Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

За кефал по р. Огоста през Ноември

oт Акулата

Следващите редове ще бъдат посветени на един риболовен излет на кефал, който направихме с Вальо на 21 Ноември 2009 г. в долното течение на р. Огоста.

Река Огоста е една от българските реки, които държат добра популация от кефал, в което вероятно се е убедил всеки, който е имал възможността да я посети. След като изтече от язовир Огоста, реката е с относитеолно постоянно ниво и почти целогодишно бистри води. В долното си течение, на много места коритото й е широко, с голи брегове, сравнително плитка е и, като се вземе на предвид това, че почти винаги е бистра, лично за мен, това я прави една сравнително добра дестинация за кефал на муха.

Денят беше много топъл за Ноември, с темератури на въздуха от около 15 градуса. Но водата беше значително поохладняла. Водораслите в реката, които през топлите месеци са в изобилие, бяха вече спаднали и затова реших да опитам да ловя кефал на нимфа с индикатор.

Мястото към което се насочих беше много бавен вир, с дълбочина около метър на повечето места. Ято кефали се бяха концентрирали около водораслите, от където излязоха около и след обяд, за да събират мухи. С напредването на деня и повишаването на температурите люпенето на насекоми, макар и не толкова активно по това време на годината, започна да става видимо. Преобладаваща част от тях бяха комари. Затова, реших да опитам на ларва на комар. Вързах муха, тяхна имитация, на 18 номер кука с 2 mm. глава. За целта използвах тънък типет - 0.12 mm., с по-голяма дължина, около 2 метра. Нанизах на типета малък индикатор, след което нимфата на около метър под него, без допълнително утежнение по линията.

Нагазих с гащеризона във реката, застанах малко над играещите риби и започнах да замятам към тях. Хвърлях право срещу мене, на два, три метра над мястото, където стояха рибите и оставях линията свободно да изтече надолу. Тъй като течението беше много бавно, мухата имаше достатъчно време да потъне докато линията минеше през рибите. Първоначално закачих на няколко пъти дъното и затова се наложи да повдигна малко мухата нагоре, т.е. да намаля разстоянието между индикатора и нимфата.

Хванах две кефалчета, които клъвнаха много уверено. Индикаторът и в двата случая рязко изчезна и въпреки голямата дистанция, на която се намирах от тях, от около петнадесет, седемнасет метра, след като направех засечка, рибите стояха на края на линията с муха в устата.

Не бяха големи екземпляри, но удоволствието да ги хвана от голяма дистанция, с малка нимфа и индикатор, беше огромно.

Вальо от своя страна ловеше малко по-надолу, зад короната на паднало във водата дърво. Малко след като хванах рибите, отидох и аз при него. До като бях до него, той хвана няколко риби на суха и мокра муха. Опитах там на нимфа, но реката беше малко по-бърза и не се получи. Малко преди да си тръгнем, сминих нимфата със суха муха и хванах още две.

Докато през деня рибите събираха насекоми със съвсем нежни "целувки" по повърхността на водата, привечер, преди да си тръгнем, ми направи впечатление, че започнаха доста по-агресивно да гонят, с шумни пляскания и превъртания. Това е интересен факт, който от една страна бих си обяснил с менюто на рибите през различните часове от деня - вероятно около и след обяд се хранят с все още излюпващите се насекоми на повърхността, а привечер с възрастни, които кацат или кръжат. Но дали това е така, или просто използват оставащите мигове от деня, за събиране на храна за предстоящата зима, не зная, но едно е сигурно, идните дни се очертават като последните топли за годината, и би било хубаво, човек да им се наслади с мухарка в ръка.

Успех!

Снимки: Радо Акулата

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.