Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

За щуки в Майнитоба

oт Акулата

Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет за щука, който направихме на 25 Октомври 2009 г. на един арендован водоем до с. Марково, не много далеч от гр.Пловдив (провинция Майнитоба).

Рано сутринта, групата от девет души - Лъчо, Ники, Левката, Наско, Данчо, Вальо, Недялко, Владо и аз, пристигнахме на язовира. След кратка разстановка, всеки от компанията беше готов да се впусне в търсене на емоцията. Докато Наско и Данчо заложиха на спининга с разнообразни примамки, останалите от компанията решихме да се насладим на риболова на щука с муха.

Водоемът е една прекрасна дестинация за риболов на щука с муха. Не е много голям като площ, доста е плитък и с удобни полегати, чисти брегове. Скоро е зарибен с дребни щуки, от порядъка на 40 см., но също така не липсваха и трофейни екземпляри, зарибявани предишни години, които са достигнали размери около 80 см. При предишното ни идване, което беше преди около два месеца, нивото на водата беше с около половин метър по-високо и тя стигаше до тръстиките, които го ображдат от източната му страна. Този път, на същите места водата липсваше и можеше да се ходи пред тръстиките. Водата беше започнала да изстудява, но заради ниското ниво на някои места водораслите все още достигаха повърхността. Това бяха едни от местата, където щуките се бяха концентрирали.

Риболова си започнах със стример за морски риболов - Deceiver, една от мухите не Lefty Kreh, която е добила световна популярност.

Въпреки, че я бях изработил доста голяма на размер, на кука 3/0, за морски риболов, щукичките безпроблемно я нагълтваха. В началото си направих един експеримент, и ловях със сдвоен и усукан типет 0.45 mm. монофилно влакно. Този начин на собственоръчно изработен повод го бях видял в един филм за риболов на щука на лед. Тъй като знаех, че щуките които ще ловим не са големи, ми беше любопитно да видя дали ще издържи подобна линия при риболова на муха.

Всичко беше наред и хванах три щуки, за около десетина минути. Поводът нямаше видими поражения и работеше добре.

На четвъртата риба обаче се случи следното: бях заметнал и водех мухата към мен, когато една риба ми удари странично и при засечката усетих как линията внезапно олекна. Когато изтеглих шнура да видя какво е станало, сдвоеният и оплетен повод беше прерязан като с ножица, точно на средата. Загубих мухата, а с нея и желанието да продължа да експериментирам, затова си сложих метален повод и продължих нататък.

Тактиката на риболов беше съвсем проста. Използвах десети клас мухарка, плуващ шнур, 1.2 m. монофилен лидер 0.50 mm. и метален повод с карабинка за мухата. Нагазвах бавно и леко, до водораслите и презентирах мухата на няколко метра пред тях.

Изчаквах повода да потъне и след това започвах да придръпвам мухата с две, три къси и резки обирания, между които правех пауза от четири до пет секунди. Рибите кълвяха в различен момент. Някои в самото начало, веднага след като започнех да обирам линията, други по средата на придвижването на мухата към мен, а имаше и риби, които взимаха мухата точно преди да я извадя от водата, за да презаметна. Често, при самото показване до брега на водоема, близкостоящите до брега риби се подлашваха и влизаха навътре, но след като се успокои мястото, след петнайсетина, двайсе минути, отново се връщаха на същите места.

Рибите бяха борбени в първите няколко метра след засечката и доставяха голямо удоволствие при водене. Накрая излизаха отгоре на повърхността и лесно ставаше изваждането им. По-трудният момент беше откачането на мухата. За целта използвах специални щипки, които им държеха устите отворени, докато съумея с кохера или с пръсти да откача мухата. Бяха много смешни - с големи глави и много хилаво и дълго тяло, като краставици.

Владо също беше сложил в началото монофилен повод пред мухата и също като мен усети неприятното преживяване да му скъса риба.

Сутринта рибите кълвяха по-добре, докато на обяд и следобед се ловеше по-слабо. По пладне облаците се поразкъсаха за малко и пекна чудно слънчице. Това вероятно активизира и раздвижването на малките рибки, служещи за храна на щуките, и последните започваха да се ориентират повече към тях отколкото към техните имитации, които до край упорите им предлагахме.

Тъй като мястото предполагаше богат улов, всеки от нас ловеше с най-различни примамки. На тестове бяха подложени балсови попъри за бас, имитации на жаба и мишка от еленова козина, най-различни разцветки стримери от заешка козина, стримери от козина от опашката на елен.

Недялко например, заради това, че беше с мухарка 6/7 клас трябваше да замята по-леки мухи и ловеше с бяло-червен вариант на мухата Seaducer, вързана изцяло от пера. Измислена през четирисетте години на миналия век от Хоумър Роудс, като имитация на жаба, Seaducer е страхотна примамка и за риболов на щука. Благодарение на това, че е много лека, а и при размахване във въздуха съхне много бързо, мухата може да се замята и с по-нисък клас мухарки.

Аз от своя страна опитвах моделите, които имах от козина от опашката на елен, които бях правил специално за морски риболов. От едно място хванах пет, шест щуки на Clouser Minnow. Мухата е много подходяща за малко по-дълбоки места, където се налага да слезе по-близо до дъното.

Наско и Данчо също хванаха щукички на спиниговите си примамки, но като цяло, на муха кълвеше много повече. Моделите воблери, на които най-много хващаха бяха Crankster на "Sebile" и триделни воблери на "River 2 Sea".

Не липсваха и интересните неща като този атрактивен мини комплекс за почивка и отдих "Бау-бау", от който неговите наематели не пропускаха дружно да поздравят всеки минаващ наблизо риболовец.

Деня завършихме с много уловени щуки в сравнително малки размери (общо над 120 бр.) и два трофейни екземпляра, които бяха извадени от Лъчо и Ники.

Щуката, която Лъчо хвана беше 79 см. и тежеше 4 кг.

А тази на Ники беше 4 см. по-дълга и със 100 грама по-тежка. И двете риби клъвнаха на стримери от заешка козина.

Следва и една архивна снимка от август месец, тази година на същият гьол, където Лъчо хвана с мухарката на попър една щука с размери 84 см. с тегло 5.2 кг.

Поздрави и до следващия път!

Снимки: Радо Акулата, Лъчо Минев, Наско Куртев и Валентин Петков.

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.