Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
oт Акулата
Привет на всички, ловящи с мушички!
Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет, който направихме с Христо, Лъчо и Светльо на р. Струма и Драговищица в Събота на 06.06.09 г.
Първоначално, плана ни беше да посетим река Струма край с. Ръждавица, където да изпробваме късмета си на кефал или на пъстърва.
Струма в този участък е доста интересна, изобилстваща с бавни вирове, редуващи се с тежки, дебели бързеи, където наред с мряна и скобар, се срещат пъстърва и кефал.
Скоро след като разпънахме мухарките нагазихме в реката и започнахме да опитваме на нимфа. Реката беше сравнително бистра, с лек зеленикав цвят и спадаше. Изпробвахме около двеста, триста метра участък от реката и не успяхме да хванем нито пъстърва нито кефал. Единствените риби, които скачаха на места, бяха пръскачи. Участъкът, който покрихме, беше края на земенския каньон и вероятно по-лесният достъп до реката и многото риболовци, които ежедновно я посещават, намалят шансовете за успешен риболов.
Малко преди обяд решихме да се преместим на една друга река в района, река Драговищица, която е приток на Струма и води началото си от Сърбия.
От опита си по нея до момента зная, че участъкът от с. Драговищица до с. Долно Уйно държи добри пъстърви и става за риболов с муха и шнур.
След като стигнахме реката, решихме да се разделим. Христо и аз поехме нагоре, срещу течението, а Лъчо и Светльо, надолу. До първите двайсетина метра от реката ловях на нимфа, но нямах успех. После реших да сложа суха муха и да изпробвам плитчините, които набалижаваха пред нас.
Докато си говорехме с Христо, бях се загледал към него, когато риба ми подскочи и ми удари мухата, която изтичаше на ветрило. Това беше добър знак и започнахме с Христо да ловим по-съсредоточено.
Той пръв се разписа на суха муха с една балканка, с размер около 26 см. Като цяло масовия размер пъстърви, които се хващат по реката са от 24 до 30 см. Разбира се има и по-малки, а и доста по-едри екземпляри. Малко след като Христо извади своята първа риба за деня, на мене ми подскочи една риба, но не се хвана. При засичането успях леко да я убода и затова реших да не настоявам повече и я оставих за следобеда.
След плитчините, следваше един дълъг участък с дълбоки, на места отколо метър бързеи, където отново заложих на нимфа. От идванията ми до този момент по р. Драговищица, знам, че изобилства от храна. Една от еднодневките, която я има в огромни количества е Ephemera Danicа, известана повече като "Green Drake". Просто няма място от реката, където като разровиш пясъка покрай брега, да няма ларви на насекомото, заровени в него. Точно за тази река имах подготвени имитации на ларви, изработени върху 10 номер кука с дълго рамо - огромни нимфи. Може да видите тяхна поетапна изработка в рубриката "Муха на месеца"... тук
На едно от местата, които минах, веднага след като пуснах нимфата и тя потъна до дъното, повлечена от оловната сачма над нея, индикаторът изчезна. Засякох и рибата беше там. Доста тежко се дърпаше и бавно шареше из вира. След като я поизморих, я приближих в плитчините, за да и направя няколко снимки.
Беше красива балканка, с едри, тъмни точки по тялото си и с изразително червена опашка.
След като и се порадвах достатъчно, докато и правех снимки, я пуснах обратно в реката.
Дадох шанс, да й се порадва и някой друг риболовец след мен.
По-нататък по реката опитах още няколко места с нимфата, но нямах резултат. Докато седях и си почивах на един камък, реших да извадя от пясъка една от заровилите се ларви на Ephemera Danica и да я снимам редом с моята имитация.
Поставих ги двете една до друга на камъка и започнах да снимам.
Направих една снимка и като фокусирах да щракна втората, от ларвата се излюпи възрастното насекомо.
След като изпълзя от обвивката на нимфата си, започна да се разхожда грациозно по камъка, като манекенка на моден подиум и да си суши крилата.
А аз щраках ли щраках след нея, като папарак.
След като се насладих на този приказен момент, дарен ми от природата, реших да се върна надолу и да изпробвам рибата, която си бях оставил за следобедна доза удоволствие.
Нагазих в мястото, където бях изпуснал рибата и започнах да замятам с имитация на ручйник с крила от "CDC". С всяко едно подаване, приближавах другия бряг и така докато стигна до под клоните на дървото, където първоначално изпуснах рибата. Когато мухата мина точно под клона, на педя от брега, една рибешка глава се показа и я прибра. Последва засечка.
Беше по-малка на размер от предишната, но също толкова красива балканска пъстърва.
Мухата и се беше забила в горната устна.
Направих и няколко снимки докато се мята във водата, откачих я от куката и я пуснах и нея. След това се загледах в реката. Една риба по-нагоре от мене, направи кръг, който моментално привлече вниманието ми. Обърнах се към нея и й подадох една имитация на ручйник, но с крила от козина от сърна. Първият път мухата мина малко бързо, заради течението, което повличаше типета на мухата и рибата я подгони но не успя да я захапе. Преместих се с няколко метра по-нагоре и и подадох мухата надолу към нея, под ъгъл на течението. Щом мухата достигна рибата, тя се показа и я взе безкомпромисно.
Извадих я, снимах я и я пуснах обратно и нея. След това имаше още две риби, които забелязах, че играеха по мухи, но ги оставих, защото бяха доста навътре, под клоните на дървета и достъпът до тях беше почти невъзможен.
Към късният следобед се събрахме да отморим под дебела сянка всичките, поуморени от тягостната жега, която беше настанала. Поседнахме, похапнахме и коментирахме риболова. На нимфа Лъчо беше хванал две риби, Светльо все още не се беше разписал, а Христо ги беше докарал до шест, всичките на суха муха. Оказа се, че заради жегата и обилното люпене на мухи, което траеше почти през цялото време докато бяхме на реката, рибата кълвеше на суха муха изключително близко до брега, буквално на педи от сушата, под сенките на надвисналите клони.
Откриването на кефаловия риболов, който бяхме запланували поначало, така и не се получи. За мен обаче, този ден си беше откриване, защото дефакто беше първото ми за тази година ходене за пъстърва - както се казва, по-добре късно, отколкото никога.
Успех!
Снимки: Радо Акулата
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.