ни мина покрай Архангелски път. В плана ни влизаше да посетим три, за мен, много интересни рекички - Вага , Кула и Сямжена. Бяхме по всичките три реки. Целта на пътуването беше да разберем дали има в тях липан. Преда да започна, ще кажа че и в трите реки се води че има липани. Така, че броя пътуването за успешно, макар и трофейни екземпляри да липсваха.
Най-напред отидохме по горното течение на река Вага. Когато достигнахме моста обозначен на картата се учудихме, че такъв нямаше, по-точно имаше, но беше недостроен. По време на развития социализъм, прокарали път по трасето, направили приличен черен път и оставало да направят мост на реката. Като цяло по този път планирали да пренасят дървен материал. Така, че натрупали дървен материали за основи на мостове, събрани били греди и всякакви трупи и така ги и оставили на брега. Местните хора сега преминават реката през брод. В горното си течение реката е много плитка, красива и по някакви причини лишена от вода.
Бистрите и води текат между камъчета и в най-дълбоката си част са до колене. Има много малки рибки с големина колкото кутрето, големи екземпляри не се намират. Лятото е било сухо и горещо без капка дъжд за около два месеца, и това се отразило на нивото на реката. Очевидно рибата се е изнесла надолу по течението в търсене на по-приемливи условия. Огорчени се отправихме надолу в търсене на по-добри места. Особено ме порази с красотата си река Кула, водеща началото си от Сандужско езеро. Местата по нея са слабо населени и труднодостъпни. Ние решихме да подходим към реката откъм Верховаже, което се намира на река Вага, към населеното място Рогна (забравено от бога дърводобивно селце), което се намираше на брега на Кула. Към Рогна води черен път, с прилични качества, прекаран през тайгата. А по-нататък, към село Оринодори, според градските разбирания, пътят е мръсна кал, по която може да се мине само с трактори или джипове. Разбира се, нашето пътуване не мина без приключения. Заради плачевното състояние на пътя (по-правилно е да се каже направлението) отне ни час и половина време да прекараме колата през тази каша, която аз много смело наричах път. Колкото можахме се изкачихме по реката и оставихме колата, след което продължихме пеша. За съжаление това лято беше горещо и сухо. В тази връзка водата беше с много ниско ниво и рибата се ловеше много трудно. Очевидно популацията от липани се беше събрала в долното течение, където условията бяха по-добри.
Порази ме огромното количество риба, което се беше събрало там. Местата са приказно красиви. На тази река риба най-добре се ловеше на мухи парашути. Походът ни мина приятно. През основното време се придвижвахме от една река към друга и малко ни оставаше за спане и ядене. Жадувахме колкото можем повече места да открием и ловим. Най-тежко му беше на Андрей, на който много му липсваше автомобила. В Москва всички се върнахме уморени, но доволни. Разузнавателното пътуване приключи благополучно и следващата година ще можем да направим план с далеч по-добри знания за тези реки.
Снимки: Антон Домбровский
(Превел от руски език Радослав Кискинов - Акулата)
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.