Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
!!! МНЗ предупреждава, че следващите редове ще изобилстват със снимки, противопоказни за хора със слаби нерви !!!
Привет на всички, ловящи с мушички!
Репортажът, който ще се опитам да ви пресъздам е на един риболовен излет на язовир Тракиец от Сряда, 15 Април 2009, шест дни преди пролетната забрана за риболов.
Планът ни с Лъчо беше да минем през Хасково, да вземем Юри и Пачо и да отидем на яз. Тракиец, където целенасочено да ловим бяла риба с мухарка, нещо което до тогава никога не бях правил.
Пристигнахме в Хасково преди девет сутринта. Взехме първо Юри, след това и Иван и се отправихме към Тракиец. Вечерта преди да тръгнем, докато се уговаряхме с Лъчо бяхме притеснени от лошата прогноза за времето. Но след като стигнахме Тракиец притесненията ни отминаха. Времете беше приказно - облачно и тихо. От време на време препръскваше и спираше.
Язовирът беше сравнително спокоен откъм посетители, тук там се забелязваха подранили риболовци, които ловяха на дъно или плувка. Още преди самият язовир забелязахме черен щъркел до реката, много рядък момент - знамение от съдбата.
Сглобихме мухарките и се отправихме към устието на реката, всеки в търсене на късмета си. Юри нагази далеч навътре в плитчините на язовира, Лъчо и Ванката останаха непосредствено в самото начало на залива, а аз преминах на отсрещната на тях страна. Всеки от нас беше подготвил мухарката си с плуващ шнур, дълъг лидер и стример на края.
Бях с десетия клас мухарка и един много голям стример на кука 2/0, с надеждата да избимбара някоя дърта баба през зъбаците. И така, докато си търсех място от където да започна риболова, газейки из плитчните на залива, Лъчо хвана първата за деня бяла риба.
Тази толкова ранна риба ме изпълни с надежда за един бърз и многообещаващ риболов. Както казват - "да, но не". В действителност нещата при мен не стояха точно така. Опитах цялата крайбрежна ивица по продължение на залива без резултат. След това се върнах назад, нагазих срещу тях двамата с Пачо и започнах да замятам към мястото, от което Лъчо извади рибата, но отново нямах кълване. Като видя, че не хващам от моята страна, Лъчо ме извика да мина от тяхната, защото, както се оказа и в последствие, рибите се бяха концентрирали на точно определено място по-близо до тях. Докато ходех натам, Лъчо извади втора бяра риба. Силният му нюх на опитен риболовец му беше подсказал сполучливата тактика. Той беше заложил на много дълъг повод, около четири метра един много лек и сравнително малък стример и го водеше с бавна игра с големи паузи между обиранията на линията. Беше сложил сачма от половин грам на около две педи пред стримерa.
Емоцията определно беше много голяма.
Рибите му взимаха на около двадесет метра от брега по начин, по който го прави костурът - без удър, а просто с леко задържане на линията. За времето в което стоях до него, може би около половин час, Лъчо успя да улови пет, шест риби, които бяха с размери от шестстотин грама до килограм и половина, че и малко повече. Ваденето на всяка една от тях траеше по-няколко минути, време, в което, застанал до него, имах възможност да направя доста снимки.
Наред с рибите, които успя да извади имаше и доста откачени или изпуснати. Аз от своя страна също имах кълванета на риби на три пъти, които не успях да засека.
За мен това беше една много интересна тактика на риболов, никога до сега не бях ловил на стирмер с такива големи паузи на изчакване между придърпванията и ми трябваше малко време да го осъзная и оттренирам.
- Нещо ми запъна като че съм хванал закачка - обяснявах с учудване на Лъчо начинът по който линията ми спираше на моменти.
- Това е риба, след като не си закачил дъното, няма какво друго да е - ми отговаряше той.
- Хм, интересна работа, как пипкат, значи - продължавах да се учудвам аз.
- Няма какво да се чудиш, така кълват тия гадини - продължаваше той.
