Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

По рекa Янтра - Продължение

oт Акулата

...На следващата сутрин, 03 Септември, станахме малко по-късно и тръгнахме от мотела към 8 часа. Поехме надолу по течението в посока Стърмен, където пътят извиваше до реката и ни предлагаше панорамни гледки като тези долу:

Вальо го оставихме по местата около Стърмен, да лови кефал от брега, а ние с Румбата слязохме под бента на Долна Студена, където да опитам да излъжа някой распер.

Беше моментът да опитам една колекция мухи за хищници, включваща попъри и стримери, измислени като цяло за морски риболов. Румбата подготвяше такъма си за риболов на кефал, докато аз направя наколко снимки на примамките. Трудно беше да се концентрирам върху снимането, докато няколко распера упорите се опитваха да извадят водата от реката с шумното си бухане, буквално на метри от мен.

Мястото, на което бяхме спрели, беше по-надолу от бента и реката там беше като "запечатана" от туфи с водорасли. Успях да нагазя някак си до едно по-открито място и зачаках. Не след дълго, на изгодна позиция, в ляво и нагоре от мен избуха един распер. Бях си приготвил щукарския такъм - прът 10 клас, плуващ шнур и на края на линията попър, на шести номер кука с дълго рамо.

Заметнах мухата пред водоралслите и с пръдърпване успях да я прекарам зад тях, където рибата беше изиграла преди това. Последва моментална атака, но не успя да улучи попъра. Сценарият се повтори и на още две места, където успях да привлека вниманието на риби, които не успяха да вземат примамката.

Стана почти обяд, Румбата се забавляваше с кефалите, а аз все още не бях хванал распер. На едно място реката ставапе по-тясна и ми позволяваше да нагазя и да обловя отсрещният бряг. Още след падането на мухата една риба се стрелна към нея и я захапа. Засякох я. след като я извадих установих, че е кефал. Откачих го и го пуснах обратно с отвращение.

Тръгнах нагоре по реката и малко под бента застанах на един бързей да опитам на малък стример. На първото минаване едно невръстно расперче ми взе мухата. Извадих го снимах го и го пуснах обратно.

Слънцето все по-силно напичаше, трябваше да се връщаме нагоре, да вземем Вальо и да продължим по плана - риболов не кефал в река от проходилка. Когато стигнахме до мястото, където бяхме оставили Вальо, го заварихме да седи на брега и да не лови, нещо твърде нетипично за него, което ме наведе на мисълта, че може би нещо се е случило. Оказах се прав, Вальо беше стъпил на криво в един от малкото камъни на това място в реката. Като човек спортист, играещ много добре тенис на корт, Вальо прецени, че е по-добре повече да не натоварва глезена си с риболова от проходилката. След така очерталата се ситуация, реших и аз да не влизам и че е по-добре да прескочим тази част от плана, като преминем нататък. Отправихме се към старите корита на Янтра, до с. Крушето, където да опитам късмета си на щука, докато той си почива на брега.

Вальо предложи да се отбием до реката, за да и направя няколко снимки.

Местата бяха предимно бавно течащи вирове със стръмни и обрасли брегове, изобилстващи от кефал и разбира се, едни от любимите на Вальо за риболов от проходилка.

Не липсваха и забавните моменти като този, в който се срещнахме с кака Пауна Льо Пезон, по известна като "Айшето от Крушето", която настояваще да я снимаме как скубеше каракуди на директен.

Едни от запонящите се реплики на кака Пауна, докато при предишни идвания, Вальо минавал покрай нея с проходилката и ловял усилено кефали, били: "Абре, Койчооо, (Вальо се представил пред нея като Койчо от Койнаре), чакай бре, да та питам, какой е туй нещо дето си му седнал, бре? Какви са тез дългите сандали отдолу? А туй въже е кат магнит бре, глей как залепват кефалите за него значи".

С колата стигнахме до малко над устието на река Росица в Янтра, много девствени, съответно богати на кефал места.

Време беше да опитаме старите корита за щука. На едно от които Вальо беше виждал да стоят хора с въдици, влязох с проходилката но след десетина минути се отказах. Беше страшно задръстено от водорасли и предвижването през него беше почти невъзможно. Сменихме мястото с един гьол, близо до с. Крушето.

Мястото беше далеч по-чисто, но за съжаление рибите, които хванахме бяха доста дребни. Вальо не издържа на изкушението и скоро след мен, накуцвайки, влезе в проходилката с един плавник.

Малко след това извади и първата си щука на муха на леки стримери, които бях подготвил специално за него, имайки предвид, че не разполагаше с мухарка от висок клас, за риболов на щука.

"Късметът на начинаещият" проработи с пълна сила и в този случай. Малко преди да си тръгнем, както той ни разказа, имал удар на една по-голяма щука и докато се опитвал да я извади си беше счупил върха на мухарката, малко след връхният водач. Рибата я беше изтървал...

Късният седобед стигнахме градът на болярите, където трябваше да се разделя с моите нови приятели и да поема пътят си към дома. Докато пътувах в автобуса, притворил очи, опитвайки се да подремна, в съзнанието ми се редуваха, сякъш като на филмова лента, различни моменти от двата дни риболов, прекарани в приятна компания по долното течение на Янтра - места от реката, в които трябва човек да разбута кефалите, за да види дъното й.

Останете със здраве и до нови срещи!

Снимки: Радо Акулата

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.