- Като костура как задържа, без да удря, а само натежава, така ли - продължавах аз.
- Еми да, тя си стои там и като мине нещо покрай нея, само се завърта и го хапва, без да го преследва - заключаваше той.
След около един час от началото на интензивното кълване, ударите се поразредиха и накрая рибите съвсем изченаха от устието на язовира.
Тогава решихме да изпробваме други места. Към компанията за малко се присъедини и Боян Маймунков, с когото много се зарадвахме да се видим.
Следобядът напредваше, облаците се поразредиха. Слънчевите лъчи се показаха свенливо.
До този момент Ванката и аз все още нямахме уловена риба. Лъчо ги беше надърпал доволно, а Юри беше хванал две сулки, един приличен кефал и няколко не лоши костура.
Хапнахме по два три залъка, поседнахме да отморим и се зачудихме дали да не сменим язовира. В крайна сметка обаче решихме да останем до вечерта и да видим дали белите риби ще се върнат отново в устието.
Тогава реших да сменя мухарката с по-леката. Сглобих шестият клас. Поседнахме на камъните с Пачо на лаф мохабет. Към нас се присъедини и още един мухар от Хасково - Коцето. Малко след това дойде и Юри. Седянката си стана пълна, когато и един дядо със сина си застанаха до нас на плувка и както се казва, в шеги и закачки си мина денят.
По едно време, докато пробвах една фазанова нимфа, с намерение да издразня някой кефал, линията ми спря. След като напънах, усетих, че съм хванал бяла риба. Беше голяма, по моя преценка над килограм. Бавно я придърпвах към мен с въдицата сгъната като бастун. Идваше много тромаво, а и аз не смеех да я насиля, бях вързал нимфата с повод 0.18 мм. На около пет, шест метра пред краката ми я бях довлякъл, когато помолих Пачо да ми направи снимка как я вадя. Ще кажеш, че разбра, нейната кожица бодлива, извъртя се няколко пъти като центрофуга, разшляпа се, разпени водата и се откачи безславно. Тогава смених фазановата нимфа с един малко по-голям от нея стример с очички, имитиращ рибка. Измахах шнура в посока на също място, от където ми клъвна изтърваната. Изчаках мухата да потъне към дъното и започнах да прибирам с бавни придърпвания на шнура. След четири, пет обирания на линията усетих леко задържане.
Засякох и рибата беше там.
Този път се отнесох по-сериозно към нея, тя не оказа и толкова голяма съпротива де.
На размери беше доста по-малка от първата. Стримерът се беше закачил дълбоко в гърлото й.
Откачих я много внимателно с цял куп инструменти и докато я снимам как я пускам, забелязах, че и тече кръв. Куката беше засегнала хрилете на рибата...
След няколко хвърляния хванах още една хубава бяла риба и отново, точно преди да я извадя, се откачи. Съдба. Емоцията беше допълнена и с две тлъсти бабушки, които стръвно бяха захапали стримера.
Така силно и рязко клъвнаха, че първоначално си помислих, че са кленове.
И Юри хвана, а Ванката пък една каракуда за носа - цирк.
Денят отиваше към своя край, когато и Пачо се разписа с бяла риба.
Юри също беше записал още две бройки в актива си, Лъчо една.
Точно преди да съберем такъмите и да си тръгнем реших да пробвам там където реката се вливаше в язовира, примамен от огромните кръгове от обръщащи се на повърхността каракуди. Заметнах в посока на къговете и започнах да прибирам мухата много бавно. В един момент нещо ми удари и засякох доста рязко и силно. Рибата изглежда напъна точно в този момент и скъса...
Малко по-нагоре, при колите, заварихме Коцето да лови едри белурки (уклеи) на муха, добре ги беше надърпал. Пачо и Юри решиха да се приберат с него. Пожелахме си всичко хубаво и си тръгнахме от този малък мухарски рай, изпълнени с вълнение от борбата със зелените тигри.
Снимки: Лъчо Минев, Юри Филипов, Иван Пачулов и Радо Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.